Това, което преживях на Патмос, е велика тайна

Веднъж с господин Георги и госпожа Кети П. отидохме на поклонение на св. Йоан Богослов, на Патмос. Беше утро. Чувствах как благодатта на св. Йоан ме обгръща. В пещерата на Откровението имаше много хора. Страхувах се да не издам чувствата си. Ако ги бях показал открито, щяха да ме помислят за луд. Сдържах се. Излязох от църквата. Не е добре другите да виждат преживяванията на духовното ни общуване с Бога. Затова казах на моите спътници да излезем.

Същия ден следобяд беше тихо и мирно. Бяхме само тримата. Преди да влезем в църквата ги подготвих. Казах им:

– Каквото и да видите, не помръдвайте и не говорете.

Влязохме вътре благоговейно, тихо, мълчаливо, просто, смирено. Застанахме пред мястото на Божието Откровение. Тримата се поклонихме, аз бях по средата. Направихме земен поклон. Казвахме молитвата “Господи Иисусе Христе…” близо петнайсет минути. Чувствах се празен – никакъв трепет в душата, пустош. Противникът, дяволът, разбра и поиска да ми попречи! „Това не става с принуда”, помислих си и продължих да казвам Иисусовата молитва…

Обърнете голямо внимание. Не принуждавах себе си, не насилвах нещата. В духовните неща не трябва да се насилваме. Излязох навън. Разгледах цветята, сякаш за да забравя това, че душата ми не откликва. Известно време гледах морето. Влязох отново в църквата, сложил въгленчета в кадилницата, малко тамян, прикадих – и тогава сърцето ми се отвори, дойде Божията благодат…

Чудото, което преживях на Патмос, е велика тайна и крие в себе си дълбок смисъл. Видях събитието на Откровението. Видях свети Йоан Богослов, неговия ученик Прохор, преживях събитието на Божественото Откровение, точно както е станало. Чух гласа на Христос от пукнатините на скалата…

На никого не казвайте за това! Господи Иисусе Христе… Нека Бог ме помилва. Защо ви го разказвам?… За да се научите да се оставяте в Божиите ръце нежно, а не да правите нещо насила. Тогава Той ще дойде в душата и ще ви дарува Своята благодат. Ако лукавият ви поставя препятствия – игнорирайте го. Разбахте ли? И аз така направих. Отклоних вниманието си, когато усетих, че нещо друго се намесва. В това има голяма дълбочина.

Казвам ви го, макар от друга страна да не ми е добре, че ви говоря всичко това. Имам чувството, че не трябва да го говоря… това са тайни, които не мога да обясня. Единствено искам да кажа, че всичко трябва да се извършва просто, смирено. Когато искаш и очакваш да се съединиш с Бога, когато изнудваш Бога, Той не идва, а идва в ден, в който не очакваш, и в час, който не се знае (срв. Мат. 24:50). Това е много свят начин на богопознание, но не може да се научи с външни способи. Става тайно и можеш да го усвоиш само с Божията благодат.

Преподобни Порфирий (Кавсокаливит)