Това са били правилните хора в правилното време

За мен е чест и огромна радост да бъда тук днес, да служа и да се помоля на Бога за един велик дивен човек, сърбин, архиерей Данило Дайкович, който 32 години е бил митрополит Черногорско-Приморски (от 1961 до 1990 г.).

Той дойде в опустошената Черна гора в тежки времена, когато враговете, усташи и партизани, прогониха и убиха 70 свещеници, начело с митрополит Йоаникий. Черна гора беше опустошена. От някогашната най-богоугодна, най-многохрамова земя останаха само няколко свещеници, върху това митрополитът постави добри и солидни основи през своите 32 години, върху които по-късно митрополит Амфилохий изгради тази прекрасна епархия, която днес е гордостта на нашия род.

Всичко това не е човешка заслуга, а Божия, не е заслуга на един митрополит, нито на великите игумени, които са пребивавали тук, а на Свети Василий.

Заради него идваме тук и заради него се събираме тук. За мен също е чест и радост, че с благословението на митрополит Данило тук беше основано монашеска школа, първата след войната, към която се числях и аз, бяхме 28 души, четирима от които станахме епископи на Църквата, на Бога. Само от едно поколение, никоя семинария не помни подобно нещо!

Митрополит Данило не се боеше от никого, дори когато го заплашваха със заточение и затвор, различни санкции и наказания.Той беше велик поборник за това да не се руши Ловченския параклис, който нашият светец епископ Петър II Петрович построи и остави завет да почива там.

Митрополитът години наред се бореше всеотдайно и водеше спор с държавата, но не можа да го спечели, защото това беше комунистическа държава, която забрави, че над тяхната власт стои властта и силата на Бога.

Kакто митрополит Данило се е борил параклисът да не се срути, така и патриарх Герман цял живот се е борил да получи разрешение за продължаване на строителството на храм „Свети Сава“ на Врачар. Tова са били правилните хора в правилното време.

Във всяко време Господ изпраща определени хора, които знаят какво и как да направят. И сега са тежки времена, но онези са били много по-тежки. Ние знаем, че ръководени от вярата, любовта и надеждата, митрополит Данило, а по това време и братството на този манастир и много други са знаели, че остават на страшно място. И те не са се страхували от нищо, но са създали условия за съществуването на този манастир, както и много възстановени манастири, които живеят духовен живот, за да може народът да помни своите велики предци.

Проповед на епископ Георги, произнесена на 14 септември, на празника на преподобни Симеон Стълпник, в църквата „Света Троица“ в долни Острог.

———————————

Владика Георги оглавява Канадската епархия на Сръбската Православна Църква в продължение на тридесет години. След повдигната срещу него клеветническа кампания е отстранен от управлението ѝ, три години след като брат му – епископ Константин е отстранен от управлението на Средноевропейската епархия на Сръбската Православна Църква.