Той взе едно въже, нави го и започна да ме гони

Когато бях на седем години, помня как отец Корнилий, монах от Крипецкия манастир, идваше у дома. Случваше се той да пренощува у нас, лягаше и ми казваше: „Ще станеш монах, велик старец.“ Понякога ме водеше със себе си да събира милостиня и ми казваше: „Вася, тук няма да ни дадат нищо, а тук ще ни дадат“. Така се случваше.

Когато бях на десет години, пасях конете и чух хората да говорят за преп. Серафим Саровски – как се е молил на камък в гората…. Прииска ми се да му подражавам. Намерих един голям камък в полето и започнах да се моля на него.

От 12-13-годишна възраст всяка година ходех с родителите си в Печерския манастир, за да се помоля. Така ми харесваше всичко, исках да остана там завинаги и тази мисъл никога не ме напускаше. Когато станах на двадесет години, започнах да моля баща си да ме пусне в манастира, но той не се съгласи, а каза: „Трябва да се ожениш, а не да ставаш монах!“. Аз отговорих: „Не искам да се женя и никога няма да се оженя“. И това продължи няколко години. Тогава баща ми нареди да построят къща в имението, но с каква цел, не знаех. Той искаше да ме ожени и да заживея там. Аз се преместих в нея и се молех всеки ден. Сутрин баща ми идваше да ме вика за работа като казваше: “Мислех, че се молиш, а ти спиш“. Така до 25-годишната ми възраст. По това време в нашата област живееше един старец на име Симеон, когото хората от селото ни смятаха за блажен, юродив. Този старец идваше у дома. Родителите ми го приемаха радушно и понякога оставаше да пренощува. Един ден реших да поискам от него съвет и благословение да отида в манастира. Но той не ми отговори. Един прекрасен ден той дойде в нашата къща и каза на баща ми: “Дойдох при теб, за да умра”. И тогава го помолих: “Отче, благослови да отида в манастир!” Той взе едно въже, нави го и започна да ме гони с него – от къщата на двора, от двора на улицата, по улицата отвъд селото, а после се прибра вкъщи, седна на една пейка, легна и умря. Хората, които видяха това, казаха, че той ме е гонил от къщата, за да покаже, че благославя да отида в манастир. При все това баща ми още не искаше да ме пусне, но накрая се смири и ме пусна.

Свети Симеон Псково-Печерски

https://www.pravoslavie.ru/