Всеки ден празнуваше духовно, с отсъствието на каквато и да било човешка утеха

В килията на Стареца Тихон нямаше храм, а вече беше много нужен, но старецът нямаше пари. Имаше обаче голяма вяра в Бога. Помоли се и тръгна за Карея с вяра в Бога, че ще му осигури парите, нужни за храма. Преди още да стигне в Карея, дикеят на скита “Свети Пророк Илия” видя отдалеч отец Тихон и го извика. Когато той се приближи, му каза:

– Един добър православен християнин от Америка ми изпрати пари да ги дам на оня, който няма храм, за да си построи.

Ти нямаш храм, вземи ги и си направи.

Старецът се просълзи от вълнение и благодарност към Бога. Благодари и на дикея, каза “Бог да прости” и за Божия човек, който му изпрати благословението. Благият Бог като сърцеведец се беше погрижил за храма още преди старецът да беше Го помолил и му беше приготвил парите за часа, когато щеше да Го попроси за тях. Естествено бе Бог да го чуе, след като старецът от малко дете слушаше и спазваше Божиите заповеди и получаваше небесни благословения.

После намери двама майстори – монаси, за да казват и Иисусовата молитва, докато работят. Когато храмът бе завършен, го посвети на Честния кръст, понеже особено го почиташе, а също и за да избегне панигирите 9 по естествен начин, тъй като на Въздвижението на Честния кръст постят и денят е скръбен. Старецът не се чувстваше добре на панигирите, понеже причиняват безпокойство и разсейване. Той всекидневно празнуваше духовно с тихия си кръстовъзкресенски устав, с многото подвизаване, с отсъствието на каквато и да било човешка утеха в клисурата на Калиагра, където виждаше небесата и изживяваше райски наслади заедно с ангелите и светиите. Когато някой го попиташе “сам ли живееш в тази пустиня”, Старецът отвръщаше:

– Не, живея заедно с ангелите и архангелите, с всички светии, със Света Богородица и с Христа.

***

Веднъж един игумен го беше попитал:
– Дядо, кой от братята в общежитието е най-чист?
Папа Тихон отвърнал:
– Отче игумене, всичките братя са чисти.
Никога не нараняваше човека, а лекуваше раните му с балсама на любовта Христова. Казваше на страдащата душа:
– Чедо мое, тебе Христос те обича и ти прощава. Христос обича повече грешниците, които се каят и живеят в смирение.
Винаги наблягаше на смирението, като го характеризираше така:
– Един смирен човек има повече благодат от много други хора. Всяка сутрин Бог благославя света с едната ръка, но когато види някой смирен човек, го благославя и с двете. Ой, ой, ой, дете мое! Оня, който има най-много смирение, е най-голям от всички.

***

Освен на смирението и на покаянието, много наблягаше и на размисъла за Бога, което ще рече умът на човека непрестанно да се върти около Бога. Също наблягаше на четенето на Свещеното Писание и светите отци: Евергетинос, Добротолюбието, свети Иоан Златоуст, Василий Велики, Григорий Богослов, свети Максим Изповедник, Симеон Нови Богослов, авва Макарий и авва Исаак. “Четенето – казваше старецът –
стопля душата и очиства ума, и така човек се подвизава с усърдие и придобива добродетели, докато ако не се подвизава, придобива страсти”.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Svetogorski_otsi/book.pdf