Той не бил монах, но бил истински подвижник

Праведният Симеон (Верхотурски) произхождал от благородническо семейство, но предпочел пред славата на този свят да живее по Божията воля, според Евангелските добродетели. Той поел по пътя, казано на съвременен език, на социалното обръщане, тоест, бидейки знатен, богат човек, той предпочетел заради Христа, заради Евангелската истина да напусне света, обхванат от смут, и да води живот на безроден странник. Без дом, без семейство, първоначално живеел във Верхотурие, а когато през 1620 г. било основано село Меркушино, се преместил там. Но посещавал Верхотурския манастир и други храмове.

Както разказва неговата житие, занаятът му бил шиене на шуби. И Симеон, нямайки свой дом, преминавал от къща на къща и шиел на стопаните. Ако виждал, че семейството е бедно, често не довършвал работата: оставало да пришие, например, джобовете, а той напускал къщата, без да не вземе заплащане за труда си. Някои го разбирали, а други го ругаели за подобна «небрежност», без да разбират, че това е вид милосърдие.

Когато човек придобие мирен дух, Божията благодат, той самият става източник на тази жива вода, на Божията благодат, която помага на хората, утешава ги в този земен живот и ги води към вечния живот с Бога.

Ние не знаем какъв е бил духовният и молитвен опит на праведния Симеон. Но това, че той обичал да се уединява на брега на река Тура и да се занимава с риболов – апостолския занаят, говори за това, че е бил склонен към вътрешна умна молитва, към това, което обикновено наричаме исихия. Той не бил монах, но бил истински подвижник, истински аскет, човек, който, отлагал всякакви житейски помисли и в тишината на сърцето си съзерцавал Бога. Именно затова той заминал в тези далечни сибирски краища, в смутни години, когато един се домогвал до властта, друг се стремял да натрупа богатства, трети изнемогвал от нередностите в обществения и църковен живот. Всичко това нарушавало установения обществен ред. Как в такава ситуация може да се запази мирният дух, духовното равновесие, да не се осъжда и да не се враждува с околните, когато наоколо има толкова много зло? Праведният Симеон намерил своя път в тези условия.

Това не означава, че всички ние трябва да напуснем обичайните си условия на живот. Дори и в шумния град винаги може да се намери такова кътче в сърцето, където човек да срещне Бога, а за това е необходим път на покаяние, смирение, молитва, и в това за нас прекрасен пример е свети Симеон Верхотурски.

Игумен на Свето-Николаевския Верхотурски мъжки манастир Йероним (Миронов)