Трябва и ти да преминеш през огън и вода

Знаеш ли, какво е, когато ти не изкушаваш, а теб те изкушават? Ти да не крадеш, а теб да те крадат? Ти да благославяш, а теб да те проклинат? Ти да проявяваш милост, а теб да те онеправдават? Ти да хвалиш, а теб да те осъждат? Да идват без причина, за да те укоряват, постоянно да те наричат прелъстен – до края на живота? А ти знаеш, че не е така, както те казват. И виждаш изкушението, което ги подбужда. И като виновен се каеш и плачеш, че наистина си такъв.

Това е най-трудното, тъй като те воюват с теб, а и ти воюваш със себе си, за да се убедиш сам, че наистина е така, както казват хората, макар да не е така. Когато виждаш, че правото е изцяло на твоя страна и убеждаваш себе си, че не си прав. Това, сестро моя, е изкуството на изкуствата и науката на науките. Където Бог иска, бива победен чинът на естеството (Октоих. Догматик, глас 7).

Удряш се с тояга, докато не убедиш себе си да наричаш светлината тъмнина и тъмнината – светлина. Да не те тревожи никаква твоя “правота”. И да изчезне окончателно превъзнасянето, за да станеш младенец при пълен разум.

Да виждаш всички, когато теб никой не те вижда ни най-малко. Защото този, който стане духовен, изобличава всички, без да бъде изобличаван от никого. Вижда всичко. Има очи свише, а него не го вижда никой.

Добродетелта няма звънец, който да звъни и да възбужда у теб любопитство, та да се огледаш и да я видиш. Тя е невеществен дар от Бога. А защо са я нарекли благодат? Защото е невидима, необхватна, непредставима, безцветна. Божи дар. Неизразимо и непостижимо и многобогато чудо.

Ето защо Господ, истинският Бог, вървейки по пътя, изглеждал също като останалите хора. Казвали: “Яде и пие”. Бил наречен измамник и бесноват. И днес, ако някой заговори за благодатта, за очистването на вътрешния човек, бива считан за измамник. Веднага ще чуеш: „Той е прелъстен”.

И от човешкия ум напълно е изчезнало разбирането, че е нужно човек да полага цялото си старание за вътрешността на чашата, както ни казва Господ.

И така, това е накратко, една капка от морето, и ти го написах, сестро моя, не за друго, а защото пишеш, че виждаш грешките на монасите и не ги почиташ. Обаче аз не искам ти да пишеш така. Защото ти си същество, подобно на тях, и не можеш да бъдеш напълно избавена от упрек.

Трябва и ти да преминеш през огън и вода, за да се яви чрез това твоето достойнство: с каква чест си се удостоила от Бога, а не от хората. Хората не умеят да оценяват правилно. Трябва да ни оцени Той, Подвигоположникът, Който предлага Подвизите, установява правилата на битката, дарява сила, укротява противниците, увенчава подвижниците, награждава със слава.

Това не е лесно нито да го научиш от думи, ако не влезеш в пещта на изпитанието, нито да го разбереш, ако не го вкусиш.

И така, смири своето мъдруване и не мисли, че е лесно да изпиташ и да познаеш това.

https://sveta-gora-zograph.com/books/StIosifIsihast_pisma/book.pdf