Узнах за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори

Защото узнах… за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори. А това казвам, защото един от вас дума: „аз съм Павлов”, друг: : „аз пък – Аполосов”, трети: „аз съм Кифин”, а друг: „аз пък – Христов”. Нима Христос се е разделил? Нима Павел биде разпнат за вас? Или в име Павлово се кръстихте? (Из първо послание на св. ап. Павла до коринтяни)

***

Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост. Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за “василиани”, “григориани” и “йоанити”.

Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.) и поръчали да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.