Умереното четене на авва Исаак изменя човешката душа

Някой си богослов твърдял, че авва Исаак Сирин бил несторианин. За съжаление поддържал известните западни схващания по този въпрос.

Отец Паисий се опитвал да го убеди, че не само е православен, но е и светия, и че в аскетичните му „Слова” има голяма благодат и сила, но напразно. Богословът инатливо отстоявал мнението си. Старецът си тръгнал за колибата натъжен, потънал в молитва.

Когато повървял малко и стигнал до мястото, където е големият чинар, както каза, “нещо му се случило”, без да желае да обясни какво точно било това. Според едно свидетелство във видение видял съборът на преподобните отци да преминава пред него. Един от тях се спрял и му казал: “Аз съм Исаак Сирин. Напълно православен съм. Наистина по моите места се ширеше ереста на Несторий, но аз водех борба срещу нея”. Не сме в състояние да потвърдим или да отхвърлим достоверността на това свидетелство. Все пак несъмнено е, че “нещото, което се случило” на Стареца, било свръх-естествено събитие, което ясно го известило за православността и светостта на авва Исаак.

Аскетичните му “Слова” държеше на възглавницата си и ги четеше винаги. За един период от шест години те бяха единственото му духовно четиво. Вземаше едно изречение и през целия ден често го повтаряше в ума си, изследваше го дълбоко и на практика, както той сам каза, “както животните преживят храната си”. Раздаваше като благословение избрани места от словата му, за да подтикне към четенето им. Вярваше, че: “Четенето и изучаването на аскетическите слова на авва Исаак много помага, понеже дават да се разбере дълбокият смисъл на живота, а също така помагат на вярващия в Бога човек да се изцери от всякакви свои комплекси, било малки или големи. Умереното четене на авва Исаак изменя човешката душа с многото си витамини”.

Препоръчваше и на миряни да го четат, но по малко, за да го асимилират. Казваше, че книгата на авва Исаак струва колкото цяла светоотеческа библиотека.

В книгата, която четеше, под иконата на светията, където е изобразен държащ в ръката си едно перо и пишещ, отбеляза: “Авва, мой, дай ми твоето перо, за да подчертая цялата ти книга”. (Искаше да каже, че си заслужава целият текст да бъде подчертан.)

Старецът не само четеше неговите писания, но и изпитваше голямо благоговение към него и особено го почиташе като светия. Върху малкия свети Престол в “Панагуда”, една от малкото икони, които имаше, беше на преподобни Исаак. От обич и почит към него даде името му на един монах, когато го направи великосхимник.

Празнуваше паметта на преподобния с общо всенощно бдение, което сам той бе установил. На едно от тези бдения бе видян сред таворска светлина, издигнат във въздуха и изменен. Преди, когато преподобни Исаак се празнуваше заедно с преподобни Ефрем Сирин, Старецът бе добавил в Минея за месец януари на 28 ден следното: В 28-ия ден на този месец празнуваме паметта на преподобния наш отец Ефрем Сирин (и на великия и многообичен исихаст Исаак).

http://sveta-gora-zograph.com/books/Givota_na_St.Paisii/book.html