Умът е дар Божий

Хората обикновено биват наричани умни по неправилната употреба на тази дума. Не са умни онези, които са изучили изреченията и писанията на древните мъдреци, а онези, които:

– могат да различат доброто от злото,
– от цялата си душа се покоряват на Бога и Му угаждат,
– знаят кое е полезно и спасително за душата и кое ѝ е чуждо и я води към погибел,
– стараят се да се избавят от корист, надменност, гордост, завист (и др. страсти),
– всичко зло и душевредно избягват, а за доброто и полезното радеят и го вършат с велика благодарност към Бога.

Само те трябва да се наричат умни хора.

Умът е дар Божий.

Умното и душеполезно слово е дар Божий, а празното е дело на човек, който напразно се труди, воден от самомнение.

Умните хора не слушат всякакъв род беседи, а само тези, които принасят полза,

Няма никаква полза да се изучават науки, ако няма богоугоден живот. Причина за всяко зло са заблудата, прелестта и непознаването на Бога.

Добрият и боголюбивият човек, истински познал Бога, не си дава покой, вършейки всичко без изключение, за да угоди на Бога. Но такива хора се срещат рядко.

Извадки от поученията на преп. Антоний Велики

„Антоний Великий об умных людях и умных душах“

https://pravoslavie.ru/100571.html