Усещам непрестанно в себе си живителната сила на покаянието
Особено силно изкушение, внезапно, като мълния, ме връхлетя на великия вход със Светите Дарове, врагът порази в сърцето с остра непризън към N, която застана на солея, където е забранено да се застава. Но с бързо тайно покаяние и самоосъждане привлякох отново Божията милост и помощ и през останалата част от Литургията служих мирно. Но се смутих от невъздържано пристъпващите причастници и с гнева си утеших врага.
***
В Кронщад, докато извършвах молебени и причащаване със светите Дарове по домовете, от жилище на жилище ме следваше възрастната А., изпросвайки частица за себе си. Оставаха малко частици, а трябваше да запазя за болен… Изпитах силно раздразнение към А. и рязко я отблъснах от себе си – нея и нейната сродница Е., ходатайстваща за нея. С раздразнението си прогневих Господа, Източника на любовта и огорчих ближните и ми стана тежко, много тежко. Урокът занапред е да се отнасям към всички кротко снизходително, търпеливо.
***
Именуващите се мои духовни чеда вече няколко години се причастяват ежедневно със Светите Христови Тайни и още не са се научили на послушание, незлобие, и дълготърпелива любов, а се предават на озлобление и непокорност и то след като ежедневно се поучават във вярата и християнските добродетели. Господи! Какво да правя с тях? Как да постъпя? Как и кога да ги допускам до Чашата на Живота? Дали да не им давам епитимии? Но и мен самия, който съм лекар на другите, изцели Господи, защото не преставам да съгрешавам след причащаване със Светите Тайни.
***
Силно се изкуших от бедните момчета, упорито тичащи след каретата ми, просейки подаяние. Разсърдих се, озлобих се, заради повторното им просене (беше им дадена по рубла, макар и не на всички) и благодатта Божия ме остави и паднах в силна скръб. С труд измолих от Господа да ми прости греха на неприязън, жестокосърдие, скъперничество и сребролюбие. Не допускай, Боже, занапред да падна в подобно душевно състояние, но ме научи винаги да състрадавам на бедните.
***
С Божията благодат изгоних бесовете от жена, която осемнадесет години бе страдала от тях. Благодаря Ти Господи за милостта и силата Ти, явена в прогонване на демоните от Твоята рабиня.
***
Заради чревоугодие, благодатта Божия ме остави. Занапред няма да вечерям. Колко леко е на душата, когато стомахът е празен.
***
Колкото повече се излежаваме сутрин в постелята, толкова повече охладнява сърцето към Бога.
***
Един ден останах без служба Божия и почувствах в себе си оскъдняване на духовният живот и благодатта. Службата и причастието със Светите Тайни обновиха съществото ми и аз се пробудих като от сън. Слава Богу!
***
Врагът всячески издевателства над мен насън… Надсмива ми се с непристойни мечтания и нелепи сънища. Но причината за тези вражии мечтания е в мен, многострастния.
***
Хитър е врагът на човешкия род с измислиците и мечтанията, които докарва по време на сън. Ту с папи и кардинали ме въвлича в любезно общение, непременно любезно и ласкателно – от моя и от тяхна страна, ту ме повлича на среща с царски чиновници от различен ранг и на срещи с царе…
***
Всяка нощ злите демони ми се обсипват с презрение и насмешки. Под вид на учители от висши и средни учебни заведения, директори и колеги-преподаватели те се надсмяха над книгите ми (прекрасни, с духовно съдържание), за които помолих да отделят място в библиотеката. Ловко. А после, когато си тръгнах от тях с безчестие, един от тях, шегувайки се, ми каза, че е преписал словата ми. Аз повярвах и му благодарих за честта. Всичко това беше като наяве…
Нужно е непрестанно внимание и опазване на ума и сърцето от суетни помисли и греховни чувства и изпълване на душата със святи помисли и чувства, с чисти Божествени образи.
***
Благодаря на Господа, че погледна милостно на тайната ми покайна молитва по повод възникнала в мен неприязън към оклеветилите ме във вестника… Помолих се за тях.
***
Сърцето ми е самолюбиво, алчно, завистливо, користолюбиво, лениво за молитва и за всяко добро. Изправи, Господи, неизправното ми сърце и ми дай сила да не пренебрегвам нито едно лице, никого да не презирам, към никого да не изпитвам неприязън… Научи ме да уважавам всички и да не обиждам никого.
***
Господи, отнеми от мен завистта към автора на книгата „Началото и краят на видимият свят“ и ми дарувай благодат да се сърадвам… И да благодаря на Теб, Господи, Източникът на разума и премъдростта.
***
Господи, дарувай ми в достояние самия Теб, нищо друго не желая, не търся.
Какво нямаш, че да завиждаш? А ти завиждащ на преуспяващия в делата си користолюбив богаташ, а не богатеещия в Бога. Покай се, осъди и изобличи себе си и занапред не бъди безумен, а разумен. Всичко земно считай за смет.
***
По Божията милост усещам непрестанно в себе си силата и животворността на покаянието. Безкрайно съм задължен на Господа моя Бог, за прошката на безчислените ми грехове във всички дни на живота ми, ето вече седемдесет години, ако не броим детските до седем годишна възраст…
Извадки* от дневниците на светия праведен Йоан Кронщадски
Святой праведный Иоанн Кронштадтский. Неизданный дневник
Епископ Арсений (Жадановский) (1874 – 1937)
* За тези записки епископ Арсений пише: „Имах щастието да видя и прочета дневниците на отец Йоан Кронщадски в оригинал. Разполагах с шестнадесет тетрадки с различна форма и големина, написани от ръката на великия светилник. За съжаление, не успях своевременно да ги подредя и изуча добре, а те съдържат много интересни неща. От тях са извлечени само благоговейни размисли и духовни съзерцания, а записките за непрестанната му борба с греховните помисли и чувства са останали ненапечатани, а всеки ред на светия пастир може да бъде ценен за онези, които, следвайки неговия пример, се стремят към духовно съвършенство. Тук предавам това, което успях да препиша от три тетрадки на неговия дневник за годините 1904-1907″.
