Всички събития се осмислят в иконата от гледна точка на вечността. Тя винаги говори за вечността, изобразява небесния свят – дори когато на нея са изобразени събития, случили се тук, на земята.
Често се казва, че иконите са Библията за неграмотните. На първо място, това все пак е позиция, която е била разпространена на Запад. Тя е изразена от древния светец Григорий Двоеслов, папа римски. Но за Изтока иконата има много по-голямо значение, отколкото просто да бъде илюстрация на Библията за неграмотните.
Иконата има много по-голямо значение, отколкото просто да бъде илюстрация на Библията за неграмотните
Светите отци не случайно са забелязали, че колкото по-често виждаме образа, толкова повече той ни напомня за някои вероучителни моменти. Оттук произтича още една функция – напомняне. Зрителните образи са изключително важни за човека: зрението е първото чувство, най-важното; слухът се цени много по-малко.
На Изток функцията на напомняне е била важна за всички, дори за великите умове, а не само за неграмотните. Свети Григорий Ниски е казвал, посочвайки конкретен образ: „Не мога да мина без сълзи покрай изображението на жертвоприношението на Авраам”. При това, че той, разбира се, е бил запознат със Свещената история. Той е бил много фин, поетичен човек и изображението го е трогвало, постоянно го е подтиквало към спомена за това как Авраам се е решил на жертвата.
Светите отци, започвайки от преподобния Йоан Дамаскин, казват: иконата стана възможна, защото се въплъти Синът Божий. Във Ветхия Завет е имало забрана за изображения, тъй като тогава Господ не се е явил, а когато се е явил, е станал изобразяем във въплътения Си Облик.
Епохата на Вселенските събори е борба за вярата, включително за постулата, че Синът Божий е истински Човек. Светите отци защитаваха, че Той е съвършен Човек, притежаващ напълно човешката природа, с изключение на греха. Една от свойствата на човешката плът е нейната изобразимост. Ясно е, че има много неща, които не виждаме, но това, което е видимо, със сигурност съществува. И иконата в този смисъл е изключително значима.
За нас е важно, че Горният свят е близо до нас, за което настоятелно са говорили светите отци. Синът Божий се въплъти, Той стана истински Човек и Той не е далеч от нас, Той е близо до нас. И целия Небесен свят е близо до нас. Може да не забелязваме това, може да не се обръщаме към Небесното, но това не означава, че Небесният свят е далеч.
Архимандрит Лука (Головков): Как да разбираме правилно иконата
