Хората са взели съда от ръцете на Сина Божий

Не трябва ли да се ужасим и да потреперим и умът ни да дойде в изстъпление, защото Бог Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина (Иоан 5:22). Синът обаче зове: Не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1), не осъждайте и няма да бъдете осъдени (Лук. 6:37). Подобно и Апостолът съветва: Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ (1 Кор. 4:5). И още: с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш (Рим. 2:1). Както казвам това, така е, но хората са престанали да плачат за своите грехове. Взели са съда от ръцете на Сина Божий, като че ли са безгрешни, и съдят и се осъждат един другиго. Небето се ужасява пред това и земята изпитва трепет, а те, безчувствените, не се срамуват.
Който любопитства за чуждите грехове или по подозрение съди брата си, той още не е сложил начало на своето покаяние, не е положил грижа да разбере собствените си грехове, наистина натежали от много тежко бреме, и не знае защо човек бива с тежко сърце, обича суетата и търси лъжата (Пс. 4:3). И затова, като безумен и бродещ в тьмнината, оставяйки своите грехове, мисли за чуждите – действителни или мними, само подозирани от него.
Свети Максим Изповедник