Често хората сами програмират себе си негативно

Вярата в Бога е велика сила, без нея нищо не е възможно: без вяра в изцелението не можеш да бъдеш изцелен, без вяра в любовта не можеш да намериш любов, без вяра в хората не можеш да намериш добро отношение към себе си! Вярата твори чудеса с човека! Само вярата може да лекува, защото истинското изцеление започва с изцелението на душата. Ето моят личен пример: от колко години съм тежко болен от рак, отдавна трябваше да умра, но по Божията милост все още живея, вярвам, моля се и по благословението на владиката се лекувам.
Главното в човека е неговата безсмъртна душа! Ако излекуваш тялото, а душата боли, тогава човек пак вехне и никакво лекарство няма да му помогне.
Хората често изразходват цялата си енергия за външното устройване на живота си, забравяйки, че преди всичко трябва да се погрижим за вътрешния си човек, за безсмъртната ни, дадена от Бога душа. Ако човек не се грижи за душата си и не я лекува с покаяние, негативното се натрупва и след това като огнена лава се излива навън, унищожавайки самия човек и всички около него.
Ние сами създаваме своята реалност всеки ден. Често хората с недоверието и недоволството си сами програмират себе си негативно, а след това се чудят защо всичко в живота им не върви!
Нашият живот е като празен лист хартия и ако върху него напишем лоши думи, тогава накрая ще получим съответващото на делата си въздаяние.
Животът ни зависи само от нас. Не от обстоятелства, не от роднини и приятели, не от това дали сме от богато или от бедно семейство. Целият ни живот зависи от нашите решения тук и сега и във всеки един момент всичко може да се промени. Във всеки един момент!
Бог ни обича безусловно и ни подкрепя във всички наши благи желания и дела! Ние можем да градим своя живот, както пожелаем, можем да станем каквито поискаме, да постигнем невиждани висоти и ако нашите желания са чисти и честни, то и Бог ще ни пази и ще ни помага през целия ни живот!
Защо Бог допуска болестта за човека? За да го спаси! Чрез немощите и болестите на тялото се лекува вътрешният духовен човек, душата. Чрез болестта човек се смирява, стига до покаяние и осъзнаване на греховете си, става способен да приеме Божията благодат. Той вече не се представя за друг, а плаче и моли Бога за изцеление: „Господи, само ме изцели и ме помилвай! Няма повече да греша, само не ме оставяй, изцели ме!” Лекарската диагноза е едно, а духовната диагноза – друго. Има болести по наследство, а има и придобити от грехове. Ако човек осъзнае пагубното си духовно състояние, поправи живота си и се кае, ако се изповядва и причастява със Светите Христови Тайни, тогава Господ го изцелява.
Човешкият съд е толкова далече от Божия съд, колкото небето от земята! Ние често виждаме как човек греши, но не виждаме и нямаме представа как той се кае. А Бог гледа на човека по различен начин, не както гледат хората. Той вижда в сърцето на човека и за всеки желае само едно – спасение! Затова и моят съвет към вас е – не съдете и няма да бъдете съдени!
Схиархимандрит Власий (Перегонцев)