Храм с благословението на Стареца Паисий

Интервю на Александра Никифорова с протоиерей Григорий Пигалов, настоятел на храма на Св. Богородица „Панагия Сумела” в Атина, 2011 г.

През последния четвърт век хиляди наши сънародници се преместиха да живеят в Гърция. Някои от тях веднага престъпиха прага на разколническата старостилна Църква. В същото време на територията на страната има място, където се служи по стар стил на канонична основа. Това е храмът „Панагия Сумела“, в Атинското предградие Мениди, построен специално за емигранти от бившия Съветски съюз. За историята на храма и съвременното състояние на Еладската църква разговаряме с протоиерей Григорий Пигалов.

Юлианският календар в Гърция: внимание!

— Отец Григорий, защо в страна, където съществува каноничната Еладска Православна Църква, нашите сънародници се оказват при старостилците?

— В стремежа си да запазят стария стил, по който се служи в Русия, без да имат необходимото църковно образование, те попадат при старостилците, които самите гърци наричат „схизматици”, тези, които са в разкол. Старостилците съществуват в Гърция от 1924 г. И към днешна дата това са повече от десет течения, които не общуват помежду си. Нито Руската православна църква, нито Еладската православна църква имат някаква връзка със старостилната гръцка църква.

 — Отличава ли се по външни признаци старостилната църква от каноничната?

— Външно не, но нейните свещеници са или под запрет, или ръкоположени от отлъчени архиереи. Те не притежават благодатта на свещенството и, извършвайки богослужение, всъщност не го извършват. А енориашите попадат в религиозна заблуда. Във всяка област на Гърция има старостилни енории и манастири. Много от тях не са против да се върнат под омофора на Еладската православна църква, но притежават частна собственост, в която са прехвърлени църквите и манастирите на старостилните и им е жал да загубят тази частна собственост.

— Тоест препятствието за възсъединението не е стилът, а частната собственост?

— Да. Ако не беше тя, мисля, че много хора вече щяха да се върнат в каноничната Църква.

— Гръцката църква просвещава ли паството си относно старостилната църква?

— Да, особено напоследък, защото емигрантите, дошли от бившия Съветски съюз, напълниха техните храмове. Във всяка митрополия свещениците обясняват на своите енориаши кои храмове в епархията са неканонични. Не се благославя хората да посещават и да се причастяват от неканонични свещеници.

— Как вашата енория помага на сънародниците ни, които са попаднали при старостилците?

— Приехме много хора от старостилни енории. В това се състои нашата мисия. Когато преди пет години беше открит храмът „Панагия Сумела“, в първата неделя се събраха много хора. Аз се помолих в олтара, излязох и се обърнах към тях: „Мили хора! Храмът е отворен, очакваме всички! Който иска, нека дойде. Но има едно „но“. Ако сега премълча, повече няма да имам възможност да ви кажа за това. Ако го кажа, съм сигурен, че ще загубя половината от присъстващите в храма. Мнозина от вас посещават енориите на старостилната църква (бел. прев. която е в разкол): вашите деца, кръстени там, всъщност не са кръстени. Искаме да ви помогнем и да върнем вас и децата ви в лоното на каноничната Църква”.

— Думите ви имаха ли въздействие?

— Да. За пет години ние приобщихме към Църквата чрез миропомазване стотици хора. Хората идват при нас и водят свои близки и приятели, провеждаме разговори. Помага и това, че всяка година организирам съвместни пътувания до манастири в Гърция, служа молебни при светини в целия православен свят, което на старостилните свещеници не е позволено и това убеждава хората повече от думите.

При стареца Паисий

— Когато пристигнахте в Гърция, пред Вас стоеше ли въпросът за стила, по който да служите?

— Пристигнахме в Гърция от Сухуми след военните събития през 1992 г., съпругата ми е гъркиня. И когато видяхме, че в страната се служи по новия стил, възникна въпросът: как да служим, по старому или по новому? Отидохме на Атон при стареца Паисий. (Сега за него са издадени много книги.) Старецът Паисий ни попита откъде сме, защо сме дошли в Гърция. Аз му разказах. Той ни посъветва: „Отче, на територията на Атон служим по стар стил, но аз обгрижвам манастир недалеч от Солун, където служат по новия стил. Ти трябва винаги да си в лоното на официалната Еладаска църква, в лоното на вселенското православие, в единство”. И добави: „Помоли за храм и възможност да служиш в него по стар стил за емигрантите от Русия“. Аз казвам: „Как да помоля за храм: нямам документи, пари, не знам езика?“ А той отговаря: „Отче, всичко ще има: и документи, и пари, и храм ще построиш на Пресвета Богородица“.

— Повярвахте ли в този момент на стареца Паисий?

— Не, тръгнах си със съмнения. Тогава не знаех кой е старецът Паисий, въпреки че ми бяха говорили много за него. Мислех си: „Невъзможно е да се построи къща, камо ли храм!“ Помня как живеехме в началото в Гърция. В Абхазия бях клирик на Грузинската православна църква, секретар на Абхазката епархия. А когато дойдох в Гърция, трябваше да отида да работя като дърводелец в завод. Имаше много изкушения. Например, веднъж един богат грък ме покани у дома си, показа ми храм с византийски икони, стенописи и каза: „Ето храма, отче, служете!“ Аз се зарадвах. Обадих се на приятели в Русия и един от тях, който знаеше как стоят нещата в Гърция, ме предупреди: „Разбери на кого принадлежи храма“. На следващия ден попитах и чух в отговор: „Защо трябва да принадлежи на някого? Храмът е на моята земя, аз го построих.“ Замислих се и реших: не мога. Заради парите, за да имам покрив над главата и да съм сит? А как ще бъде с хората, които ще ме последват? Скоро историята се повтори: „Отче, имаме енория, но няма с какво да ви платим“. Питам: „Канонична ли е църквата?“ „Да!“ Съгласих се и започнах да служа. Имаше един енориаш, пет певци. Сега имаме няколкостотин енориаши и двадесет певци. И храмът, по думите на стареца Паисий, се строи (бел. храмът отдавна е завършен и действащ).

 Храмът Панагия Сумела (Богородица Понтийска) и неговите енориаши

— Отец Григорий, казахте, че сте дошли в Гърция от Абхазия.

— Да, аз живеех в Абхазия. Роден съм през 1960 г. Родителите ми са обикновени работници, вярващи хора. От седемгодишна възраст служех в олтара и винаги съм мечтал да стана свещеник.

— В Абхазия не е имало такива гонения като в Русия?

— В Русия, разбира се, беше по-трудно, отколкото в Абхазия. Но и нас, младите иподякони, ни издирваха на пасхалните служби комсомолските активисти и ни докладваха в училище. Директорът ме наказваше, викаше ме при себе си: „Как можа! Позор за училището!“ И така, „Позор, позор!“, а след политическите промени за училището стана „голяма чест“, че аз, техният възпитаник, избрах пътя на свещеничеството.

Митрополит на Сухуми и Абхазия тогава беше сегашният Католикос-Патриарх на цяла Грузия Илия. И аз благодаря на Бога, че 11 години му служех като иподякон. Това е човек с висока култура и духовност. Аз се старая да запазя традициите на служението, които съм наследил от него.

— Службите в Мениди (предградие на Атина) се отличават с благолепие и необичайни шествия, в които участват много млади хора.

—    Такива шествия са познати на вярващите от архиерейските богослужения в Русия. В Гърция енорийските богослужения се извършват по много подобен начин на архиерейските. Има излизане с рипиди, със свещи, с кадилница. Колко деца има днес – 15? А ако бяха 20, щеше да бъде още по-тържествено! На Успение Богородично плащаницата на Богородица се съпровожда от около 30 момичета, а я носят момчета. Аз нямам дякон, но имам олтарници. Особено празнични са тези шествия на Пасха: от олтара излизат децата, а свещениците все няма и няма, после свещеникът излиза, а след него вървят децата. Както се изрази един свещеник: „Само мога да Ви завиждам, отец Григорий! Нито един архиерей няма толкова иподякони, колкото вие имате олтарници!“

— Кои деца попадат в олтара?

— Аз каня всички: „Ако имате желание, елате“. И те идват. Ако определяме по някакви критерии „Ти може, а ти не може“, ще загубим много хора. Аз не съм пророк, не мога да познавам душата на всяко дете.

 — Какви са правилата за поведение на децата в олтара?

— Има строгост по отношение на богослужението. Когато дойдат в олтара, ние ги учим как да подходят към престола, как да получат благословение, да облекат стихар, след богослужението да го свалят и да го сгънат внимателно. Още едно условие — редовно посещение на службите.

 — Малките деца не са ли палави?

— Има дечица, които са палави. Но за тях има лекарство: до десет поклона пред погледите на енориашите. Това помага. Аз съм за това децата да бъдат в храма. Не всички ще станат свещеници, но, дай Боже, да израснат морални, образовани хора за полза на обществото ни.

— Кой реши храмът да бъде посветен на Богородица “Панагия Сумела”?

— Когато пристигнахме в Гърция, имах много добър помощник — отец Тимотей Саккас, тогава настоятел на църквата „Света Троица” в Атина и игумен на манастира „Свети Дух” (Параклит). Той ми каза, че за всеки понтийски грък, а сред нашите енориаши те са мнозинство, иконата Панагия Сумела е велика светиня. Написахме молба до Синода и получихме благословение. А приземният храм, в който служим сега, е осветен в чест на Свети Йоан Руски.

 — В Русия иконата Панагия Сумела е малко известна. Разкажете ни за нея.

— Тази икона е от древен манастир, който се е намирал на територията на съвременна Турция, недалеч от Трапезунд, в планината Мела. Когато понтийците казвали „Да отидем на планината Мела”, на гръцки това звучало „паме сто Мела”, което се получавало като „Сумела” (Всесветата от планината Мела). Това е образът на Божията Майка „Скоропослушница”.

— Какво се случва с иконата след Малоазийската катастрофа?

— През 1923 г., съгласно Лозанския мирен договор, малоазийските гърци напускат тези земи и се преселват в Гърция. Заедно с тях те донасят и светинята. Сега оригиналната икона се намира в Северна Гърция, където е възстановен манастир и осветен в чест на иконата Панагия Сумела. А на нас ни благословиха да направим копие на този образ.

След първото богослужение в храма една жена дойде при мен и каза: „Отче, Божията Майка изпълни моята молба, мога ли да ѝ донеса кръстче?“ Благослових. Оттогава всеки месец някой дарява пръстен, някой гривна, някой обица. Една жена дори донесе златни зъби, единствената ценност, която имаше, в знак на благодарност към Божията Майка. Значи чудеса се случват!

— Какви са вашите енориаши?

— Нашата енория е толкова многонационална, колкото и бившият Съветски съюз. Освен понтийските гърци, сред нас има българи, румънци, сърби. Искам всеки да се чувства в храма като в родния си дом в Молдова, Грузия, Русия… Защото на всеки му е скъпа земята, където е роден и израснал. Веднъж ме попитаха: „Отче, може ли да казваме „Отче наш” на грузински?” Аз отговорих: „Не само казвайте, но и пейте, ако можете!“ Сега „Отче наш“ се казва при нас на славянски, гръцки, грузински и молдовски език по време на всяка Литургия. Многонационалността на енорията ме радва. Божият дом е за всички.

https://www.psa.org.gr/ru/