Християнинът трябва да подбира строго книгите, които чете

Когато четем светска литература, ние общуваме с душата на автора, която като че ли се крие зад думите на книгата. Какво чувстваме при четене на такава литература? – Движение на емоциите и страстите, съпреживяване на душевното състояние на героите на книгата, които са въплъщение на това, което се е случвало в сърцето и ума на автора. Нашият дух влиза в съприкосновение с този дух.

Кой от светските писатели може да се нарече християнски писател? Може би, в пълния смисъл на думата, нито един, тъй като  въображението не може да действа на нивото на духа; затова, с малки изключения, в книгите на светските писатели християнските подвижници са представени като моралисти.

Обикновено наричат християнски писатели Дикенс, Достоевски и Сенкевич. Но Дикенс е християнин без Христа, който едновременно се възхищава на християнството и го иронизира; той превежда Евангелието на езика на децата и сам не вярва в Бога. Достоевски може да се нарече гениален антиатеист. Той целият е в напрегната борба, той е смел хирург, който забива скалпела си в дълбините на човешкото сърце, но когато грохотът на битката утихне, утихва и самият Достоевски. А що се отнася до Сенкевич, за него е привлекателен не образът на монаха-молитвеник, а образът на ксендза, който върви с гол меч в ръка пред отряд войници (имам предвид историческата му трилогия).

А какво да кажем за онези книги, в които духовните въпроси са напълно пренебрегнати? Какъв е техният дух? Какви чувства и усещания предизвикват те в човешката душа? Нека християнинът направи наблюдение над себе си: нека прочете няколко страници от такава литература, а след това да застане на молитва и ще види, че сърцето му е отдалечено от Бога и му е трудно да събере мислите си. Всяка книга съдържа в себе си духа на автора или отпечатъка на този дух. Затова дори самото присъствие на книгите се отразява на духовната атмосфера на помещението, в което се намират: сякаш някакви невидими духове обитават там заедно с тях.

Човекът е наречен словесно същество. Словото – това е сила, звено на общуването и същевременно тайна: ние не знаем как възниква и как умира то. Някои от светите отци свидетелстват, че дори неразтворените книги разпространяват около себе си духовен аромат или духовна смрад, която прогонва благодатта. Поради тази причина християнинът трябва да подбира строго книгите, които внася и държи в дома си, за да не би заедно с приятелите му в жилището му да влязат и врагове.

Архимандрит Рафаил (Карелин) /официална фейсбук страница/