„Целта на всички живеещи по Бога се състои в това, да благоугодят на Христа, нашия Бог… чрез приемането на Св. Дух и по този начин да устроят своето спасение, защото именно в това се състои спасението на всяка душа. Ако у нас няма това като цел и като действие, то напразен е всякакъв друг труд и суетно е всяко наше дело”. (Свети Симеон Нови Богослов, „Добротолюбiе”, т.5, стр.37).
Да се стремим към благодатта на Св. Дух, като към най-драгоценно за нас съкровище, като към цел на целия наш живот. Ако не съществува за нас тази цел, то каквито и добри дела да вършим, ние не ще се спасим. И как може да бъде иначе? Нали за да ни дарува благодатта на Св. Дух Господ е пострадал на Кръста: “Аз обаче ви казах истината – говори Той, – за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя” (Иоан. 16:7).”
Именно благодатта на Св. Дух, според учението на преп. Антоний Велики, е онзи бисер, за който е говорил Господ, или онова съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да го придобием. Точно тази благодат на Св. Дух, според учението на св. Макарий Велики е Царството Божие, което се разкрива в душата на християните чрез своите дивни прояви: правда, мир и радост (Рим. 14-17). Към тази благодат като към Царство Божие Господ ни заповядва преди всичко да се стремим, когато говори: “Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33; Лука 12:31).
Светител Серафим, Софийски Чудотворец
