Духовният живот е наука на науките

По повод 25-годишнината от каноничния избор на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил начело на Ловчанска епархия, публикуваме негови думи, казани по различни поводи. Нека Бог, по Своята милост, да му дарува дълги плодотворни години живот и благодатно служение!

Има нещо, което е най-важно в живота на човек – докато сме тук, на този свят, да можем да заслужим вечния живот.

***

Християнинът е длъжен да възпитава в себе си смиреното чувство, че сам по себе си той не означава нищо. Но има Някой, който безкрайно много ни обича, и чрез Когото ние имаме възможност да станем истински хора и дори подобни на Него.

***

Светите отци на Православната църква казват, че духовният живот е наука на науките. Затова, струва ми се, най-важното за православния християнин е да подхожда към духовния живот с голямо смирение – да не разчита на собствените си сили и да не се до-верява на своя разум, но да си намери добър изповедник, на когото да има доверие, при когото искрено да се изповядва, с когото да се съветва и който би могъл да го насочва правилно по пътя на спасението.

***

Господ ми даде такива велики хора, с помощта на чиито мъдри съвети и молитви съм решавал и лични, и епархийски проблеми.

Моята духовна старица е най-големият ми вдъхновител в живота. След това имах много духовен наставник и приятел – митрополит Питирим от Руската църква. Той беше изключително умен –преподавател по Нов Завет в Московската духовна академия. Освен това беше митрополит на Волоколомска епархия – много бедна епархия, която той възстановяваше. Хора казваха, че в такива села е ходил да служи, в които дори и по времето на руския император не е ходил архиерей – бедни, изоставени.

След това отец Йоан Крестианкин – един голям старец, голям подвижник, много негови книги излязоха – поучения, съвети, писма.

След като си отидоха дядо Питирим и отец Йоан, аз се свързах със схиархимандрит Тимотей от Гръцката православна църква, манастир Параклит, близо до Атина, мъжки манастир. Превел е 40 тома подвижници на благочестието от руски на гръцки. Той също беше много голям старец и до края на неговия живот – 16 години, съм общувал с него.

***

Светите отци на Църквата ни учат, че е много важно християнинът да има молитвено правило, което да изпълнява редовно и което да е благословено от неговия духовен изповедник. Тук няма еднаква мярка за всички, но духовникът би могъл да прецени и насочи вярващия според времето, силите и ангажиментите на последния, според ни-вото на неговото духовно развитие. Старците казват, че е по-добре по-малко молитвено правило, но да се изпълнява всеки ден, отколкото дълго, което често да пропускаме. А в останалите часове да си повтаряме наум Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“ или съкратения вариант „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“.

Светите отци също така ни съветват в молитвата на първо място да благодарим на Бога и да го възхваляваме. Полезно е всеки ден човек да си отделя няколко минути, да раз-мисли и изброи част от Божиите благодеяния към него и да каже на Господа: „Господи, благодаря ти за всички твои благодеяния към мен“. Но да благодарим и за изпитанията, страданията и гоненията, с които Бог ни е удостоил и чрез които ни очиства и подготвя за бъдещия живот. След това е нужно да просим прошка за греховете си, да се каем искрено, да се смиряваме и самоукоряваме пред Бога. Тук отново със свои думи можем да се обръщаме към Господа, простосърдечно да откриваме пред Него греховните влечения и страсти, които ни измъчват, и да Го молим да просвети ума и душата ни, да ни даде сили, бодрост, вътрешен мир, да ни преобрази, да ни освети. И накрая, да искаме от Господа това, което ни е нужно за нашия земен живот.

***

Изпитанията в живота са обикновено следствие от нашите грехове и Господ ни ги допуска с определена промислителна цел: да ни призове към покаяние, да ни излекува от нашите греховни страсти, да ни научи, умъдри и усъвършенства духовно. Чрез изпитанията, още повече, отколкото чрез щастливите моменти на живота, се проявява Божията любов към нас – допускайки ни страдания, Господ постъпва с нас като най-великия Лекар, най-мъдрия Учител и най-обичащия ни Баща. Той желае нашето вечно спасение и ни помага да го достигнем.

Много е важно човек да разбере защо го е постигнало дадено изпитание. Обикновено, като намерим причината за нашите изпитания и трудности, а тя е в нас, и се постараем да я преодолеем, да се покаем, да поискаме прошка от Господа, тогава идва и Божията помощ и Господ ни избавя.

***

Тъй като в наше време истинското старческо ръководство е голяма рядкост, обезателно трябва да четем светите отци и особено тези, които пишат за нашия начин на живот.

***

Духовен живот без Божия благодат не може да има. А благодатта е в Православната църква, която е запазила каноничната и догматичната истина. Тя е запазила учението, което донесе Господ, което са проповядвали апостолите и светите отци.

Сърцевината на духовния живот е да изпълняваме Христовите заповеди.

***

Пътищата са различни, но в крайна сметка добре е човек рано или късно да стигне до истинската вяра. Тя не е теория, тя е живот, истинска вяра. Тя е любов, тя е смирение. Така, че това е тайна Божия, промисъл Божий. Всеки един човек, който може да приеме вярата, Господ ще му я даде тогава, когато е най-благоприятното за него време.

***

Аз цял живот се моля Господ да укрепи моята вяра и да ми дарува смирение, тъй като това са основни неща, от които зависи и вътрешният, и външен живот на човека. Господ е този, който може да ни дарува всичко и да ни опази от всякакви злини, но той иска от нас да види, че имаме вяра и смирение. Господ е казал: „Търсете първо царството Божие и всичко друго ще ви се даде и придаде“.

На снимката:  Митрополит Гавриил със схиархимандрит Тимотей (Саккас)