Често пъти ние не знаем какво е съществено за нас. Търсим от Бога и от ближния неща, които не са важни
За нас не е чудо Господ да извърши чудо! Странно би било да не извърши чудо. Господ винаги може да направи каквото поиска и така трябва да разбираме Неговото съществуване. Господ е Самодържец. Неговата благодат призовава всички ни да станем Негови чеда, за да можем да участваме в радостта на нашия Бог и Спасител Иисус Христос.
Днес си спомняме за жената, която дванадесет години е страдала от кръвотечение или както много я наричат, женска болест. Не седем дена, не седем седмици, не дори седем години, а цели дванадесет години. Само, който е страдал, знае колко тежко е това. Не само за здравето, но и за състоянието на човека. В Старозаветният закон е пишело, че такава жена е нечиста. Значи да не може да се допре до никого. Дванадесет години! Това е тежко.
И не са били само телесните мъки. Това, че е била наказана от цялото общество, сигурно много повече я е измъчвало. Вероятно затова тази жена събира смелост да се допре до Христа. Като последен шанс, ако може след 12 години да дойде избавление.
Господ, братя и сестри, знае всичко. Няма нещо, което Той да не знае. Той е знаел и намерението на тази жена… И въпреки това пита: „Кой се допря до Мене?“ Не се е допрял обикновен човек, не се е допрял някой случайно, а човек с твърда вяра. И затова Господ я разпознава.
Господ не казва: „Ти знаеш, че си нечиста, а се допираш до Мене. Не знаеш ли, че законът забранява на всеки, който е нечист да се допре до друг!“. Не! Христос казва: „Твоята вяра те спаси!“
Това е човек да има вяра, да има пълна преданост на Бога. Да живее за Бога!
Ще кажете, може да е имало и друга жена, която да е страдала повече от дванайсет години от кръвотечение. Но тя не е показала вяра в Господа, а тази жена е показала вяра и ни е оставила пример до днес, така че след двадесет и един века ние да си спомняме за нейното отношение към вярата. Тази вяра спасява, братя и сестри, вярата в Господа! Не само вяра (в общия смисъл на думата) и да вярваме в собствените си способности. Може човек да е способен и дори много способен, но да няма вяра в Бога.
Нашата вяра е не само вяра, че има Бог, а и вярата, че имаме живот вечен. Е, това е вярата и на тази кръвоточива жена.
Не е важно някой да живее на земята сто години. А да има благополучие във вечността, ето това е вярата! Ние сме вечни, не сме някаква утопия, не сме създадени за един ден, а сме сътворени от Господа за вечността.
С това, което казва науката днес, не можем да докажем, че има вечен живот. Това можем да приемем само с вяра. И ако го приемем с вяра, тогава ще имаме всички плодове, произтичащи от вярата. Затова Господ казва на жената: „Жено, твоята вяра те спаси!“. И не е толкова важно, че тя се е изцелила, а че има вяра, защото тази вяра и в друга ситуация може да я спаси. Не става дума само една ситуация, колкото и тежка да изглежда – дванайсет години някой да страда от кръвотечение, наистина е тежко и пре-тежко, но ако има вяра и повече години човек може да издържи с тази вяра. Защото надеждата ни не е да получим всичко тук на земята, а във вечния живот. Ето това е нещо много важно, което само християнството ни отваря като перспектива.
Ние се раждаме, не само за да живеем тук на земята, а за да преминем после в друг начин на живот. Затова наричаме смъртта преход, преминаване, имайки предвид преминаването в друг начин на съществуване.
Ето защо това Евангелие (за кръвоточивата жена) има много голямо, съществено значение за всички нас – и за тези, които страдаме, и за тези, които не страдаме от болести. Защото и в единия, и в другия случай нашето упование е в Господа, а не в собствените сили или в природните сили. Затова трябва да се учим да познаваме Божията воля. Какво е воля Божия? Каква е Божията воля за нас? А тя винаги е добра за нас. Никога не е противна на нашите съществени интереси. Често пъти ние не знаем какво е съществено за нас. Търсим от Бога и от ближния неща, които не са важни. Това, което е важно, Господ ще ни го изпълни, ако се уповаваме на Него. Това е нашето виждане за вечното съществуване. Ако живеем така, ще имаме много перспективи, които животът ще ни даде.
И още нещо. Сега като захладнява времето, на всички ни се иска да ни е малко по-топло в църквата. Нека се помъчим догодина по това време да поставим подово отопление в църквата. Да я украсим и да направим уютна църквата, така че на всички ни да е по-приятно. Винаги да идваме тук като на празник. Всяка неделя е празник. Ние чакаме да дойде неделя или празник и Господ да ни събере в храма. Службата не я служат нито епископът, нито свещениците, ние само изговяряме словата, които излизат от Божията уста и вършим действието, което Господ трябва да върши. Така трябва да гледаме на Църквата – като на нещо, което е от другия свят, но се случва в тук, в този свят. Затова я наричаме небесно-земна институция, защото тя донася небето на земята. Нека живеем този живот, който винаги е нов. Всяка неделя ние имаме нов живот, нова Литургия. Така че нека не гледаме на живота като на клише.
Дори да има много кръвоточиви жени, една влезе в историята на Църквата, в есхатона и във вечността. И днес, след двадесет и един века я споменаваме. Защото вярата е над времето. Тя ни дава възможност да участваме и в миналите събития, и в сегашното, и в бъдещето. Кое друго нещо може да ни даде това? Никое! Нищо друго не може да ни даде да участваме в тези три измерения.
Господ ни дарува вяра. От нас зависи дали ще искаме да имаме вяра. Колко хора са прочели Евангелието, цялото Свещено Писание и гледат на себе си само като на част от историята. Ние християните не сме създадени само за историята, ние сме създадени за бъдното. За нас смъртта е само преход.
Нека Господ, братя и сестри, да дари на всички ни живот във вечността, да ни удостои с Царството Божие, да ни дарува да познаем правия път, който води до Царството и сили да го изтърпим, да изживеем този път, всички като общност, като християнска община. Община, която да ни вдига от грешките, в които често пъти падаме, и където Господ е надежда и утеха за всички нас.
