Човекът става негоден, когато липсва благодатта на Светия Дух

Често казвам на някои: “Направи така, както Бог те просвети”. Когато казвам това, имам предвид човек да разгледа нещата с божествено просвещение, а не с човешката логика. Да не си мисли, че това, което му допада, непременно е Божие просвещение.

– Отче, как идва божественото просвещение?

– Ако очистим проводниците от ръжда, ветхият човек става добър проводник и тогава през него може да преминава Божията благодат. Тогава получава божествената светлина на благодатта. Иначе се получава късо съединение и благодатта не действа. Основното е човек да внимава да не бъде изоставен от Божията благодат, за да има божествено просвещение. А ако няма божествено просвещение, всичко е загубено. Колко се мъчел Христос с учениците Си, преди да ги осени благодатта, защото още били земни!

Преди Петдесетница Бог дал власт на учениците да помагат на хората. Но все още нямали божествено просвещение. Получили го на Петдесетница. Затова, когато Христос им казал, че ще отиде в Иерусалим, за да бъде разпънат на кръст Синът човечески и т.н., те си мислели, че когато отиде в Иерусалим, ще го направят цар. Мислели по човешки. Затова и се тревожели кой ще седне отдясно и отляво на Христа. Майката на Зеведеевите синове отишла и Го помолила в царството Си да сложи едното ѝ дете отдясно, а другото отляво на Себе Си (виж Мат. 20:17-21). Но от деня на Петдесетница, когато Христос им изпратил Утешителя, Светия Дух, апостолите вече имали постоянно божествена благодат. Преди това само понякога имали божествено просвещение – сякаш батерията им се пълнела и отново се изтощавала. И пак трябвало да я включат в контакта да се зареди. Пак се изтощавала – отново в контакта. Когато им изпратил Утешителя, вече нямало нужда от… контакт. Не че сега ние сме по-добри, а те са били по-лоши. Но ние живеем във времето на благодатта и затова нямаме оправдание. Кръстени сме, получили сме Утешителя, имаме всичко. А тогава Христос още не се бил разпънал и дяволът имал донякъде власт и лесно увличал хората. След Разпятието Си Христос е дал на всички възможност да имат божествено просвещение. Той принесъл Себе Си в жертва и ни освободил. Кръстени сме в Негово име. Контактът е постоянно налице. Сега само ние сме причина да не тече токът на божествената благодат, защото оставяме проводниците си да ръждясат.

– Отче, какви са предпоставките, за да може Светият Дух да обитава в човека?

– Борчески дух, смирение, любочестие, благородство, саможертва. Човекът става негоден, когато липсва благодатта на Светия Дух. Светият Дух е светлина, божествена светлина. В това е основата на всичко. Ако човек не вижда, може да се блъсне в някое стъкло или да падне в някоя пропаст, в някой дол или дори в шахта с нечистотии. Не вижда къде върви, защото е лишен от светлина. Но ако вижда малко, може да се запази. Ако вижда по-добре, избягва всички тези опасности и върви сигурно по пътя си. За да дойде светлината, трябва да поискаш да излезеш от тъмнината. Дори и малко мътно да виждат хората, няма да падат и Бог няма да се огорчава. Ако един баща се огорчава, когато децата му падат в калта, колко повече се огорчава Бог!…

Основата на всичко е божественото просвещение. Ако то дойде у някого, тогава този човек носи мир около себе си, а сам се развива духовно. Затова казвам, че са добри лампите и полилеите, изобретени от човешкия мозък, но много по-висша е божествената светлина на Божията благодат, която освещава човека. Онзи, който притежава божествено просвещение, вижда нещата много ясно, получава несъмнено известие в душата си и без сам да се уморява, помага на другите много успешно.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.pdf