Човек може да се увери в съществуването на Бога дори от едно листо
Най-висшият дар, който Бог е дал на човека, е свободата. Ние можем да славим Господа на колене или стоейки и Той ни дава благодат, но Той ни е дал също свободата да кажем, че Го няма, че не съществува, даже е дал на хората свободата, за жалост, да Го ругаят. Той почита свободата ни, така че ние сами определяме наградата или наказанието си за вечността.
И ние, епископи и духовници, също трябва да почитаме свободата на духовните си чеда без да им налагаме нещо насила, от което не би имало полза. Така е и с децата – родителят само подпомага детето да навлезе във вярата, без да го насилва, така че то да се убеди в Христа, бидейки придържано от родителя на правилния път. Както на иконите, където са изобразени Майката Божия и Господ Иисус Христос:никъде Майката Божия не притиска Христа, а само леко Го придържа с една ръка. И дори при монасите, в манастирите, игуменът или игуменията никога не бива да правят нещо в монашеството насила.
***
Има хората, потънали единствено в своята наука. Например, някой изучава физика и е само физик или пък математик и ден и нощ изучава и изследва книгите, така завършва живота си, гледайки само в земята, в земното, имайки отворено само едното си око. Св. владика Николай казва, че никога не бива да се изучава наука без Бога, защото всичко идва от Него. И не забравяйте да отворите и другото си око – духовното. Отворете прозорец към небето, горе е животът, там са Бог, ангелите, там е светло, там е вечния живот. Тук сме само временни гости.
***
Човек може да се увери в съществуването и силата на Бога дори от едно листо. Руски учени, гледал съм по телевизията, доказват, че като се разреже едно листо или се отсече дърво, то реагира, защото в него има живот. И около него има някакво излъчване, образува се ореол, което свидетелства, че не е от този свят. Това е материя, но изтъкана от вечния Майстор и тя се бори за живот. Докато, ако отрежете болната част на растение, тогава то не реагира, защото му спасявате живота. А който няма очи да види Божия свят, за жалост, напразно се е родил. Може да бъде гений, може да управлява всички народи, да е най-силният на света, от когото всички се боят, но той пак остава прашинка, която не е могла да се вдигне от блатото и да види духовния свят.
***
Който иска да узнае тайната на любовта, му препоръчам да прочете св. апостол Павел, второ послание до Коринтияни, 13-та глава. Христос е дал нови заповеди без да изключва Стария Завет, но тъй като е дошло ново време, целият Стар и Нов Завет се съдържат в две главни заповеди.
Възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си.
Който каже: “любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?
Любовта намалява – в света, в държавите, в нашата страна. И властта, която народът е избрал, може да е добра, но винаги трябва да помни, че не е избрана само да управлява, но и да служи. Ако Господ е дошъл да послужи и да положи живота си за нас, това е пример как да постъпваме. Ето и владиците, които носим митра като трънен венец, и ние трябва да служим на ближните си: на свещенство, монашество, на хората, дори на тези, които не ни харесват, и да насочваме всичко да се движи към любовта, та Бог като види, че любим брата си, да помогне.
Светите отци казват, че човек дори много да греши, Бог още повече го обича, още повече се старае да го извлече от тинята на греха. И когато човек по своя воля пак каже на Бога: «Не!», Бог все още се старае да го измъкне от греха, ето това е любов!
Думи на блаженопочившия Валевски владика Милутин (10.01.1949 – 30.03.2020)
