Човек трябва да свали всички маски, които е наслагал на себе си през годините

Човек трябва да се изповяда така, както жена почиства къщата си. Чисти, чисти докато накрая всичко светне от чистота. За да стане това, човек трябва да свали всички маски, които е наслагал на себе си през годините.

***

Един брат, колкото и пъти да се изповядвал при отец Лазар, все нещо изниквало и прекъсвало изповедта. Това много дразнело изповядващия се.
– Знай, брате, ако нещо ни дразни, Бог ни го изпраща, защото иска да ни освободи от тази слабост. Ако не проумеем, едно и също нещо ще продължи да ни се случва постоянно. Виждал съм хора да падат в един и същ капан тридесет години подред и съм се изумявал.

***

Изповядан грях не трябва да се изповядва повторно.

***

Един брат дошъл на изповед с намерението да се изповяда стегнато и да си тръгне. Но се отворил разговор на някакви богословски теми и той се задържал много по-дълго. Като излязъл всички го гледали накриво. По-късно разбрал, че е останал три часа, а мислел, че изповедта ще отнеме двадесет минути.
Отецът казваше, че за Тайнството Изповед няма определено време.

***

Един свещеник питал отец Лазар за съвет как да изповядва хората, които идват при него.
– Знаеш ли, бъди като торба за боклук. Моли се докато човекът говори, а ако нещо те пита, Бог ще те научи какво да кажеш. Ако не те пита, прочети разрешителна молитва. Разбира се, ако има голям проблем, ще е нужен съвет, ако човекът желае да чуе. Така ще бъдеш мирен и ще забравиш всичко щом той излезе. Тази торба има два отвора, през единия изповядващият вкарва своята мъка, през другия Бог я изкарва.

***

Веднъж след изповед при отеца, на излизане една жена казала на всеослушание:
– Хора, този човек е прозорлив, знаеше всички тайни на сърцето ми!
След нея един брат влязъл при отеца, който видимо разстроен, рекъл:
– Чу ли тази жена? Луда работа! Как ме подреди… Бог може и чрез магаре да проговори. Но ето че нея не може да вразуми, освен ако чудо не стане.

***

Свещеникът, при когото се изповядваше отец Лазар последните две години, веднъж каза:
– Не аз изповядвах него, а той мене. Усещах, че има непрестанна молитва, така че сърцето ми се отваряше да споделя и аз това, което ме измъчва.

“Положи наду на Господа – Духовна поетика оца Лазара Острошког”
Монахиња Јелена (Станишић), Манастир Ћелија Пиперска