Чрез своя дар на утешение прогонваше мъката

Както пролетното слънце прогонва мъглата и затопля, така и Старецът чрез своя дар на утешение прогонваше мъката и утешаваше всяка страдаща душа, която се приближаваше до него.

Мнозина прибягваха към него главно за утеха. Идваха притеснени, а си тръгваха коренно променени. Достатъчно бе човек само да го гледа и получаваше сила и радост. Ако имаше благословението и да поговори с него, тогава чувстваше невероятна радост и си тръгваше изменен. Почти същите думи можеше да каже на страдащия и някой друг. Но думите на Стареца предаваха Божията благодат, имаха друга сила. Успяваше да вземе цялата човешка болка и мъка и да изпълни човека с радост и утеха. Самият той поемаше горчивината, но хората се изпълваха с радост и сладост.

Чрез откровената си любов към всеки човек превръщаше болката и проблемите на другите в свои, и това го довеждаше до сърдечна молитва за страдащите. Чрез него действаше Божията благодат – една особена утешителна благодат.

Гледаха неговия пример и се утешаваха. Въпреки че сам той страдаше от много болести, търпеше и славословеше. Не молеше Бога да му даде здраве. Винаги беше в добро настроение, преливаше от радост и развеселяваше тъгуващите. Тръгваха си весели сред мъките си. Не залъгваше с лъжливо утешение.

Наблягаше на вярата в Бога, търпението, славословието, духовното посрещане на изпитанието и посочваше края и целта на страданията. Услаждаше теглилата на настоящия живот чрез надеждата в бъдещия. При него ходеха монаси, борени от помисли и изкушения. След един кратък разговор усещаха лекота като да им никнеха крила и си тръгваха, летейки. Преоткриваха първоначалната си ревност и чувстваха сякаш в онзи момент започва монашеският им живот. Когато се връщаха в манастира, промяната им беше толкова очевидна, че другите я забелязваха и ги питаха: “Да не би да си ходил при отец Паисий?”

Когато човек се приближаваше до колибата му, усещаше една сладост. “Всичко около теб, цялата атмосфера ти носи наслада”, свидетелстват мнозина. Никой не си тръгваше от него неутешен. Младежи с психологически проблеми и намерения за самоубийство намираха утеха и си тръгваха с твърдо решение  да се покаят и да заживеят духовно. Гръцки понтиец бежанец не бе могъл да си намери работа. Бе дошъл до отчаяние и бе решил да се самоубие. Негов приятел му препоръчал да посети стареца Паисий и той дойде да го види. Промени се, стана нов човек и си тръгна весел, изпълнен с надежди. На края каза: “Сега и планина да застане на пътя ми, ще я преместя, за да мина”.

В “Панагуда” доведоха един парализиран мъж, когото съпровождаха четирима. Видяха се със Стареца, той утеши парализирания и всички си отидоха с радостни лица. Старецът разказа: “Тия дни (в “Честният Кръст”) дойде едно момче – истински диамант. Притежаваше идеали,  чистота, друг път не съм виждал такова дете. Всичките му познати и дори и родителите му го вземат за ненормално; завели го дори в лудницата, понеже не ходел с жени и не водел светски живот. Дойде притеснено и си тръгна съвсем променено.

Един друг човек възнамеряваше да си навреди, а си тръгна като пеперуда.

Друг пък се беше побъркал от психиатри. Дойде и си говорихме час и половина и на края от bлагодарност искаше да ми даде 1500 драхми, понеже на психиатрите за петнадесет минути плащал по хиляда драхми, пък и не получавал полза, докато тук получи полза, понеже му нямаше нищо, само мислите му трябваше да бъдат поправени”.

Благочестив поклонник, плачейки от вълнение, разказа: “През 1992 година бях дошъл отчаян от Канада. Бях се разделил с жена си, вземах наркотици и още четиринайсет вида лекарства. Не се бях причастявал от тридесет и две години. Старецът разговаряше с около петнадесет души на двора. Изглеждаше много изтощен. Другите си тръгнаха, а аз останах последен. Каза ми: “От много далече идваш. Дълго време те чаках”. Любовта му ме порази. Чувствах, че вижда всичко. Забрави за състоянието си и се натовари с всичките ми проблеми. Разреши ги всичките: здравето (сега вземам само едно лекарство за кръвното), семейството – сега имам и една дъщеря Паисия, работата ми и най-главното – вярата ми в Христа. Майка ми радостна ми казва: “Чедо, целият си едно чудо”.

Веднъж в Солун Старецът срещнал един духовник – свой ученик. Докато разговаряли, ги приближила една жена облечена в черно, силно огорчена и с болка и горест казала: “Кажете ми, защо Бог е несправедлив? Отне мъжа ми, а сега и детето ми”. Старецът не казал нищо. Огледал се наляво-надясно и се помолил. След това казал на жената: “Благословена, сега си като монахиня”. Жената се успокоила, поклонила се, целунала му ръка и си тръгнала, благодарейки.

Дори малко преди смъртта си, когато болките от болестта му бяха големи и беше вече едва жив, не преставаше да утешава Божия народ.

Негов познат младеж имал сериозен здравословен проблем, който предизвиквал у него непоносима мъка. Ходел по психиатри и вземал лекарства. Старецът го извикал насаме, видял се с него за няколко минути, казал му две думи, а радостта, която изпитал младежът, била голяма и неописуема. Тръгнал си нов човек и изхвърлил лекарствата.

Въпреки че сам той страдаше, даваше утешение на другите. Докато беше жив, утешаваше от земята. Сега е утешител от небето и посредник пред Бога.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Givota_na_St.Paisii/book.pdf