Чувствам, че това е най-висшата вяра

Света преподобномъченица Елисавета е родена в Германия, в семейството на великия херцог Хесен-Дармщадски Людвиг IV и великата херцогиня Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. На двадесетгодишна възраст става съпруга на великия княз Сергей Александрович и отива да живее в Русия. По взаимно съгласие бракът им е духовен.

Виждайки дълбоката вяра на съпруга си, великата княгиня с цялото си сърце търсела отговор на въпроса – коя е истинската вяра и горещо молела Господ да ѝ открие. През 1888 г. съпрузите посетили Светите Земи, където присъствали на освещаването на храма в чест на света Мария Магдалина, принадлежащ на Руската духовна мисия. Тогава, усещайки в сърцето си Божията благодат, великата княгиня възкликнала: „Как ми се иска да бъда погребана тук!“ 

След това тя твърдо решила да приеме светото Православие и написала писмо до баща си, в което просела неговото благословение за това, уверявайки го, че за нея би било грях да остане в протестанството за пред външния свят, а вътре в себе си да се моли и да вярва така, както вярва съпругът ѝ: „Колко просто би било да си остана такава, каквато съм в момента, но колко лицемерно, колко фалшиво би било! Как бих могла да лъжа всички — преструвайки се, че съм протестантка във всички външни ритуали, когато всъщност душата ми принадлежи напълно на Православната вяра?“

Баща ѝ отвърнал, че не може да ѝ даде благословение. Тогава тя проявила мъжество и въпреки моралните страдания твърдо решила да приеме Православието. Ето още няколко откъса от нейни писма до близките ѝ:

“… Съвестта ми не ми позволява да продължавам в същия дух – това би било грях; аз лъжех през цялото време, оставайки в старата си вяра… За мен е невъзможно да продължа да живея така, както преди…

Вие казвате, че външният блясък на Църквата ме е очаровал. Грешите. Нищо външно не ме привлича, привлича ме основата на вярата. Преминавам към нея от чисто убеждение, чувствайки че това е най-висшата вяра и ще го направя с дълбока убеденост и увереност, че има Божието благословение за това“.

Приемайки Православието, великата княгиня Елисавета Фьодоровна запазила предишното си име, но вече в чест на св. праведна Елисавета – майката на св. Йоан Предтеча.

През 1891 г. император Александър III назначил великия княз Сергей Александрович за московски генерал-губернатор. Съпругата на генерал-губернатора била длъжна да изпълнява множество светски задължения, но тя не забравяла и за обикновените жители на Москва. Тя посещавала болници, приюти за инвалиди и безпризорни деца. И навсякъде се стараела да облекчи човешките страдания – раздавала храна, дрехи, средства, грижела се за подобряване на условията на живот.

По времето на Руско-японската война (1904 – 1905 – бел. прев.) Елисавета Фьодоровна се занимавала с организирането на помощ за фронта. Едно от нейните забележителни начинания било устройването на шивашки работилници. С дарения и с нейни лични средства великата княгиня оборудвала походни църкви с всичко необходимо за богослужението.

На 5/18 февруари 1905 г. се случило събитие, което напълно променило нейния живот. Великият княз Сергей Александрович бил убит от бомба, хвърлена от терорист. Елисавета Фьодоровна се оказала първа на мястото на трагедията и помагала да събират на носилка разхвърлените от взрива останки на съпруга ѝ. Впоследствие посетила в затвора убиеца на Сергей Александрович и го призовала да се покае, като казала, че му е донесла прошката на великия княз. Тя молила император Николай II да помилва престъпника, но молбата била отклонена.

След кончината на съпруга си Елисавета Фьодоровна не снемала траура, започнала да спазва строг пост и много да се моли. Скоро тя купила с личните си средства имение в Москва, където организирала обител на милосърдието в чест на светите Марта и Мария и с времето станала нейна настоятелка. Великата княгиня казвала на сестрите: Аз оставям бляскавия свят, където заемах блестящо положение, но заедно с вас се изкачвам в по-велик свят – в света на бедните и страдащите. Според устава сестрите съчетавали усилената монашеска молитва с делата на милосърдието. Към обителта били организирани болница и приют за момичета, била създадена трапезария за бедните.

Новите революционни сътресения пресекли благите начинания на подвижницата. Освен това в страната ставало не безопасно, но великата княгиня решила да сподели съдбата на страната, която считала за своя нова родина.

През април 1918 г. Елисавета Фьодоровна била арестувана и изведена от Москва в Алапаевск. Тя успяла само да събере сестрите и да им даде последно благословение. С великата княгиня тръгнала и нейната съкилийница Варвара. В тъмната нощ на 5 (18) юли Елисавета Фьодоровна заедно с други членове на императорското семейство била хвърлени в шахтата на един стар рудник. На ръба на шахтата тя произнесла молитвата: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лк. 23-34). Падайки върху една издатина на шахтата, Елисавета Фьодоровна получила много силни наранявания, но и тогава, превъзмогвайки болката, тя превързала раните на един от великите князе, като се стремила да облекчи неговите страдания. Те умирали в страшни мъки от жажда, глад и от раните си. Но до последната минута пеели молитви.

Мощите на великата княгиня Елисавета били откарани с отстъпващата бяла армия през Сибир, после през Китай в Палестина. Там те били положени под храма на света равноапостолна Мария Магдалина и така се изпълнило желанието на великата княгиня да бъде погребана на Светите земи.

През 1931 г. в навечерието на прославлението на новомъчениците на Руската Православна Църква зад граница било взето решение да се отворят гробовете им. Ковчезите били поставени пред амвона пред Царските двери. По Божий промисъл се случило така, че ръководещият комисията архимандрит Антоний останал сам с мощите на мъчениците в храма. Неочаквано ковчегът на света Елисавета се отворил, тя станала и поискала благословение от духовника. Потресен, той ѝ дал благословение, а после тя се върнала в ковчега. Йерусалимският патриарх Диодор благословил мощите да бъдат пренесени в храма.

През 1992 г. Съборът на Руската Православна Църква причислил света Елисавета към лика на руските новомъченици и определил паметта ѝ да се празнува в деня на нейната кончина – 5/18 юли.

Господи Иисусе Христе, по молитвите на светата преподобномъченица Велика княгиня Елисавета помилуй и спаси нас. Амин!