Чудното пътуване на Старица Макрина до Светите земи
С нарастването на възрастта и добродетелта на Мария, нараствала и любовта ѝ към Христос. В душата ѝ се утвърдил Божественият копнеж един ден да бъде достойна да се поклони на Светите Земи, където е ходил Богочовекът. Поради бедността си тя знаела, че ще бъде изключително трудно да се осъществи това поклонническо пътуване. Но в крайна сметка се появила възможност да отиде в Йерусалим с три познати жени. Тъй като изпращала всичките си пари на брат си, за да покрие наема му, тя решила да вземе пари назаем за разходите по пътуването. Но като взела предвид материалните затруднения на брат си, решила да отмени поклонничеството си и върнала парите, които взела назаем, като обяснила причината.
През времето, когато нейните познати били на поклонение, а Мария останала вкъщи, тя видяла във видение своя Ангел-Пазител и той ѝ казал: „Ела, да отидем в Светите земи“. Докато Мария се чудела как би могло да се случи това, той я хванал за ръка и тя се озовала с него на Светите земи. Докато нейният Ангел я превеждал през всички свети места, тя видяла, че е облечена в бяла дреха, украсена с червени кръстове като кръщелна одежда.
Той я завел първо в Назарет, за да почете светата църква Благовещение на Богородица. Ангелът обяснил като ѝ казал: „Ела и виж, сестро, тук Христос се въплъти“, и запял тропара на Благовещение: „Днес е началото на нашето спасение…“. След това той я завел във Витлеем и те слезли по стълбите, които водели към пещерата на Рождество Христово, и Ангелът казал: „Ела и виж, сестро, тук се роди Христос“, и изпял тропара на Рождество: „Твоето рождество, Христе Боже наш“. Последвала Света Голгота: „Ела и виж, сестро, тук Христос бе разпнат“ и отново ангелът запял: „Ти ни изкупи от клетвата на закона….“. След това той я повел към Гроба Господен: „Ела и виж, сестро, тук Христос бе погребан и възкръсна“ и отново изпял тропара: „Христос воскресе…“ Придвижването от едното свято място до другото ставало много бързо, сякаш между тях нямало разстояние. Всичко, което Мария видяла, се запечатало дълбоко в душата ѝ.
По време на цялото си поклонническо пътуване до Светите земи трите жени виждали Мария да върви пред тях на всяко свято място. Когато се върнали във Волос и я видели, те я питали защо е скрила от тях, че ще отиде в Йерусалим. Виждайки нейните жертвени и милосърдни намерения, Божественото Провидение я отвело там по духовен път, като по този начин изпълнило пламенната ѝ ревност и желание за свято поклонничество.
Години по-късно Старица Макрина разказвала, че когато през 1971 г. (след като вече приела монашество) посетила Светите земи с няколко души от своето сестринство, си спомнила всичко с големи подробности. Въпреки че това било първото ѝ посещение там, тя знаела пътя до всяко свято място и преминавала през района с такава лекота и познатост, че това изумило сестрите.
По време на това пътуване, от дълбоката си любов към Христос, Старицата пожела да остави душата си на Неговия Свещен Гроб и на Света Голгота. Тя искала да принесе нещо особено достойно като жертва на Бога, дори проливането на собствената си кръв. По време на поклонническото пътуване през земята, по която е ходил Самият Бог, Старица Макрина се разболяла от остро възпаление на белите дробове и постоянно кашляла кръв. Лекарят, който я прегледал, установил, че състоянието ѝ е изключително тежко и не могъл да осигури никакво лекарство. Само Бог можел да я излекува с чудо. (По това време полилеят в църквата на манастира в Портария паднал на земята и сестрите, които останали, се запитали дали Старицата и сестрите в Йерусалим са в опасност).
Старицата обаче запазила твърда надежда и увереност в душата си, че няма да умре. Тя силно усещала Божията благодат. Въпреки че в действителност възстановила здравето си, чрез болестта ѝ се осъществило нейното свято желание да почете достойните за поклонение свети страдания на нашия Господ със смирената жертва на собствената си кръв.
По време на това поклонническо пътуване тя почувствала силно Божествено преображение, сякаш почитала истинските честни Христови рани и Неговата Света Кръв. Благодарение на голямото си благоговение и вяра Старицата била удостоена да посети Йерусалим четири пъти заедно със сестрите от манастира до 1980 г.
Старицата Макрина (Васопуло), „Думи от сърцето“, Изд. «Православно Отечество»