Съд над себе си извършвай така

Трябва винаги да имаш страх Божий и всеки ден да изследваш и да размисляш какво добро и какво лошо си направил – и доброто да предаваш на забрава, за да не паднеш в страстта на тщеславието, а за противното му зло да проливаш сълзи, с изповед и напрегната молитва.

Този съд над себе си извършвай така. Когато свърши денят и настъпи вечерта, започни да разговаряш със себе си и да се запитваш:

как, с Божията помощ, преминах този ден?

Не осъдих ли някого?

Не раздразних ли някого с дума?

Не съблазних ли някого?

Не погледнах ли страстно към нечие лице?

Не проявих ли непокорност към настоятеля в нещо по послушанието си и не бях ли нехаен в него?

Не се ли разгневих срещу някого?

Като стоях в събранието (в църква), не занимавах ли ума си с нещо безполезно, или като се омъчних от богослужението поради леност, не излязох ли от църквата и от правилото?

Дори и да намериш себе си невинен във всичко това което обаче е невъзможно, защото никой не бива чист от сквернота, дори и един ден да е живял (Иов 14:4 слав.), и кой може каза: „очистих сърцето си“ (Притч. 20:9); и тогава, като си спомниш това, извикай към Бога с голям плач: „Господи, прости ми това, което съгреших със слово и с дело, съзнателно и несъзнателно, защото ние в много неща грешим и без да знаем това.“

Преподобни Симеон Благоговейни

Св. Симеон Нови Богослов, Творения – Том 2. Изд. Православно Отечество