Старецът не погреба талантите на благодатта, връчени му от чистите ръце на светия наш отец Тихон
В ранните часове на събота, 7 декември 2024 г., почина един велик поборник за нашето Православие, Старецът Мелетий Капсалиотис.
От неговата подвижническа практика ще подчертаем следното:
– Той е служил на преподобния Старец Тихон – великия аскет и духовен отец на свети Паисий Светогорец.
– Той беше свързан със свети Паисий и когато свети Паисий беше сполетян в Каруля от изключително опасната по онова време, но и заразна болест туберкулоза, без да се замисля, той потегли със себеотрицание и любов да му послужи и да се грижи за него.
– Имаше строга самодисциплина, правеше по три хиляди поклона дневно. Поклоните бяха придружени от непрекъснат труд, Иисусова молитва, както и цитиране на откъси от Свещеното Евангелие. Характерно за Стареца бе денонощното поменаване с молитви и поклони на имената на болните и нуждаещите се, които търсеха помощта му.
– Той бе смирен инициатор на благодатта. Неговата изключителна потайност в духовните му издигания и в светите му духовни преживявания ме впечатли и духовно ме изобличи.
– Той имаше велико смирение, внушаваше покаяние на своите духовни чеда и на посетителите си и след време и те следваха неговия пример.
– Самият той не отговаряше лесно на телефонните обаждания. Знаеше обаче, ако някой е в нужда и вдигаше телефона.
-Той беше исихаст навсякъде и винаги. Повтаряше Златоустовото изречение: „Не мястото, а начинът спасява“.
– Беше безкористен. Дълбоко милосърден. Не притежаваше нищо, но бързаше и раздаваше това, което му се даваха, на монасите.
– В продължение на десетилетия посещаваше духовните места, манастирите и исихастките места. Забелязах, че на местата, които избираше да посети, имаше хора, истински търсещи Господа. Той окуражаваше и утешаваше борещите се и им се радваше с истинска радост.
– Службите извършваше с поклони. Спомням си Литургиите в неговата килия. А по време на утренята той непрекъснато казваше изречения от Евангелието на Иоан.
– Човек трябваше да е голям атлет, за да бъде с него. Трябваше да е олимпийски шампион. Не можеше лесно да издържи на борбата и сражението.
– Той познаваше отлично Библията, Ветхия и Новия завет, патристичните текстове. Цитираше цели пасажи по памет.
-Изучаваше богословски текстове. От великия свети отец Тихон той бе научил, че монахът трябва да учи по много часове на ден като един вид аскетично упражнение.
– Постът бе динамично аскетично упражнение за Стареца. Той се изповядваше редовно и с такова смирение, разкаяние и самобичуване, каквито малцина притежават. Само праведните са такива обвинители първо на себе си.
– Центърът на живота му беше Божественото Причастие. Подготовката за него беше монашеска и направо военна.
– Той помагаше, подпомагаше, съветваше, увещаваше и напътстваше мнозина със състрадателна любов в духовния живот, а също така притежаваше дара на прозорливостта.
– Никога не осъждаше никого, дори и да знаеше нещо. Изчезваше, мълчеше, коленичеше, молеше се, пееше Възкресни химни, радваше се. Болеше го за страстите и болките на съвременния човек.
Старецът не погреба талантите на благодатта, връчени му от чистите ръце на светия наш отец Тихон, а ги носеше, пазеше, ставайки Атлет на Господа, покорител на човешкото естество, Атонски монах.
Винаги и до сега Света гора е тази, която ни води, запазва и спасява със своите духовни Възкресения.
Радвай се, планино на благодатта, с твоите Атонски монаси и с твоя Старец Мелетий Капсалиотис!
Думите на Стареца Мелетий за преп. Тихон Руски
«Никой не може да разбере начина на живот на един светец, как са живели светците, ако самият той не е свят. В края на краищата дяволът е изкусен психолог и води хората към погибел по сложен начин. Случва се, човекът е бил подвижник, във всичко се е въздържал – и умира без покаяние. А друг е водил разсеян живот, но накрая, в последния момент може да каже: „Доведете ми свещеник“ и да се изплъзне от ръцете на дявола. Защото дяволът знае всичко за нас до най-малката подробност, но не може да знае бъдещето! Така че е много трудно да се съди за човека по видимите прояви, ако не познаваш същността му.
Отец Тихон Руски ни учеше така: ако някой иска да говори, нека говори от Отците. Това е правилната основа – да говориш не своето, а това, което ти е предадено. Това смирява. Ако говориш от себе си, откъде си сигурен, че мнението ти ще бъде авторитетно? Ами ако то е погрешно? За теб то е авторитетно, но за другите не е. Ето защо винаги трябва да говорите от Отците.
Той много обичаше да чете и четеше само Отците. И най-важното – четеше с изключително внимание. Обикновено ние правим следното: прочитаме една книга и край, повече не ни интересува. А той я четеше всеки път – сякаш беше за първи път! И обсъждаше прочетеното с такъв възторг. Възкликваше и се удивляваше като дете.
Старецът Тихон Руски изписваше една икона в продължение на две години. При всяко сядане, той изписваше съвсем малко, а нощем плачеше ли плачеше.»
Източници:
https://www.mystagogyresourcecenter.com/2024/12/elder-meletios-kapsaliotis-december-7.html
