Мислете за суетността и краткостта на този живот

Коя е причината за всички беди? Егоизмът и гордостта. Казано накратко, причината е в греха. Ако грешим и дори не се опитваме да се поправим, не се борим със страстите, с това оскърбяваме Самия Бог.

Старецът Йероним Егински (1883 – 1966) наставляваше така:

Господ заради нас Себе Си принесе в жертва и, въпреки че сме грешни, Той ни отвори Рая. Нима не можем да принесем малка жертва и да се въздържим от това, което не е полезно за природата ни?

И действително въпросът е дори много уместен. Колко още неприятности трябва да се изсипят върху главата ни, за да се сепнем, да се пробудим от духовния сън?

Старецът още казваше:

Размишлявайте за края на живота. Мислете за суетността и краткостта на този живот. Колко години сте преживели, а те са излетели като една минута. По-често се причастявайте.

Но колко често?

Някой ме попита: „Колко често да се причастявам?“ Kогато душата ти жадува, причастявай се (но вземи благословение от духовния си отец). Добре би било на всеки две седмици, но ако не идват покайни сълзи, по-добре не се причастявай.

Много е важно да осъзнаем греховете си и да намерим в себе си сили да дойдем в покаяние, по-точно – да го принесем на Бога. Трябва да принуждаваме себе си. Да не казваме, че не е дошло времето. Дошло е, то е дошло още в момента, когато за първи път сме чули за Бога. Не е нужно да се заигравате с Бога, нужно е да вървите към Него.

Старецът Йероним ни наставляваше още така:

Правете добро. Преди да отидете на причастие, борете се. Направете всичко възможно, например, да дадете милостиня. Ако работите само един ден в седмицата, ще ви платят ли за цялата седмица? Но когато давате милостиня, не изследвайте човека, на когото я давате: добър ли е той, или лош. Милостинята – това е велико дело, тя унищожава много грехове. Помнете, че съвсем не значи, че онези, които са отишли в манастир, ще се спасят. Ще се спасят тези, които правилно се борят. Но няма нищо по-високо от девството.

Милостинята може да бъде всякаква и по силите. Не трябва да роптаете за тежката си съдба, трябва да се стараете да изслушвате и другите. Правете това, което можете. Защото който не чува чуждите стонове, на такъв няма да му помогнат нито постите, нито поклоните.

Старецът казваше още:

Бъдете радостни! Радостта и скръбта се редуват – приемайте ги, но да няма място за безнадеждност. Християнинът не трябва да бъде плах и страхлив. Ежедневно наблюдавайте как сте прекарали деня. Възложете бъдещето си на Промисъла Божий. Бог ще помогне! Всичко се случва по Неговата свята воля и за наше спасение. Обвържете мислите си с любов към Бога. Имайте Бога винаги пред себе си и на Него казвайте за вашите скърби и нужди.

Всеки от нас може да изпитва страх за бъдещето и това е напълно разбираемо, но все пак ще се уповаваме на Божията милост.

Старецът Йероним Егински пише:

Вкъщи има прозорци, врати и ние ги затваряме, за да се обезопасим. Така трябва да постъпваме и с нашите чувства, за да запазим здравето на душата. Не се сърдете. Ако ви се надсмиват, ако ви иронизират – търпете. Предлагат ви люта чушка, а вие давайте захар. Услаждайте със сладост, т.е. с блага дума. Обичайте умилението. Припомняйте си какво ви е карало да плачете. Имайте смирение. Когато вали дъжд, водата не стои на върха, по върховете на планините, а се стича надолу, в равнините. Смирените имат благодат и благоговение и принасят добри плодове. Не бъдете тъжни. Не мислете за огорченията, не занимавайте ума си с тях. Казвайте само: „Христе мой, моля Те, не ме оставяй“. Каквото и да ви се случи, повтаряйте само тези думи, и ще намерите мир и покой за душата си. А грехът е смърт за душата и увреждане на тялото.

Старецът предупреждаваше и за предпазливост в общуването с хората като цяло:

Днес човек може да бъде и много добър, но хората са променливи. Винаги е добре да си внимателен. Дръж всеки човек на малко разстояние от себе си. Нека Бог да бъде твой наставник, а не хората. Ако няма духовен човек, с когото би могъл да поговориш, не скърби прекомерно. Стой у дома, и Господ, който обича всички, ще ти изпрати Своето утешение и наставление. Бог знае, че си самотен и няма да те остави.

За ината старецът размишляваше така:

Инатът е недостатък, но често той е полезен, иначе трудностите в живота ще сломят човека. Постарайте се да придобиете добра упоритост и сила на волята. Не очаквайте само радости. Много често животът е осеян с тръни, а не с цветя. Ако не работите – няма да получите заплата, така е и в духовния живот: без старание и молитви не се дават даровете на Светия Дух.

Старецът не обичаше, когато пред него осъждаха другите, очерняха ги, а себе си опитваха да представят в най-добра светлина, бели като сняг:

Трябва да бъдеш свят, за да знаеш кой е свят. Ако самият ти не си свят, то как можеш да знаеш дали другият е свят. Не съди и не се обиждай на хората. Каквото и да са ти направили, недей да мразиш никого. Всеки постъпва според това, както е научен, какъвто е характерът му. Малцина притежават доброта и разсъждение. Божественият Промисъл няма да те остави. Колкото по-голяма е скръбта, толкова по-голямо ще бъде утешението.

…

И пак виждаме и слушаме как светите отци ни призовават към молитва. Наистина, това не е станало днес, нито вчера, а много години подред, от година на година призивите им звучат като тревога. Но ние през цялото това време бяхме заети със себе си… Сега е нужно да се събудим и да отправим молитви към Бога, да принесем плодове на покаяние, да спрем да се ругаем един друг, да станем по-добри и по-милосърдни.

По-добре късно, отколкото никога!

Амин.

Старецът Йероним Егински; превод: Всемирното Православие