Благодатта е „душа в душата“
Православните християни се сблъскват с различни трудности. Всеки ден виждам техните скърби, тяхната бедност. Понякога те изнемогват, но аз ги окуражавам, като казвам, че в други времена е имало по-големи изпитания. Истинските християни са запазили вярата си и са преодолявали препятствията, така че и ние трябва да можем. Проблемите не могат да бъдат събрани в една книга. Бедното семейство търпи едни проблеми, богатото – други, студентът – други, снахата, свекървата, синът – други, дъщерята – други. Те не могат да бъдат ясно разграничени. Това е много сложен въпрос. За мен е важно и друго – да посочим единствения спасителен път на православните християни и да ги предупредим за отклоненията от православната вяра.
Моят призив е да пазим православната вяра. Истинският православен християнин се съобразява със светите отци, с решенията на съборите, с догматите на православната вяра. Всичко останало не произлиза от православието. Този, който истински обича православната вяра, я пази.
Вярващият никога не е сам. Той е сам, но не и самотен. Свети Симеон Нови Богослов говори за силата на благодатта, за радостта и утехата от благодатта. Благодатта дава смисъл на християнския живот, благодатта лекува човешката душа. Благодатта е дарител на живот, благодатта е кълн, тя е като семе, което не може да израсте без клонки, няма да даде плод, няма да даде нищо – ще изсъхне. Християните живеят с тази благодат. Според свети Симеон Нови Богослов благодатта е „душа в душата“. Тя е сила. Божествена сила. Благодатта не е далеч от нас, но тя трябва да бъде усетена. А за това е необходим подвиг. Търпение, молитва, прошка, любов към враговете, съчувствие към хората. Най-малката завист срива всичко. Свети Йоан Златоуст казва: „Завистта отсича любовта“. Любовта е повече от мъченичеството. Защото дори да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува (1 Кор. 13:3). Божиите светии са били прославени чрез благодатта и любовта.
Младите мислят, че в греха ще намерят радост и щастие, но в действителност се оказва обратното – те намират нещастие и неудовлетвореност. В греха човек намира своята духовна болест, грехът привлича и помрачава. Изглежда, че той дава удовлетворение, но опустошава духовно. Грехът е пречка за всичко. Всеки извършен грях наранява душата и ако тя не се излекува, остава поразена навеки.
Както казва Свети Йоан Лествичник, трябва да се потрудим малко и Бог ще ни помогне много. Хората, които се интересуват с открито сърце от въпросите на вярата, ще получат полза, макар и може би не веднага. Но нали и слънцето не изгрява изведнъж, а бавно, постепенно, но неотклонно. Така е и с духовното просветление. То не се случва изведнъж. Но когато човек почувства силата на благодатта, никой не може да го отклони от нея. Разбира се, човек се нуждае от духовна храброст не само за да започне да върви по правилния път, но и за да продължи да върви по него.
Сливенски митрополит Йоаникий
https://pravoslavie.ru/40495.html
