Духовният живот е наука на науките
Има нещо, което е най-важно в живота на човек – докато сме тук, на този свят, да можем да заслужим вечния живот.
***
Християнинът е длъжен да възпитава в себе си смиреното чувство, че сам по себе си той не означава нищо. Но има Някой, който безкрайно много ни обича, и чрез Когото ние имаме възможност да станем истински хора и дори подобни на Него.
***
Светите отци на Православната църква казват, че духовният живот е наука на науките. Затова, струва ми се, най-важното за православния християнин е да подхожда към духовния живот с голямо смирение – да не разчита на собствените си сили и да не се до-верява на своя разум, но да си намери добър изповедник, на когото да има доверие, при когото искрено да се изповядва, с когото да се съветва и който би могъл да го насочва правилно по пътя на спасението.
***
Господ ми даде такива велики хора, с помощта на чиито мъдри съвети и молитви съм решавал и лични, и епархийски проблеми.
Моята духовна старица е най-големият ми вдъхновител в живота. След това имах много духовен наставник и приятел – митрополит Питирим от Руската църква. Той беше изключително умен –преподавател по Нов Завет в Московската духовна академия. Освен това беше митрополит на Волоколомска епархия – много бедна епархия, която той възстановяваше. Хора казваха, че в такива села е ходил да служи, в които дори и по времето на руския император не е ходил архиерей – бедни, изоставени.
След това отец Йоан Крестианкин – един голям старец, голям подвижник, много негови книги излязоха – поучения, съвети, писма.
След като си отидоха дядо Питирим и отец Йоан, аз се свързах със схиархимандрит Тимотей от Гръцката православна църква, манастир Параклит, близо до Атина, мъжки манастир. Превел е 40 тома подвижници на благочестието от руски на гръцки. Той също беше много голям старец и до края на неговия живот – 16 години, съм общувал с него.
***
Светите отци на Църквата ни учат, че е много важно християнинът да има молитвено правило, което да изпълнява редовно и което да е благословено от неговия духовен изповедник. Тук няма еднаква мярка за всички, но духовникът би могъл да прецени и насочи вярващия според времето, силите и ангажиментите на последния, според ни-вото на неговото духовно развитие. Старците казват, че е по-добре по-малко молитвено правило, но да се изпълнява всеки ден, отколкото дълго, което често да пропускаме. А в останалите часове да си повтаряме наум Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“ или съкратения вариант „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“.
Светите отци също така ни съветват в молитвата на първо място да благодарим на Бога и да го възхваляваме. Полезно е всеки ден човек да си отделя няколко минути, да раз-мисли и изброи част от Божиите благодеяния към него и да каже на Господа: „Господи, благодаря ти за всички твои благодеяния към мен“. Но да благодарим и за изпитанията, страданията и гоненията, с които Бог ни е удостоил и чрез които ни очиства и подготвя за бъдещия живот. След това е нужно да просим прошка за греховете си, да се каем искрено, да се смиряваме и самоукоряваме пред Бога. Тук отново със свои думи можем да се обръщаме към Господа, простосърдечно да откриваме пред Него греховните влечения и страсти, които ни измъчват, и да Го молим да просвети ума и душата ни, да ни даде сили, бодрост, вътрешен мир, да ни преобрази, да ни освети. И накрая, да искаме от Господа това, което ни е нужно за нашия земен живот.
***
Изпитанията в живота са обикновено следствие от нашите грехове и Господ ни ги допуска с определена промислителна цел: да ни призове към покаяние, да ни излекува от нашите греховни страсти, да ни научи, умъдри и усъвършенства духовно. Чрез изпитанията, още повече, отколкото чрез щастливите моменти на живота, се проявява Божията любов към нас – допускайки ни страдания, Господ постъпва с нас като най-великия Лекар, най-мъдрия Учител и най-обичащия ни Баща. Той желае нашето вечно спасение и ни помага да го достигнем.
Много е важно човек да разбере защо го е постигнало дадено изпитание. Обикновено, като намерим причината за нашите изпитания и трудности, а тя е в нас, и се постараем да я преодолеем, да се покаем, да поискаме прошка от Господа, тогава идва и Божията помощ и Господ ни избавя.
***
Тъй като в наше време истинското старческо ръководство е голяма рядкост, обезателно трябва да четем светите отци и особено тези, които пишат за нашия начин на живот.
***
Духовен живот без Божия благодат не може да има. А благодатта е в Православната църква, която е запазила каноничната и догматичната истина. Тя е запазила учението, което донесе Господ, което са проповядвали апостолите и светите отци.
Сърцевината на духовния живот е да изпълняваме Христовите заповеди.
***
Пътищата са различни, но в крайна сметка добре е човек рано или късно да стигне до истинската вяра. Тя не е теория, тя е живот, истинска вяра. Тя е любов, тя е смирение. Така, че това е тайна Божия, промисъл Божий. Всеки един човек, който може да приеме вярата, Господ ще му я даде тогава, когато е най-благоприятното за него време.
***
Аз цял живот се моля Господ да укрепи моята вяра и да ми дарува смирение, тъй като това са основни неща, от които зависи и вътрешният, и външен живот на човека. Господ е този, който може да ни дарува всичко и да ни опази от всякакви злини, но той иска от нас да види, че имаме вяра и смирение. Господ е казал: „Търсете първо царството Божие и всичко друго ще ви се даде и придаде“.
Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил
На снимката: Митрополит Гавриил със схиархимандрит Тимотей (Саккас)









