Йеромонах Роман: „Ние познаваме вкуса на изворната вода…“
Често се случва така, че и приятели започват да враждуват. Когато човек очаква утеха от ближния, често преживява разочарование. Когато обаче се смири и с цялото си сърце се обърне към Господа, човешките немощи вече не го нараняват толкова силно. Тоест, всичко е в нас и зависи от нас.
Мнозина ме хулят – и братя, и сестри – и аз реагирам по човешки, по своето несъвършенство. Но когато си спомня за Господа и си представя Вечността, вече не реагирам толкова болезнено.
Много е приятно да се живее без да изпитваш неприязън към никого. Тогава душата се радва на живота и Господ е близо. Отците ни учат: човекът е врата, през която се влиза в ада или в Рая. Всеки е едновременно и влизащ, и врата…
Времето лети. Ето защо вече не очаквам утеха. Не искам да ми е добре на тази земя, когато доброто идва от хората. Винаги съществува опасността да пожелаеш да живееш на тази земя колкото се може по-дълго.
Когато общуването е заради Господа, тогава Господ дава утеха и чрез хора. И това трябва да се приема с благодарност към Бога и към хората. Важно е сами да не търсим утеха от хората. Това е пътят на света, който ни събаря, разрушава. Човекът е слаб и често зкрива Христа със себе си. Затова е казано: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене.
Господ е Святост, Любов, Чистота, а човекът върви между два пътя – ангелския и бесовския. И още нещо ни вреди много – нашето непостоянство. Днес ставаме с левия крак, утре – с десния – в човека винаги има ненадеждност.
Да говориш в раздразнено състояние – означава да сееш раздразнение.
Хората общуват със сърцата си. Някой изнася проповед и е трудно да му повярваш. Какво да говорим за проповед! Чете Евангелието и пак същото…
Словото е велик дар и затова трябва да бъде съчетано с Истината.
Докато не очистим водопровода си, няма да ни дадат изворна вода. А за да го очистим, трябва да измием нечистотата, да прекъснем достъпа на нечистотата, които ни изпращат врагът, светът и нашите страсти. Това е велик труд над себе си. Важно е душата да пожелае Чистотата повече от самия живот. На нас ни е даден водопровод заради Извора. А ние го свързахме с канализацията. Всичко е по наша воля. Нямаме оправдание, тъй като ние познаваме вкуса на изворната вода.
Човек приема и предава информация. Когато отида при отец Николай Гурянов, няма нужда да говорим. Не сме обсъждали богословски въпроси. Но само като го погледна, душата ми възприема информация за духовния живот.
Информация постъпва и от физическия свят, от растителния, от животинския и от Божествения свят. Много е важно да не превръщаме пътя в цел, с което се занимават учените. Всичко живо говори за Бога, защото Той е Източникът на Живота.
Информация… Това е много абстрактна дума, тъй като в света съществува не само човекът, а тя идва от различни страни, източници и често е изкривена. Но сега става дума за тайната на творенията. Всеки камък, всичко живо, което наричаме материя, не може да съществува без енергия. Аз разбирам информацията като откриване на Божията тайна. Това е много сериозна тема. Но ако творението – всяко творение – има логос, това означава, че то говори за нещо. Адам, без никакви философии и психологии, познаваше логоса на всяко животно, затова и даде имена на всички.
Името е табела на зданието. По тези табели се ориентираме и, когато отиваме в магазин, не попадаме в фризьорски салон. Когато се търси сухата информация в опит да се постигне нещо без Бога, тогава дадената от Бога тайна превеждат на математически или други специализирани езици, знаци, термини. И вместо яснота се внася объркване, без да се познава творението и без да се приближава към Истината.
Значи информацията не е била само в думите, а в духа на думите. А ние сега нямаме този дух, макар че всички сме учени, всички можем да съставяме правилни изречения, можем да засипваме с цитати. Но няма дух, и цитатът се превръща в прах пред стените на душата.
Когато човек, без да е прочистил своята „водопроводна система“, желае да се изтъкне, а не да предаде Божието, тогава бесовете често се възползват от него, вливайки в главата му свои мисли. Така се появяват различни статии, книги, системи. Тяхната цел е да замъглят остатъка от човешкия разум, а не да го доведат до Твореца. На това се основава цялата светска литература, философия, изкуство. Едно е, когато човек събира отвсякъде Божия нектар, а друго е, когато като паяк изплита мрежи от информация.
Замислих се защо е толкова ценен Христовият мир. Разбира се, тук става дума за спасението, за душата. Но душата и тялото са много тясно свързани. Когато душата е в състояние на мир, в благоговение, това по някакъв начин засяга клетките. Те се нуждаят от душевния мир, за да няма нарушения в здравето на тялото. Би било добре да се проведе експеримент: да се изследват сто много раздразнителни хора и експериментално да се установи върху кои органи раздразнението действа пагубно. Когато душата е в умиление, в благоговение – за клетките това е като балсам. И е трудно да си представим какъв мъчение за клетките е рок-музиката. Ако всичко естествено (шумът на дъжда, на прибоя, на ромоленето на извора, пеенето на птиците – звуковата сфера) лекува и съзидава човека, то шумовата сфера е пагубна.
Когато, докато бях още мирянин, четях „Отечник“, именно любовта на Божиите хора запалваше сърцето ми. Исках да отида при тези хора, да се опитам да бъда като тях. Ето това води към Христос, а не каменните изражения на лицата.
Ако в Бога има и Мъдрост, и Любов, и Знание, и Истина, и Добро, то към Него трябва да вървим, с Него трябва да живеем, за да не умрем. Той е Истинският Живот. И за да не се удавим в системи и схеми, ни бяха дадени Заповедите, които проникват във всички слоеве на душата и тялото (във всяка клетка). Каква е връзката между Заповедта и клетката? Животът показва, че връзката е най-тясна – не прелюбодействай и няма да погинеш.
Трябва да живеем колкото се може по-просто, като проверяваме състоянието си чрез отношението си към хората. Да не дава Бог да заспиш с неприязън към някого. Защото ще се събудиш с вече укрепена, удвоена неприязън.
За Бога знае само Божият Дух. Ето защо целта на всеки е да придобие Светия Дух.
Всички имат свои върхове и свои пропасти. Всеки път, когато съдим, ние съдим от дъното на пропастта, показвайки с това, че не сме излезли от собствената си пропаст.
На гроба на Ефрем Сирин има надпис: „Грешният Ефрем“. А той е бил учител по богословие, имал е чинове, звания. Две думи – и в тях се крие величието на този човек…
Йеромонах Роман Матюшин
