Адските мъки
Ние мислим твърде отвлечено за адските мъки, поради което и забравяме за тях. Светът напълно ги е забравил. Дяволът е внушил на всички, че нито той, нито адските мъки съществуват. А светите отци учат, че усещането за геената, също както и за блаженствата, започва още на земята, тоест грешниците още на земята започват да изпитват адските мъки, а праведниците – блаженство… с тази разлика, че в бъдещия век и едното, и другото ще бъдат несравнимо по-осезаеми… (преп. Варсануфий).
Погрешният възглед за адските мъки сега е широко разпространен. Те се разбират твърде абстрактно, като угризения на съвестта. Разбира се, угризения ще има, но ще има и мъчения за тялото, не за това, в което сме облечени сега, а за новото, в което ще бъдем облечени след възкресението. И адът има определено място, не е абстрактно понятие (преп. Варсануфий).
В момента не само сред миряните, но и сред младото духовенство се разпространява убеждението, че вечните мъки са несъвместими с безграничното Божие милосърдие, следователно те не са вечни. Тази заблуда идва от неразбиране на въпроса. Вечните мъки и вечното блаженство не са нещо, което идва отвън, но преди всичко е в самия човек. „Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21). Каквито чувства човек насади в себе си по време на земния си живот, с такива ще отиде във вечността.
Болното тяло се измъчва и колкото по-тежка е болестта, толкова по-голямо е мъчението. По същия начин душата, заразена с различни болести, страда жестоко, преминавайки във вечния живот. Неизлечимото телесно заболяване завършва със смърт, а как завършва душевното заболяване, когато душата е безсмъртна? Злобата, гневът, раздразнителността, блудът и другите душевни недъзи са такива гадини, които пълзят след човека и във вечния живот. Целта е те да бъдат смазани още тук на земята, за да се очисти напълно душата и пред смъртта да каже с нашия Спасител: „Иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо“ (Йоан 14:30 ). Грешната душа, неочистена от покаяние, не може да влезе в общността на светиите. Дори да беше допусната в Царството Небесно, за самата нея би било нетърпимо да остане там и тя би се стремила да напусне (преп. Варсануфий).
Ако всички скърби, болести и нещастия от цял свят се съберат в една душа и се претеглят, то адските мъки ще са несравнимо по-тежки и по-люти, защото от огнената геена се страхува самият сатана (преп. Антоний).
Ангелският свят
Ангелите взимат активно участие в живота на човека. Ако враговете (злите духове, демоните) ни нападат от всички страни, то колко повече светлите, любящи Ангели се стремят да ни защитят, освен ако самият човек съзнателно не премине на страната на злото (преп. Варсануфий).
За ангелското пеене има една история… В един храм служили света Литургия. Изведнъж на улицата пламнал пожар. Всички от църквата се втурнали навън и тя опустяла, в нея останали само дяконът и свещеникът. Но когато дяконът започнал ектенията, от клира се чуло чудно пение. По това време покрай църквата минал един поляк. Привлечен от дивното пение, той влязъл в храма и бил поразен от небивала гледка. Църквата била празна, в олтара имало само един възрастен свещеник, а на амвона – дякон. В хора пеели светли мъже в бели одежди. След края на Литургията полякът попитал свещеника кои са били тези благолепни мъже, които са пели толкова прекрасно. „Това са Божии ангели“, – отговорил свещеникът.” Ако е така, тогава желая още днес да се кръстя”, – казал полякът… И се присъединил към Православната Църква, благодарение на ангелското пеене (преп. Варсануфий). .
След грехопадението всичко в света се изменило. Изменили се видимият и невидимият свят. Само ангелите не загубили първоначалното си състояние, но укрепнали в борбата… След падението си дяволът все още можел да се явява на небесата сред блажените духове, но освен да клевети, той друго нищо не правел. Господ търпял… Но когато дяволът покварил и унищожил невинните Адам и Ева, тогава Господ силно се разгневил… А когато Христос бил разпнат на кръста, тогава вече дошъл краят. „Видях сатаната, как падна от небето като светкавица” (Лука 10:18), казва Господ на учениците Си (преп. Варсануфий).
Антихрист
Никой не знае за времето на идването на антихриста, както е казано в Евангелието, но вече има някои признаци за скорошното му идване. Виждайки такова яростно преследване на вярата и стремеж тя да бъде унищожена, както и много други неща, е ясно, че това време наближава. Но все пак нищо не може да се каже със сигурност. И преди е имало времена, когато се е вярвало, че антихристът вече е дошъл, а впоследствие се е оказало, че това е погрешно… И какъв е смисълът на това изчисляване? Едно е важно: съвестта ни да е чиста във всичко. Придържайте се твърдо към Православната вяра, водете нравствен живот, според Божиите заповеди, за да бъдете винаги готови. А за това е необходимо, без отлагане за неизвестното бъдеще, да се използва настоящото време за покаяние и изправление: „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! “ (2 Кор. 6:2) (преп. Никон).
Желанието да доживеем до идването на антихриста е греховно. Тогава ще бъде такава скръб, че, както се казва, праведник едва ще се спаси. А да желаеш и търсиш страдания е опасно и греховно. Това идва от гордост и неразумие (преп. Никон).
Духът на антихриста от апостолски времена действа чрез своите предтечи, както пише Апостолът… Защото антихристът, както е обяснено от тълкувателите на Свещеното Писание, трябва да дойде във времена, когато на земята ще има пълно безначалие. А докато той все още седи на дъното на ада, той действа чрез своите предшественици. Първоначално е действал чрез различни еретици, които са смущавали Православната църква, и особено чрез злите ариани, след това е действал лукаво чрез образованите масони и, накрая, сега чрез образовани нихилисти, той е започнал да действа нагло и грубо, свръх мяра. Но злото им ще се обърне върху главите им, според казаното в Писанието. Не е ли крайно безумие да се трудиш с всички сили, без да щадиш живота си, за да попаднеш в бъдещия живот във вечни мъки на дъното на ада (преп. Амвросий).
Страхуваш се да доживееш до времето на антихриста. Господ е милостив. Ние с теб едва ли ще доживеем до него, но само малко ще ни наплашат предшествениците на антихриста, въставащи срещу църковната и държавната власт, тъй като антихристът трябва да дойде във време на пълно безначалие, с устройването на което са заети неговите предтечи (преп. Амвросий).
Архипастир
Архипастирското благословение е велико нещо. Самият епископ може и да е грешен човек, както всички хора, но неговото благословение и неговите молитви имат голяма сила (преп. Варсануфий).
Атон
Атонските преподобни, в допълнение към молитвата, келийното правило и очакването на ежеминутни изкушения, са имали смирение и самоукорение. Смирението им се състояло в това, че се смятали за най-лошите от всички твари, а самоукорението – в това, че при всеки неприятен и нещастен случай обвинявали себе си, а не другите… Разсъждавайки така, те не си позволявали да съдят никого, още по-малко, да унижават и презират (преп. Амвросий).
