Бдение
В Евангелието за пастирите се казва, че те пазели „нощна стража при стадото си.“ (Лука 2, 8). В полунощ пастирите бдели и когато Христос се родил, им се явили Ангели и славословели Господа: „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14). Ангелите не биха могли да славословят Господа пред спящи и сънливи (преп. Амвросий).
Бедност
По отношение на вашата бедност ще кажа следното: тези дни дойде една бедна послушница и като вас роптаеше за бедността си, но когато влезе в селската къща и видя навсякъде сняг, хлад, глад, куп деца, облечени в дрипи, едва не облажи себе си. А нашата бедност все още не е толкова непоносима (преп. Анатолий).
…Твоята скръб не е толкова за себе си, колкото за твоите роднини. Боиш се да не обеднеят, да не последват пътя на Спасителя, апостолите, преподобните и почти всички светии. И за себе си се страхуваш да не умреш от глад, от студ, забравяйки, че Вседържителят не оставя нито една птичка: той храни всички, всички съгрява (преп. Анатолий).
Въплътилият се, заради нашето спасение, Син Божий не благоволил да живее на земята в домовете на богати и славни, а се родил в бедни ясли и бил възпитан в дома на обикновен дърводелец. А ние, постъпилите в манастир, за да получим спасение, чрез прошка на греховете, как разсъждаваме? Не противоречи ли това на примера на Сина Божий? Затова да се укорим и смирим, и ще намерим успокоение (преп. Амвросий).
Безгрешност
В писмото си описваш старанията и наблюденията над себе си и че бидейки побеждавана от множество страсти и немощи, се смущаваш. От това е видно, че търсиш безгрешност и с нея искаш да се утешиш и на нея да положиш надеждата си за спасение. А може да се получи така, че всички пороци да те напуснат и да остане само един, който да замени всички останали – гордостта. Ние дори няма да усетим как тя се прокрадва и е достатъчна за гибелта на душата ни, дори без другите пороци и страсти, чрез които демоните постоянно ни борят посредством прилози (внушения) и веществени „материални съблазни“. В тази бран ние понякога биваме победители, понякога – победени. По мярата на гордостта или смирението ни идва помощ или оставяне от Бога. Но как можем да постигнем смирение, когато не се укоряваме и не се каем за страстите си, и не се смятаме за най-последни от всички? И ако тази работа ни бъде отнета, тоест борбата със страстите и придобием мнимо безгрешие, какво ще излезе? Самозалъгване за собствената ни святост, което е по-лошо от греха с покаяние. В обителта, може да си сигурна, че борбата ще се усили още повече с цел познаването на собствената ни немощ и за смирение (преп. Макарий).
Безгрижие
…Трябва да се боим да се отдаваме на греховното безгрижие с надежда на покаяние – това е същото като отчаянието (преп. Макарий).
Безмълвие
Безмълвието е дело на отреклите се от света (преп. Никон).
Не считай стремежа си към безмълвие за внушен от Бога. Свети Исаак Сирин в 30 Слово казва: не всяко добро желание в сърцето на човека е от Бога, а само полезното; подобно идва и от дявола и не е полезно, защото или е вложено преждевременно и е непосилно, или е съчетано с високоумие и тщеславие (преп. Амвросий)..
Безчувствие
Скърбите, виждайки душата си в състояние на равнодушие и безчувственост; какво искате? Разбира се: топлина в молитвата, умиление, сълзи и други подобни. Но ако бяхте в такова устроение, какво би станало? Със сигурност щяхте да считате себе си за блажена и достигнала или достигаща целта си за спасение. Това може да ви навреди, защото у вас няма и следа от смирение. А такива и подобни дарования принасят гибел на нямащите смирение. Лишаването от тези чувства или дарования, и съзнанието за своята нищожност – ще ви приведат към смирение; следователно не е необходимо да се търсят тези (дарования), а да се смятаме за недостойни за тях и да виждаме греховете, а не добродетелите си. Смущението доказва, че у вас няма смирение, а духовна гордост (преп. Макарий).
Беседи
През целия си живот съм забелязвал за себе си, че винаги съм харесвал само тези хора и разговори, които пробуждат в сърцето ми най-висшите идеали и стремежи, основани на вярата в безсмъртието на човешката душа, вярата в истината, доброто и красотата. И напротив, винаги са ми били чужди /противни/ разговорите, въртящи се около уреждането на живота, касаещи временното и външното (преп. Варсануфий).
Бесноватост
В последното писмо пишеш, че си довела насила една бесновата при мощите в храма ви и бесът с устата на тази жена те е заплашвал, че ще ти донесе скръб и досада. И после сама се учудваш защо майката игумения и сестрите не се отнасят добре с теб. Явно е, че това е вражие изкушение. Затова се сърди колкото искаш на врага, но не и на сестрите и на майката игумения, изкушавани от врага. Занапред, ако не желаеш скърби, не се наемай да помагаш на обладани от демони, но се старай да живееш в манастира като странник, мълчейки, без да се въвличаш в чужди дела (преп. Амвросий).
Бесове
Плътският човек е притиснат от голяма нужда и необходимост да се бори с безплътните, сам – срещу десетки хиляди врагове. Изискват се много сълзи, много търпение, много страдание и опасение и хиляди очи навсякъде. Защото злохитрите духове налитат върху нас злобно, подобно на лъв, и биха ни погубили, ако Господ не би бил с нас. Те са изключително опитни в изкуството да улавят. Вече над седем хиляди години, без сън, хранене и почивка винаги, по всяко време и по всички начини търсят нашата гибел, с всякаква хитрости с голямо старание. След като в едно са се оказали безсилни, замислят друго, започват едно и изнамират друго и обикалят наоколо, търсейки да намерят някъде отворена вратичка, през която да влязат и оттам да започнат борба и да напакостят и да сторят зло (преп. Паисий Величковски)
Благоговение
Необходимо е да вършим всичко с благоговение. Монахът трябва да има и тих глас и да постъпва скромно. Необходимо е не само да вършим всичко със страх Божий и да говорим, обмисляйки всяка дума, преди да я произнесем. „Помни – казва свети Теофан, – че ти, говорейки, раждаш слово и то никога няма да умре, но ще живее до Страшния Съд. То ще застане пред теб и ще бъде за теб или срещу теб. „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.“ (Матей 12:37) “ (преп. Никон).
Към свещените книги и свещените предмети трябва да се отнасяме с благоговение. На първо място, да имаме страх Божий. Той учи на благоговение. Той учи на всичко добро. Небрежното, неблагоговейно отношение към светините е по навик и не бива се допуска (преп. Никон).
Благодарност към Бога
Ако за всичко, което ни постига – скръбно или болезнено, а понякога и утешително, не отдаваме дължимата благодарност и слава на Бога…, ние се лишаваме от Христовия мир, превъзхождащ всеки ум (преп. Амвросий).
Сърце и уста, които благодарят на Бога за всичко, привличат Неговото милостиво благоволение, а ропотливите Бог не търпи, без да накаже. И в общуването помежду си се старайте да се ободрявате едни други, а не да причинявате тъга или отегчение с вашите безумни съждения (преп. Антоний).
Благодат
Понякога Господ ни подкрепя със своята благодат осезателно, но поради пренебрегване или невнимание към нея, благодатта ни оставя… (преп. Йосиф).
Когато свещеникът, благославяйки, произнася молитвата: „В името на Отца и Сина, и Светия Дух“, тогава се извършва тайна: благодатта на Светия Дух слиза върху благославяния. И когато някой човек дори само на думи се отрече от Бога, благодатта го оставя и всички негови понятия изведнъж се променят и той става съвсем различен (преп. Никон).
Отначало, за да бъдат изпитани вярата и произволението ни, е необходимо да претърпим подвига на душевния мрак и тегота, а едва след това вече ни се дава утешението на Светия Дух. Благодатните дарове, получени с труд и сърдечна болка, трябва да бъдат внимателно пазени от получилия ги. Трудността и болката на подвига ни учат да ценим и пазим дара (преп. Никон).
Божията благодат е животът на душата ни; без благодатта, душата ни не може да живее… винаги се моли и проси от Господа да ти даде Своята благодат и да я съхрани в теб (светител Тихон Задонски).
На всеки православен християнин при кръщението е дадена Божията благодат, но тази благодат действа и се разкрива според това доколко се изпълняват Божиите заповеди, главната от които е смирението (преп. Амвросий).
Благополучие
Благополучието е заобиколено от три опасности, които всячески трябва да се избягват: първо – превъзнасяне, второ – разкош и трето – немилосърдно сребролюбие (скъперничество). Тези, тясно свързани с благополучието, пороци са противни на Бога и могат лесно да направят щастливия човек нещастен, ако той се отклони в някой от тях (преп. Антоний).
Благословение
Архипастирското благословение е велико нещо. Самият епископ може и да е грешен човек, както всички хора, но неговото благословение и молитви имат голяма сила (преп. Варсануфий).
…Понякога някое дело, което на пръв поглед е добро, но е извършено без благословение, излиза зло и може да навреди и да причини душевно смущение (преп. Лев).
Блаженство
…. Животът е блаженство и не само защото вярваме в блажената вечност, но и тук, на земята, животът може да бъде блажен, ако живеем с Христос, изпълнявайки Неговите свети заповеди. Ако човек не е привързан към земните блага, а във всичко разчита на волята Божия, живее за Христос и в Христос, тогава животът му още тук, на земята, ще бъде блаженство (преп. Варсануфий).
Ближен
Волята Божия е видна в Неговите заповеди, които трябва да стараем да изпълняваме при общуването с ближните ни, а в случай на неизпълнение да принасяме покаяние (преп. Макарий).
Спасението ни е в ближния ни и е заповядано да търсим „не своето, а на ближния си“ (преп. Макарий).
Блудната бран
Когато те нападат блудни помисли се моли на света мъченица Томаида. И казвай по-усърдно Иисусовата молитва (преп. Анатолий).
Свети Марк Подвижник казва в своя духовен закон: „коренът на похотта е в любовта към похвали и човешка слава“. Похотта се усилва, както казват други свети отци, когато човек обича телесния покой (угаждането в храна, питие и сън) и особено, когато не пази очите си от съблазнителни неща (преп. Амвросий).
Най-големият и тежък подвиг е борбата против блудните помисли, тъй като тази борба обхваща едновременно цялото ни същество – и душата, и тялото. Затова и е необходимо винаги да бъдем бодри и трезви, за да пазим сърцето си от този помисъл. Специално наблюдение над себе си трябва да имаме по време на богослужението, когато възнамеряваме да се причастим със Светите Тайни. В такъв момент врагът по всякакъв начин се старае да оскверни съвестта ни. И когато тези помисли започнат да ни надвиват, е необходимо да оживяваме в себе си страха Божий и да си припомняме, че от Бога не може да бъде скрито нищо – дори и най-малките движения на сърцето ни, и че за всичко това Господ ще ни съди и ще ни потърси сметка.
А който по свое желание често се прилепва към блудните помисли, осквернявайки по този начин себе си, той вече блудства или прелюбодейства в сърцето си, както са казали отците. А се случва и това – помислите да го доведат до извършване на греха на дело. А колко голямо бедствие е същото това дело, се вижда от това, че нито един грях не е наречен от отците с думата, с която е наречен този грях. Те направо го наричат падение, защото той лишава падналия от дръзновение пред Бога и го хвърля в отчаяние. И така, постоянно трябва да се стараем по какъвто и да е начин щателно да унищожаваме тези помисли. Светите отци съветват в такъв момент, за пълна победа над тях, да прибягваме най-вече към молитва (преподобни Нил Сорски).
Даниил Скитски наредил на един брат, нападан от блудна страст, да се помолии да призове на помощ света мъченица Томаида, убита за спазване на целомъдрието, със следните думи: “Боже! По молитвите на мъченица Томаида, помогни ми!”. И като се помолил на гроба ѝ, братът бил избавен от блудна страст. Като имаме такива примери, нека и ние да се молим на онези светии, за които знаем от Свещеното Писание, че особено са се прославили с целомъдрието и чистотата си (преподобни Нил Сорски).