Богатство
Ето до каква степен се увлече от света, че загуби и разума си: твърдиш, че за богатите е по-лесно да се спасят, а Господ е казал: „богат мъчно ще влезе в Царството Небесно;“ (Матей 19:23). Благодари на Бога, че не си богата (преп. Анатолий).
Охолството и изобилието разваля хората. От пресищане, според пословицата, и животните пощръкляват (преп. Амвросий).
Богопознание
Ако се стараем да очистваме сърцето си от страстите, тогава, по мярата на очистването ни, Божията благодат ще отвори сърдечните ни очи за виждането на истинската светлина; „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ (Матей 5: 8), но това е, когато се усъвършенстваме със смирение, защото на смирените се откриват тайнствата… (преподобни Макарий).
Богословие
За какво ние страстните да навлизаме в неведомите тайни и в постановленията на Църквата, нужно е просто да им се подчиняваме и да смятаме нейното учение за безгрешно. „Гордите изпитват тайните, но тайнствата се откриват на смирените“… Човек би могъл да вникне в тях много повече, но аз считам за ненужно ние страстните да се впускаме в морето на богословието. По-добре е да се опитаме малко по малко да изчистваме ума и сърцето си от страстите, тогава самата благодат ще напише законите си върху чистите скрижали на сърцето ни (преподобни Макарий).
Не е наша работа да богословстваме; и преподобният Лествичник, и преп. Исаак, и преп. Варсануфий не ни позволяват да любопитстваме и да изпитваме Божиите тайни, а да оплакваме греховете си и да очистваме страстите си (преподобни Макарий).
Богослужение
Човек, който охладнява към Бога, започва да избягва да ходи на църква. Отначало той гледа да дойде по-късно на службата, а след това напълно спира да посещава Божия храм. Ето защо е задължително монасите да присъстват на богослуженията. Вярно е, че по понякога е позволено по неотложни дела да не се ходи на всички служби, но ако е възможно, това е необходимо задължение (преп. Варсануфий).
Непременно трябва да присъстваш на църковните служби, в противен случай ще боледуваш. За това Господ наказва с болест. А ако ходиш, ще бъдеш по-здрава и по-трезва. Батюшка Макарий, случвало се да се разболее, и въпреки това ще отиде на църква… (преп. Амвросий).
Богоугоден живот
За да благоугодим на Бога, е необходимо да Му се молим със съкрушено сърце да ни прости съгрешенията ни, да устрои милостиво живота ни (за спасение) и да Му благодарим за всичките Му милости към нас. На Господските празници трябва да ходим в Божията църква и да слушаме Светата Църква за всичко, което повелява. И в останалите дни да се трудим без леност, кой каквато работа има, и от всичките си трудове да даваме милостиня на бедните и приношения в Божията църква. Да си помагаме един другиму при нужда. Кой с когото има вражда, да му прости без гняв. Да търпим благодушно, без печал, с благодарност към Бога всички случващи ни се беди, напасти и други нужди. Винаги да имаме в паметта си страх Божий, да се избавим от вечното мъчение, винаги да молим Господа да ни удостои да бъдем в Небесното Царство (преп. Теодор Санаксарски).
За да отстъпим от злите дела, трябва да не се обиждаме един друг, да не крадем и да не присвояваме нещо чрез каквато и да било измама, да не лъжем, да не се караме помежду си, да не се гневим, да не бъдем злопаметни, блудни, пияници, смехотворци и празнословци, да не бъдем шутове и палячовци, да не се занимаваме с магии и с други нечестиви дела и при болест да не прибягваме към врачки и баячки. Всичко това е противно на Бога. Душевната или духовната чистота се състои в това – да пазим душата си от всеки блуден грях, тъй като душата, пребиваваща в грехове, е скверна и нечиста и наистина е наречена в Свещеното Писание блудница и прелюбодейка, понеже е отпаднала от любовта на своя Жених Христос и е отдала любовта си на душевредните страсти, или по-скоро – на самия дявол, княза на страстите, и чрез това е станала невеста на сатаната, понеже му е отдала любовта си. Да бъде човек чист от грях, това означава – не само да опази себе си от греховно дело, но дори и в помисъла си да не скланя към това дело, съгласно словото Господне: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8) (преп. Теодор Санаксарски).
Болест
Пишете, че сте посетена от болести и скърби. Това е знак за Божията милост към вас: „Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евреи 12: 6), тогава трябва да благодарим на Господа за Неговия отечески Промисъл за вас. Скърбите, както и болестите, ни вразумяват и ни правят изкусни в нашите дела, а също така ни очистват от греховете (преп. Макарий).
Напразно приемаш помисли, че си оставена от Бога, защото боледуваш; точно обратното, Сам Бог устройва за теб най-доброто средство за спасение (преп. Макарий).
Брак
Щастие в брака се дава само на тези, които изпълняват Божиите заповеди и се отнасят към брака като към Тайнство на Христовата (Православната) Църква (преп.Нектарий).
За жената бракът е служение на Пресвета Троица – ето колко велика участ е тя да бъде жена и майка. (преподобни Нектарий).
Бран
Ето хитростта на лукавите бесове – те постоянно са заети с нас. Като някакви стражи забелязват нашите наклонности и пожелания – за какво мислим и какво обичаме, с какво сме заети без тяхно участие. И каквато страст забележат в нас, към това и ни подбуждат и такива мрежи ни залагат…
А техни мрежи наричам прилога на пожеланията и скверните помисли… Като дойдат, те най-напред чукат на сърдечната врата, тоест тайно, като крадци, влагат помисъл и следят, има ли страж, или няма, тоест ще бъде ли приет помисълът, или не. Ако бъде приет, тогава започват да произвеждат страсти да подбуждат към нея и да ограбват духовното богатство… След това те започват да измислят и да залагат различни мрежи и да улавят в страсти, каквито са: разсеяност, ярост, неразумие, самолюбие, гордост, славолюбие, сладострастие, преяждане, чревобесие, блудство, немилосърдие, гняв, злопаметност, хула, печал, наглост, тщеславие, многословие, униние, страхливост, сън, леност, тежест, ужас, ревност, завист, ненавист, лицемерие, ласкателство, ропот, неверие,непослушание, лихварство, вещолюбие, користолюбие, малодушие, двоедушие, жлъчност, властолюбие,човекоугодничество, дързост, смях. След това възбуждат голяма буря от неотстъпващи блудни и хулни помисли, за да се уплаши подвижникът и да се отчае или пък да се откаже от подвига и молитвата. А ако враговете, въздигайки всичко това, по никакъв начин не могат да възспрат и да отвърнат от подвига твърдата душа и непоколебимия Христов воин, тогава те го ограбват с нещо, което изглежда добро, като считат за по-лесно под вид на добро да поднесат нещо свое, и по този начин лишават от истинска, най-съвършена добродетел, молитва и подвиг.Така ни принуждават да провеждаме духовни беседи, заради любовта, да учим хората или да добавяме нещо в храната, заради приятел или за да си подсладим малко за празника, понеже знаят, измамниците, че Адам е паднал поради сластолюбие. Най-напред започват да помрачават умствената чистота и вниманието (на подвижника) към себе си и по този начин внезапно го хвърлят в ямата на прелюбодейството или на някоя друга страст. Ако и по този начин не поклатят подвизаващия се в трезвение на ума, тогава се въоръжават с лъжливи привидения, възбуждат различни хора и сами се опълчват заедно с тях, оскърбявайки го и смущавайки го с различни болести. Но изкусният воин пропуска всичко това покрай себе си и го счита за нищо, сякаш то не го засяга. Защото знае, че всичко това е бесовска измислица. Ако и така не победят, тогава нападат с високоумие, влагат помисъл, че той е свят, като му казват тайно: “Колко скърби претърпя”. Когато първоначалните им средства се окажат безсилни, бесовете, като хитър ловец, ги оставят, тръгват си, скриват се и се представят за победени. Но отваряй си очите, човече, внимавай, не прави грешка, те и до гроба ти няма да си тръгнат, а подготвят голяма засада, внимателно оглеждат по какъв начин отново да започнат борбата и да те нападнат, понеже не почиват. Когато топлината на усърдието на подвижника изстине, тогава те тайно, след като са подготвили някоя мрежа, отново идват и я залагат, и го улавят (преп. Паисий Величковски).
Бран със страстите
Всяка вечер трябва да изпитваме себе си как е преминал денят ни, и всяка сутрин също трябва да изпитваме как е преминала нощта. И не само в определеното, но и по всяко време, на всяко място и за всяко нещо трябва да си даваме отчети да разсъждаваме за добродетелите и страстите, в какво състояние на живота се намираме – в началото, в средата или в края; достойно за награда ли се трудим и извършваме добродетели или само се трудим, а не получаваме награда. Когато съгрешим в нещо, да допълним недостига на добродетел със сълзи и плач. Царският дом най-напред трябва да бъде почистен от всяка нечистота и украсен с всяка красота и чак след това царят може да влезе в него. По подобен начин трябва най-напред да почистим земята на сърцето и да изкореним тръните на греха – страстните дела, и да я направим рохка чрез скърби и тесноти, да посеем в нея семето на добродетелите, да я полеем с плач и сълзи; и чак тогава ще израсне плодът на безстрастието и вечния живот. Защото Светият Дух не ще се всели, докато човек не се очисти от душевните и телесните страсти. Само един може да пребивава вътре в човека – или Светият Дух, или страстите. Където е Светият Дух, там страстите не се приближават, а където са страстите, там пребивава не Светият Дух, а лукавият (преп. Паисий Величковски).
Най-напред трябва да прогоним от себе си самолюбието под формата на всички видове пожелаване на предмети от този свят и да унизим себе си във всички видове покаяние – в помислите, в делата, в думите, в храната, облеклото, в домашната обстановка и вътрешните неща, във всичко трябва да смирим себе сии да се осъждаме; във всичко да избираме за себе си най-лошото и по този начин душевните ни страстище замлъкнат. Смирението никога не пада, тъй като лежи най-ниско от всички. Също така е необходимо за усмирим плътта си, като я изнуряваме с подвизи на добродетели и скърби без почивка – и телесните страсти ще замлъкнат (преп. Паисий Величковски).
Трябва да сдържаме и езика си, като източник на всяко зло и разрушител на доброто. По този начин всички душевни и телесни страсти ще престанат да действат и ще бъдат усмирени. Човекът ще стане безстрастен ище започне да придобива вечен живот. А врагът ще бъде победен, понеже ще се окаже безсилен, и всичките му оръжия и козни ще се обезсилят. “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!”. Стоиш ли, седиш ли, ядеш ли, пътуваш ли, или правиш нещо друго – постоянно казвай тази молитва, като усърдно се принуждаваш към нея, тъй като тя поразява невидимите врагове като воин със здраво копие. Запечатвай я и в мисълта си. Не се смущавай да я казваш тайно и в тоалетната. И когато езикът и устата ти се уморят, тогава се моли само с ума. Произнасяй Иисусовата молитва на глас, тихо, така, че само ти да я чуваш. По време на молитва не бива да се отклоняваш с мисълта си тук и там по житейски тленни неща, а трябва без леност да пребиваваш със съзнанието си само в тази молитва, защото молитвата не е нищо друго, освен отчуждаване от видимия и невидимия свят. Затова трябва да затваряме ума си в молитвата. Където стои тялото, там и умът да бъде с нас и да няма никакъв помисъл по време на молитва (преп. Паисий Величковски).
Бог допуска някой да бъде връхлитан от бесовска бран или от някоя друга упорита страст заради гордостта му и високото му мнение за себе си, когато той счита себе си за свят или силен и се надява на себе си, а над по-слабите се превъзнася. Нека такъв да осъзнае немощта си, да познае Божията помощ и да се вразуми, че без Божията помощ той не може да върши нищо, и да смири помисъла си. Или пък допуска това като наказание за греховете, за да се покаем и да бъдем по-опитни в подвига; или пък- заради венците за победата. От каквото си победен, от каквото страдаш, против това се опълчи преди всички други страсти и против него насочи цялото си усърдие. Всяка страст и страдание се побеждават чрез несъмнена вяра, сърдечен труд и сълзи, горещо усърдие и бърз устрем да се противостои на настоящата страст – това е високата и похвална светоотеческа борба. Всяка бесовска бран против нас произхожда и укрепва от четири причини: от нехайство и леност, от самолюбие, сластолюбие и от бесовска завист. Бесовете ни дебнат като ловци и внимателно наблюдават помислите ни. Каквито сме в помислите, подобни свои мечтания ни поднасят и те (преп. Паисий Величковски).
Бесовете много се боят от шест добродетели: 1) гладуване, 2) жажда, 3) Иисусова молитва, 4) кръстно изображение – когато някой добре изобразява кръста върху себе си, върху лицето си, 5) причастяване с Пречистите Христови Тайни (достойно) и 6) несъмнена надежда на Бога. Няма по-страшно оръжие против бесовете от това (преп. Паисий Величковски).
Братолюбие
Душевните немощи на брата трябва да понасяме благодушно, без огорчение. Както, ако някой е болен телесно, не само не се огорчаваме от него, но и всячески му служим, така трябва да постъпваме и при душевни недъзи (преп. Моисей).
Опитът ми показа следното правило: ако на някого трябва да направите забележка или да бъде порицан, най-напред трябва да се помолите на Бога за него в сърцето си. Понякога си мислим, че той няма да приеме забележката, но ако първо се помолиш за него, тогава, виждаш свръх очакванията си, че той ще изслушва забележката спокойно и следва изправление (преп. Моисей).
Ако искате да бъдете винаги мирни, не се разделяйте с никого с неприязън, но всячески се старайте да простите на всички от душа и дори, ако е възможно, да ги умиротворите, за да се разделите с тях в мирен дух, тогава вие самите ще се радвате на душевно спокойствие (преп. Моисей).
Бъдещ живот
Въпрос: Батюшка, нима в бъдещия живот този, на когото близките му ще страдат в ада, ще може да чувства пълно блаженство? Отговор: „Не, това чувство вече няма да го има – тогава ще забравиш за всички. Като на изпит. Когато отиваш на изпита, все още е страшно, в главата се тълпят всякакви мисли, но отиваш, изтегляш въпроса и забравяш всичко останало (преп. Анатолий).
Съзнаваш, че сте виновна за ропота и намерението за самоубийство – това не християнско. Ужасно е. Означава, че нямаш никакво понятие какво ни очаква в бъдещия живот. Твоята скръб е отминала, а там нито скръбта, нито радостта никога няма да отминат. А ще започне: или пролетта на живота и радостта, или смъртните ужаси и мъчения (преп. Анатолий).
Всички помилвани от Господа ще се сподобят да съзерцават Христа… и обратното, отлъчените от Христа ще бъдат лишени от Царството Небесно и пратени на мъки (преп. Амвросий).
