Фарисейство
Хората с фарисейска правда няма да наследят Царството Божие. Нашата правда в този случай излиза неправда. Това са тези, които се молята на показ и дават милостиня, така че да ги видят всички (преп. Амвросий).
Формиране на ума
Християнското формиране на ума е запечатването в него на всички истини на вярата толкова дълбоко, че те да съставляват неговото същество или пък той да се състои само от тях, така че, когато започне да разсъждава за нещо, да разсъждава или да проверява всичко познаваемо чрез тях и да не може да направи без тях дори и най-малко движение. Апостолът е нарекъл това ходене по здравите думи (1 Тим. 6:3). Упражненията или заниманията, отнасящи се тук, са: четене и слушане на Божието слово, на светоотечески писания, жития на свети отци, взаимно събеседване и задаване на въпроси на по-опитни.
Добре е да четеш и да слушаш, по-добре е – взаимното събеседване, а още по-добре е – словото на по-опитен. Най-плодоносно е Божието слово, а след него – светоотеческите писания и житията на светиите. Нужно е да се знае, че житията са най-подходящи за начинаещите, светоотеческите писания – за средните, а Божието слово – за съвършените.
Много е необходимо всеки да има човек, с когото да беседва за духовни неща, който вече да знае всичко наше и пред когото можем смело да разкрием всичко, което ни е на душата. Най-много двама. А празните разговори, само за убиване на времето, трябва по всякакъв начин да избягваме.
Ако четеното или беседата не донасят това, то те са празно чесане на вкуса и слуха, празно задаване на въпроси. Ако правиш това с разум, истините и се запечатват, и подбуждат духа, и едното помага на другото. А ако отстъпиш от правилния начин, тогава го няма нито едното, нито другото – те се набиват в главата като пясък, а духът охладнява и закоравява, става надменен и се възгордява.
Запечатването на истините не е същото, каквото е да ги изследваш. Тук се иска само: изясни си истината и я дръж в ума си, докато се смеси с него, без доводи, ограничения, само ликът на истината.
Затова, за най-лесен начин за това с право можеш да счетеш следното: Всички истини се намират вкатехизиса. Всяка сутрин взимай оттам някоя истина и я изясни, носи я в ума си и се храни с нея колкото иска душата ти, ден, два или повече; направи същото и с друга и така – до края. Това е лесен и общоприложим начин. Ако не можеш да четеш, запитай за някоя истина и ходи с нея.
Следователно четене, слушане, беседа, които не запечатват истини и не възбуждат духа, трябва да бъдатсчитани за неправилни, отклонили се от истината. Това е болестта на многото четене само от любопитство, при която човек следи четенето само с ум, без да го довежда до сърцето и без да доставя наслада на неговия вкус.
Светите отци са го казали просто: помни, дръж ума, имай пред очите.
/Светител Теофан Затворник/
Формиране на волята
Да обучиш волята означава да запечаташ в нея добри разположения или добродетели: смирение, кротост, търпение, въздържание, отстъпчивост, услужливост и така нататък – така че те, като се смесят или сраснат с нея, да образуват като че ли нейна природа, и когато волята ти предприема нещо, то да се предприема по техен подтик и в техния дух, така че те да станат управници и да царуват над делата ти.
Това настроение на волята е най-безопасното, здравото. Но представлява труд и пот. Затова и упражненията от този раздел са насочени предимно против главната немощ на волята, тоест против своеволието, непокорността, нетърпението на някакво иго. Този недъг се лекува чрез покоряване на Божията воля, съчетано с отхвърляне на своята и на всяка друга воля. А Божията воля се открива в различните послушания, които лежат върху всекиго.
Първото ѝ и най-главно изискване е спазване на законите или заповедите според длъжността или званието на всекиго; след това – спазване на устава на Църквата, на изискванията на обществения и семейния ред, на изискванията на обстоятелствата, които са от промислителната воля, на изискванията на ревнуващия дух, всичко – с разсъждение и съвет.
За тази цел си изясни целия обем от праведни дела, възможни за теб, на твоето място, при твоето звание и обстоятелства, и заедно с това разгледай кога, как, в каква степен и какво можеш и трябва да изпълниш. Свикналите да действат праведно никога не определят нищо, а винаги вършат това, което Бог изпрати, тъй като всичко е от Бога. Чрез различните случаи Той ни открива Своите решения.
Със смирение и страх Божий върши всичко по Божията воля и за слава Божия. Който върши нещо поради самонадеяност, със смелост до дързост, от самоугодие или човекоугодничество, той дори и в праведни дела изгражда в себе си зъл дух на самоправедност, горделивост и фарисейство.
Придържай се към правия дух, трябва да помниш и законите, и най-вече закона за постепенността и непрекъснатостта, тоест, винаги започвай от по-малкото и се издигай към по-висшето и след като си започнал да се трудиш, не спирай.
Най-успешно постига това този, който бъде удостоен с благодатта да живее заедно с добродетелен и действащ мъж, а още по-успешно е, ако той се обучава при него. Няма да е нужно да прави отново и да преправя допуснатите грешки поради неумение и липса на изградени навици.
Добре е, изхождайки от себе си, от своя характер и обществено положение, да си избереш предимно едно дело и неотклонно да се придържаш към него – то ще бъде като основа, канава – по нея ще преминаваш и върху други. Това е спасително при отпускане – силно напомня и бързо подбужда духа. Най-надеждно е даването на милостиня, която води до Царя.
Това се отнася само за делата, а не за разположенията, които трябва да имат свой вътрешен ред, изграден в духа, по някакъв начин независимо от съзнанието и свободата, както Господ даде. Всички светии считат за нейно начало страха Божий, а за край – любовта; в средата пък се изграждат всички добродетели една от друга, макар и не еднакво при всички, но задължително – върху смирено и съкрушено покаяние и болка за греховете. Това са соковете на добродетелите.
/Светител Теофан Затворник/
Формиране на сърцето
Да образоваш сърцето означава да възпиташ в него вкус към светите, Божествените, духовните неща, такато се движи сред тях, то да се чувства като в свои води, да намира в това сладост, блаженство, а към всичко друго да бъде равнодушно, да няма симпатии, и нещо повече – да изпитва отвращение към тях. Цялата духовна дейност на човека се съсредоточава в сърцето – в него се отпечатват истините, в него се внедряват и добрите разположения; но главното му собствено дело – това е проявеният от нас вкус. Когато умът вижда цялото устройство на духовния свят и различните негови предмети или във волята зреят различни добри начинания – от всичко това сърцето трябва да усеща сладост и да излъчва топлина. Това сънаслаждаване на духовното е първият белег за съживяване на умрялата от греха душа. Затова формирането му е много важен момент дори в начатък.
Трудът, насочен към него, е цялото ни свещенослужение във всичките му видове – и общо, и частно, и домашно, и църковно, и най-вече движещият се в него молитвен дух.
Свещенослужението, тоест всички дневни служби, с цялото устройство на храма, иконите, свещите,каденето, пеенето, четенето, действията, а също и службите за различни нужди, след това, домашното служение, също с църковни вещи – осветени икони, елей, свещи, светена вода, кръст, тамян – цялата тази съвкупност от свещени предмети, въздействащи върху всички сетива – зрение, слух, обоняние, осезание, вкус – са мощни и единствено сигурни свестители на чувствата на мъртвата душа.
Влезлият в храма влиза в съвсем друг свят, влияе се от него и съответно на това се изменя. Същото става и с този, който се заобикаля със свещени предмети. Честотата на духовното впечатление прониква по-бързо вътре и завършва по-бързо преобразуването на сърцето. И така:
- Трябва да се установи възможно най-често ходене в храма на църковни служби и обикновено на утренята, литургията, вечернята. Стреми се към това и при първа възможност бъди там всекидневно поне по веднъж, а ако може дори неотлъчно. Нашият храм е рай на земята или небе. Бързай към храма с вярата, че той е място на Божието жилище, където Той Сам е обещал да чуе по-скоро призоваващите Го. Като стоиш в храма, бъди като пред Бога, със страх и благоговение, които изрази с търпеливо стоене, поклони, внимание към службата, без разсейване на мислите, отпускане и небрежност.
- Не бива да забравяш и другите свещенослужения, частните, извършвани в храма или вкъщи, а също и домашното си молитстване с целия църковен устав. Трябва да помниш, че това е само своеобразно допълнение към църковното служение, а не негова замяна. Апостолът, като ни заповядва да не се лишаваме от църковни събрания, ни дава да разберем, че цялата сила на службата принадлежи на общата служба.
- Трябва да се извършват всички църковни тържества, обреди и обичаи, общо взето, целия устав, и да обградиш с тях основанията на всички твои изяви, така че постоянно да пребиваваш в някаква особена атмосфера. Лесно е да направиш това. Такова е устройството на църквата ни. Само го приеми с вяра.
Молитвата е както всеобхватно задължение, така и вседействено средство. Тя запечатва и истините на вярата в ума, и добрите нрави – във волята; но най-вече съживява сърцето в чувствата му. Първите две вървят успешно само тогава, когато е налице третото. Затова формирането на молитвата трябва да бъде започнато най-напред и трябва да бъде продължавано постоянно, неуморимо, докато Господ не даде молитва на молещия се.
Правилото е едно: свикни да се молиш. За целта:
- Избери молитвено правило – вечерно, утринно и дневно.
2. Нека отначало правилото да не бъде голямо, за да не предизвикаш у несвикналия дух отвращение към това занимание и труд.
3. Винаги трябва да го извършваш със страх, усърдие и с цялото си внимание.
4. Тук се изискват: стоене, поклони, коленопреклонение, прекръстване, четене, понякога пеене.
5. Колкото по-често заставаш на такава молитва, толкова по-добре. Някои правят това на всеки час: не по много, но често.
6. Какви молитви да казваш – това го пише в молитвеника. Но е добре да свикнеш с някоя отделна молитва, та щом започнеш да се молиш с нея, духът веднага да пламва.
7. Молитвеното правило е просто: като застанеш на молитва, със страх и трепет, я казвай сякаш в Божиите уши, като я придружаваш с кръстене, поклони и падане ничком, в съответствие с движението на духа.
8. Винаги непременно трябва да изпълняваш приетото правило. Но това не пречи, според изискването на сърцето, и да добавяш по нещо.
9. Четенето и пеенето на глас или шепнешком, или мълчешком – е все едно, тъй като Господ е наблизо. Но понякога е по-добре да извършваш цялото молитвословие по един, а понякога – по друг начин.
10. Твърдо трябва да държиш в мисълта си предела на молитвата. Добра е тази молитва, която завършва с коленопреклонно падане пред Бога с чувството: По който начин знаеш, спаси ме.
11. Има степени на молитвата. Първата степен е телесната молитва; състои се повече в четене, стоене,
поклони. Вниманието бяга настрани, сърцето не чувства, липсва желание; тук са нужни търпение, труд,
пот. Въпреки това постави граници и се моли. Това е деятелна молитва. Втората степен е внимателната
молитва; умът свиква да се събира в часа за молитва и да я изговаря цялата с внимание, без разсейване.
12. За колкото и усъвършенствал се в молитвата да се мисли някой, никога не бива да изоставя молитвеното правило, а трябва да го извършва, както бе посочено, и винаги да започва от деятелната молитва.
13. Когато молитвеното чувство достигне до непрекъснатост, тогава започва духовна молитва, която е дар на Божия Дух, молещ се за нас – последната степен на постигаемата молитва. Но има – казват – и непостигаема с ума молитва, или преминаваща зад пределите на съзнанието (така е при свети Исаак Сирин).
14. Най-лесното средство за достигане до непрекъснатост в молитвата е придобиването на навик в
Иисусовата молитва и вкореняването ѝ в себе си. Много опитни в духовния живот, вразумени от Бога мъже са открили това просто и същевременно вседействено средство за укрепване на духа във всички възможни занимания, а така също и в целия духовен подвижнически живот, и са ни оставили в наставленията си подробни правила за нея.
Григорий Синаит казва: “Придобиваме Бога или чрез деяние и труд, или чрез изкусно призоваване на Иисусовото име”, и после добавя, че първият път е по-дълъг от втория; вторият е по-кратък и по-действен. В резултат на това някои дават първо място сред подвизите на Иисусовата молитва. Тя просвещава, укрепва, съживява, побеждава всички видими и невидими врагове и издига към Бога. Толкова е всемогъща и вседействена! Името на Господ Иисус е съкровище от блага, сили и живот в духа.
Стоейки със съзнание и внимание в сърцето, произнасяй непрестанно: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, без никакъв образ и лик, с вярата, че Господ те вижда и те слуша внимателно. За да придобиеш навик в това, трябва да си определиш известно време сутрин или вечер – четвърт час,половин час или повече, кой колкото може, – за да се молиш с тази молитва. Това да става след утринната или вечерната молитва, прав или седнал. С това ще бъде положено началото на придобиването на навик.
/Светител Теофан Затворник/
