G

Гадаене, хипноза и др.

Не ви съветвам занапред да ходите при гадателка, за да не попаднете под шестгодишна епитимия с отлъчване от Свето Причастие (преп. Амвросий).

Батюшката говореше за страшната сила на хипнозата. Наистина, това е ужасна сила. Обикновено от тази сила се ползват магьосници, чародеи и други зли хора за вършене на зло. Например, заповядват на човек да се самоубие и той се самоубива. Почти единствената, ако не и единствената сила срещу това, е Иисусовата молитва (преп. Варсануфий).

Гняв

Грешно е да се гневим. Казано е: „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот…“ (1 Йоан 3:15). Смири се. Укори себе си, а не другите. За тях няма да отговаряш, но за себе си със сигурност ще отговаряш (преп. Анатолий).

Когато си победен от гняв, знай че си му дал храна и следващият път ще го видиш още по-силен. А когато по време на буйство го задушиш, следващият път ще бъде по-слаб и постепенно ще настъпи изцеление (Старецът Ефрем Аризонски).

Ако те надвива гневен помисъл, принуждавайки те към злопаметност и ярост, за да се отплатиш със зло за злото, сторено от някой оскърбител, тогава си спомни думите на Господа: „Ако всеки от вас не прости на брата си съгрешенията му, и Небесният ви Отец няма да ви прости съгрешенията ви” (виж.Мат. 18:35; Марк. 11:25). Затова всеки желаещ да получи прошка за съгрешенията си най-напред трябва от цялото си сърце да прости на брата си. Защото ни е заповядано да просим от Господа опрощаване на дълговете ни при условие, че сами прощаваме на другите. И ако сами не простим, ясно е, че и на нас няма да ни бъде простено (Мат. 6:12, 15) (преподобни Нил Сорски).

Трябва винаги да помним, че ако и да вършим някакво добро дело, но изпитваме гняв срещу някого, то това добро дело не ще има цена пред Бога. Казано е от отците: „Гневливият, дори и мъртвец да възкреси – молитвата му пак не ще бъде угодна на Бога”. Впрочем, това е казано от отците само за сравнение и за посочване на гнусотата на молитвата на гневния, който, разбира се, не може да възкреси мъртвец. Затова не бива да се гневим, не трябва да вършим на ближния зло не само с думи и постъпки, но дори и не бива да проявяваме и най-малки признаци на неприязън. Може и с поглед да оскърбим брата си – казват отците. Трябва да изкореняваме гневните помисли от сърцето си, което ще бъде пълно сърдечно прощаване. А голяма победа над гневния помисъл удържа този, който не само прощава, но и се моли за оскърбителя (преподобни Нил Сорски).

Раздразнителността не се укротява с пост, а със смирение, самоукорение и със съзнание, че заслужаваме такова неприятно положение (преп. Амвросий).

Гонения

Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име (Матей 24:9). Това се отнася за всички християни, които са живели от първите векове на християнството и които ще живеят в последните времена на Църквата Христова на земята (преп. Варсануфий).

Не се учудвай и не се ужасявай. Апостолът пише: „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. (2 Тим. 3:12)), ако не от хората, то от бесовете… (преп. Амвросий)

Гордост

Какво да кажем за презрението и гордостта? Макар имената им да са различни, всъщност те са едно и също: и гордостта, и презрението, и надменността, и надутостта – всички те са окаяни, както казва Писанието: Господ се противи на гордите (Притч. 3:34 – слав.), и: всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа (Притч. 16:5), и се нарича нечист. Гнусният и нечистият, имайки за противник Бога, кога и в какво, и къде се надява да намери някакво добро? От кого ще бъде помилван? Кой ще го очисти? Тъжно е и да се говори за това. Победеният от духа на гордостта сам за себе си е и бяс, и враг, и в самия себе си носи готова гибел за себе си. Затова трябва да се боим и да треперим от страстта на гордостта, винаги да я избягваме, като мислим, че никое добро не може да бъде извършено без Божията помощ и че ако бъдем оставени от Бога на нашето своевластие, ще бъдем смущавани от дявола като лист, разклащан от вятъра, или като прах, вдиган от земята от вихрушка, ще му бъдем за подигравка и ще предизвикваме плач у хората. Като размислим за всичко това, нека се стараем да прекарваме живота си в смирение. Да вземем следното решение: винаги да считаме себе си за най-нисшестоящия от всички хора, тоест да считаме себе си за най-лоши от всички хора, за най-скверни от всички твари, тъй като постъпваме против законите на природата, за по-злочести дори и от бесовете, тъй като им позволяваме да ни преследват и дори да ни побеждават. Като мислим така, трябва и да постъпваме в съответствие с това, например: да си избираме последното място и на трапезата, и на братските събирания, да носим скромно облекло, да не отказваме да изпълняваме и непрестижни, черни работи; при среща с братя да ги изпреварваме с дълбок, чистосърдечен поклон; да обичаме мълчанието; в разговор да не се стараем да кажем мнението си и да опровергаем мнението на другите; да не спорим и да не изтъкваме своето мнение като по-добро, че то уж е по-добро от другите (преподобни Нил Сорски).

А гордостта на онези, които се гордеят с множество села и манастирски имоти или с известност в света и с познанства, не знам как и да нарека. Някои се превъзнасят с хубавия си глас, с отчетливост в четенето и майсторство в пеенето. Но каква похвала заслужават те за това, което става не по тяхна воля, а е вродено качество? – казват отците. Други пък се гордеят с майсторство в ръкоделието – и това е подобно на предходното. Има и такива, които се хвалят, че родителите им са известни в света, или че имат известни роднини, или пък че самите те, докато са живели в света, са имали висок сан и чест. Това е безумие! Това трябва по всякакъв начин да се скрива! А който, живеейки в отричане от света, приема чест и слава от хората – това е срам за него! С това трябва по-скоро да се унижаваме, отколкото да се превъзнасяме. И които се превъзнасят с това – славата им е срам. А ако някой, който живее добродетелно, позволи на помисли на тщеславие и гордост да укрепнат в него, то в този случай няма друго, по-силно оръжие от това – да се моли на Бога. Надвиваният трябва да зове от дълбините на душата си: “Господи, Владико, Боже мой! Премахни от мен духа на тщеславие и гордост, и дари дух на смирение на мен, Твоя раб!”. А заедно с това е необходимо и да укорява себе си, както бе казано по-рано (преподобни Нил Сорски).

Грях

Грехът се отпечатва не само на душата, но и на външността на човека, на неговото външно поведение и вид (преп. Никон).

Неспокойствието на духа ви съвсем не идва от сивата ви келия, а от натрупаните грехове, както и свети Давид казва: «няма мира в моите кости от греховете ми» (Пс. 37, 4) (преп. Антоний).

Никой и нищо не може да навреди на човека, ако той сам на себе си не навреди и напротив – на този, който не се отклонява от греха, хиляди спасителни средства не могат да му помогнат (преп. Никон).