Издаване на книги
Ако за (подадена) чаша студена вода човек не ще се лиши от награда от Господа, то колко повече за участието си в това добро дело ще се удостоите с Божията милост, защото четенето на отечески книги е питие нетленно, живо, вразумяващо и спасяващо човека (преподобни Антоний).
Някой ден някой ще прочете тази или онази книга и ползата за душата на един човек ще възнагради целия ни труд. Нашето дело е да сеем, а ако Бог даде, някой ден ще има и плодове (преп. Мойсей).
Макар и Господ да е благоволил чрез нашата обител да излязат на бял свят делата на блажения старец Паисий (Величковски), преведените от него отечески душеполезни книги, ние не бива да приписваме това на себе си; известно ви е Кой способства за това дело, а ние служим само като малко оръдийце в него. И самият надпис: „Издание на Оптина Пустиня“ привежда в страх, особено когато осъзнаеш своята немощ, докато другите мислят високо за нас, виждайки изданието (преподобни Макарий).
Изкуство
Някои твърдят, че науките и изкуствата, особено музиката, прераждат човека, доставяйки му високо естетическо наслаждение. Но това не е вярно. Под влияние на изкуството: музика, пеене и т.н., човек наистина изпитва удоволствие, но то е безсилно да го прероди (преп. Варсануфий).
Изкушения
Когато по Божие допущение те връхлети изкушение, като например липса на дрехи, болест, глад или някакво друго изкушение за тялото ти, дори (ако се наложи) проливане на кръв заради Бога, то търпи за слава Божия, с надежда на милостивия Бог, за да можеш с дръзновение и без срам да кажеш: Преминахме през огън и вода и ни въведе в покой (преп. Паисий Величковски).
Желаещите да се спасят неминуемо подлежат на духовна бран с враговете на душата ни, които ни борят и побеждават посредством нашите страсти (преп. Макарий).
…В много отечески учения ние виждаме, че човек не може да достигне до познание на собствената си немощ и до смирение, ако не бъде допуснато той да бъде изкушаван от душевни и телесни немощи. Разгледайте внимателно действията си и ще видите, че при възмутилите ви случаи не е имало и следа от смирение, а само едно оправдание (преподобни Макарий).
…Отбелязахте светлия празник благополучно и приятно, мирно и спокойно – слава Богу! След това дойдоха болести и скръб; така и трябва да бъде, за да не се превъзнасяме, но получаваните духовни утехи да бъдат очистени в огъня на изкушенията, което носи смирение (преподобни Макарий).
Не се унивай, когато ти се случват сътресения: това е необходимо при обучението в духовния живот; старай се винаги да търсиш вината в себе си и не обвинявай никого от ближните си (преп. Макарий).
Всеки християнин се изпитва с нещо: един с бедност, друг – с болест, трети – с лоши помисли, четвърти – с бедствие или унижение, друг пък – с недоумения. С това се изпитва твърдостта на вярата и любовта към Бога… И човек неволно се смирява. А без смирение всички наши дела са суетни (преп. Амвросий).
Когато се молиш усърдно, знай, че ще последва изкушение (преп. Амвросий).
Изобличаване
Свети Антоний Воронежки изобличавал ближния така, че не се разбирало веднага. Той казвал: „Моля да ме извините, ако съм Ви обидил и огорчил. Простете, Христа ради“.
Изпитания
… Желаещите да се спасят, трябва винаги да пазят в паметта си думите на преп. Петър Дамаскин, че спасението ни се извършва между страха и надеждата. А да желаеш да видиш спасението си ясно „като на длан“ е погрешно желание и мнение… А да желаеш винаги да оставаш в непроменено състояние е пътят на вълците, тоест на „мислените вълци“, които под благовидни предлози ни водят към погибел, от което да ни избави Всеблагият Господ (преподобни Амвросий).
Изпитване на Божиите съдби
Мнозина страдат от следното: постоянно задават на себе си и на другите въпроси: „Защо е така? А това за какво е? А другото?“ Някога и аз страдах от този недостатък, обаче когато прочетох статията на епископ Игнатий «Съдби Божии», в мен настъпи прелом. Разбрах, че няма смисъл да изпитваме Божиите съдби. Когато преп. Антоний Велики размишлявал над подобни въпроси, чул глас: „Не е твоя работа да изпитваш Божиите съдби, смирявай се“. Човеко, не е твое дело да изпитваш Божиите съдби, смирявай се (преАко искате съвестта ви да е мирна и да имате дела по Бога, при всяко затруднително дело, всяко недоумение, просете помощ от Господа или от човек, който живее по Бога, защото е писано: спасението е в многото съветване (Притч. 11:14) (преп. Лев).
Изповед
По време на изповед трябва да обясниш всичките си грехове, а не да говориш повърхностно, тъй като неизповяданият грях остава неразрешен (непростен)… След изповедта човек трябва да се пази от греховни действия. Но ако се случи да обиди или да укори някого, нека побърза се помири и да бъде спокоен, а за посочването на чуждите грехове – да се самоукори, за да не безпокои стареца… при удобен случай, когато го види, по мярата на греха и по съвест, може да му каже за това накратко (преп. Макарий).
Добре е да се записват греховете…, тъй като след изповедта ние много грешим и после забравяме за това. Главното е да имаме сърце съкрушено и смирено, което Бог не ще презре (Пс. 50:19) и ежедневно да се самоизпитваме и самоукоряваме, а за извършеното да принасяме покаяние пред Бога (преп. Макарий).
Полезно е да изповядаш всичко със самоукорение, а ако е с негодувание на другите, каква полза от пълните обяснения? (преп. Амвросий).
Да се боим от срама по време на изповед също е плод на гордостта; изповядалите се пред Бога пред свидетел получават успокоение и прошка (преп. Макарий).
Изповедта е духовен съд. Изповедникът е съдия, изповядващият греховете си – престъпник. И като на каещ се престъпник, нему подобава да има не само душевно съкрушение за извършеното зло, но и телесен (външен) израз на вината си, тъй като душата и тялото на човека са неразривно свързани (преп. Никон).
<Из спомените на духовна дъщеря>: при моето признание – “грешна съм във всичко”, старецът попита: “А коне крала ли си?” Отговорих: “Не”. “Е, виждаш ли, не е във всичко”, каза той, усмихвайки се. Когато казах, че не умея да се изповядвам, отбеляза: „Излизаш от изповед като светица“ (преподобни Амвросий).
Какво значи да се изповядаме искрено? Да не скриваме нищо, да говорим направо и да не увъртаме (преп. Амвросий).
Ако поради немощ се увлечеш от нещо, не бъди малодушна и не се смущавай, а се старай да поправиш това със самоукорение и изповед, първо пред Сърцеведеца Бог, а след време и пред духовния отец. Случващите се увлечения да те научат да ги избягваш, да бъдеш внимателна и да пазиш себе си чрез страха Божий (преп. Амвросий).
Изправяне
…Приеми присърце моя искрен съвет: укори себе си и се опитай да се поправиш. А ние не можем да се поправим, ако не започнем със самоукорение (а не с укоряване на другите) и с пълно послушание към старците /духовния наставник/ (преп. Анатолий).
Истина
Слава Богу, че искаш да познаеш истината, но къде е тя? Господ е казал: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът“ (Йоан 14: 6), тъй като Той е упълномощил Църквата, и Сам е нейна основа и Глава, светият Апостол пише: „Църквата е стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3.15). Ето къде трябва да търсим истината: в учението на Светата Съборна и Апостолска Православна Христова Църква, като свято почитаме и спазваме нейните устави, тъй като Господ утвърдително е заповядал: „ако някой не послуша Църквата, нека ти бъде като езичник и митар“ (Матей 18: 17). Учението на Църквата се основава на словото Божие, намиращо се в Свещеното Писание, и Сам Светият Дух е действал в светите отци, които са установили правилата, законите и уставите на Църквата (преподобни Макарий).
… По-добре е да пострадаш за истината, отколкото да угаждаш на света и да кривиш душата си поради човекоугодие (преп. Антоний).