Kак човек да изживява духовно един празник

– Отче, как може човек да изживява духовно един празник?

– За да изживяваме празниците, умът ни трябва да е в светостта на празничните дни, а не в делата, които трябва да свършим за празниците. Да размисляме за събитието на всеки свят ден (Рождество Христово, Богоявление, Пасха и т.н.) и да произнасяме Иисусовата молитва, славейки Бога. По този начин с голямо благоговение ще празнуваме всеки празник.

Светските хора се опитват да отличат Рождество Христовосъс свинското месо, Великден – с агнешкото, Заговезните с бонбоните. А истинските монаси всеки денизживяват божествените събития и непрестанно се радват. Всяка седмица те изживяват Страстната седмица…

Какво, нима трябва да дойде Страстната седмица, за да си спомни човек Христовите страдания? Нима трябва да дойде Пасха и печеното агне, за да разбера и изживея какво значи “Христос Воскресе”, както светските хора? Какво е казал Христос? Нали е казал: “бъдете готови” (вж. Мат. 24:44). Не е казал: “пригответе се в този момент!” След като Христос казва: “бъдете готови”, човек и особено монахът трябва да е готов постоянно. Да вниква и изживява непрекъснато божествените събития. Когато човек вниква в събитието на всеки празник, по естествен начин ще се затрогне от него и ще се помоли с особено благоговение. След това, по време на църковните служби умът трябва да е насочен към празнуваните събития и с благоговение да внимаваме в стихирите, които се пеят. Когато умът е потопен в божествените смисли и понятия, тогава човек изживява божествените събития и по този начин се изменя.

Ако например мислим за някой светия, към когото изпитваме благоговение, или за празнувания светия, тогава умът ни ще отиде и малко по-нагоре, ще достигне Небето. А когато ние мислим за светиите, тогава и светиите мислят за нас и ни помагат. Така човек завързва приятелство със светиите, което е и най-сигурното приятелство. Тогава човек може да е сам, а да живее с всички – и със светиите, и с ангелите, и с целия свят. Може да е сам, но да чувства цялото това приятелско обкръжение! Присъствието на светиите е живо. Всички светии са чеда Божии и помагат на нас, окаяните Божии деца.

За да получаваме помощ от светиите, които заради Христовата любов са проляли кръв или пот и сълзи,трябва винаги с благоговение да празнуваме тяхната памет. И когато слушаме синаксар на светиите “В този ден паметта на свети…”, да застанем прави, както и войниците стоят мирно, когато се четат имената на геройски загиналите техни другари. “В еди-кой си ден… еди-кой си войник падна геройски убит на еди-кой си фронт”.

За да почувства човек събитието на празника, не бива да работи. Ако да речем, иска да почувства събитията на Разпети Петък, не бива да прави нищо друго, освен да се моли. В света горките хора и през Великата седмица имат работа. А на Разпети Петък започват да се поздравяват: “За много години! Да сте живи и здрави! Честита ви невеста!…” Не подобава!

Аз на Разпети Петък се затварям в колибата си. Както след приемането на ангелската схима следва седмица на безмълвие, която принася голяма полза, защото благодатта Божия напоява душата на великосхимника и той може да разбере какво се е случило, така и по време на празниците е много полезно безмълвието и липсата на грижи. Тогава имаме по-голяма възможност да си отпочинем, да почетем и да се помолим. Така ще ни дойде на ум някой добър помисъл, ще се задълбочим в себе си, ще посветим малко време на Иисусовата молитва и по този начин ще почувстваме нещо от божественото събитие на деня.

https://www.sveta-gora-zograph.com/