Леност
Леността е немалък порок и е в числото на смъртните грехове, затова трябва да се принуждаваме към изпълнение на задълженията си, изпросвайки Божията помощ. И Той, виждайки нашето произволение, ще ни даде сила и ще ни помогне да преодолеем леността, а без усилие и желание от наша страна, Бог не помага (преп. Макарий).
Лечение
Лекарите и лекарствата е създал Господ. Не бива да се отхвърля лечението. (преп. Никон)
Елеосвещението и приемането на Светите Христови Тайни е най-благонадежното лекарство за очистване на душата, а след него вече можете да прибегнете към лекарството, предписано от лекаря… Ако е Божия воля, Бог ще даде и на лекаря да ви излекува, и на лекарството ще даде лечебна сила (преп. Макарий).
Нелечимите болести трябва да се лекуват с вяра, прибягвайки към Бога и Неговите светци, а когато някой не получи изцеление, тогава очевидно трябва да носи този кръст, изпратен за спасение на душата (преп. Макарий).
Лукавство
Желаещият да придобие добра съвест и честност, не бива да си позволява и най-малката лъжлива и лукава дума, нито в големите, нито в малките дела… (преп. Никон).
Лъжепророци
Не може да се приема предсказание, заплашващо с големи изпитания и скърби, защото в последните времена ще се явят много лъжепророци. По-добре е да носим Христовото Слово в сърцата си, за да можем в изкушения и скърби да гледаме към Господа. Той казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“ (Ин. 16:33), през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22). И така, нека не гледаме на скърбите с безпокойство, а на техния Победител Господ Иисус Христос (преп. Моисей).
Любов
Любовта се ражда от вярата и страха Божий, възраства и се укрепява с надеждата, достига съвършенство чрез благостта и милосърдието, които ни уподобяват на Бога, както се казва в Евангелието: «И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден» (Лк. 6: 36), и още в Евангелието е казано: «Милост искам, а не жертва» (Мат. 12: 7). Милостта и снизхождението към ближния, прощаването на недостатъците му стоят по-високо от жертвата, която не бива приета, ако нямаме мир с ближния, по Евангелското слово: «И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си» (Мат. 5: 23-24) (преп. Амвросий).
Любов Божия
Не унивай, поради това че си слаба и неопитна, сам по-твърдият от камък Павел учи: «силата Ми се в немощ напълно проявява» (2 Кор. 12:9)… Бог е нашият Помощник! Ако докато си живяла в света Той не те е оставил, а те е научил да търсиш вечните истини, сега ли ще те остави, когато си Му посветила живота си? Не се съмнявай. Бог те обича много повече, отколкото си мислиш. И най-добрия знак за това е, че тъжиш, когато става дума за светски неща и се радваш, когато говорят за духовни. Откъде си се научила на това? Бог е вложил в сърдцето ти искра. Гледай да не я угасиш! (преп. Анатолий).
Синът Божий, бидейки Творец на небето и земята, не се е погнусил да приеме на Себе Си образ на раб, тоест на човек и е бил послушен до смърт и то смърт кръстна, т.е. най-позорната смърт. Само ти не Го оставяй и Той няма да те остави. Сам Той е казал: „Аз съм с вас (а следователно и с теб) през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20.) «Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя» (Ср.: Ис.49:15) (преп. Анатолий).
Любов към ближния
Надпреварвайте се в почит един към друг (Ср. Рим 12:10). А без любов към ближния е трудно да се спасим. Все пак ще ни се наложи да се заемем с тази добродетел или изобщо няма да се спасим (преп. Анатолий)
Трябва да обичаме всеки човек, виждайки в него образа Божий, независимо от пороците му. Не бива с хладност да отстраняваме хората от себе си (преп. Никон).
Този, който иска да придобие любов, трябва да отхвърли всички злобни и смущаващи помисли, да не говорим за делата и думите, трябва да прощава всички обиди, справедливи и несправедливи (преп. Никон)
Любовта към Бога се доказва с любов и милосърдие към ближния, а милосърдието, милостта и снизхождението към ближния и прощаването на недостатъците му се придобиват чрез смирение и самоукорение, когато при всички скръбни и неприятни случаи поемаме вината върху себе си, а не обвиняваме другите, казвайки си, че ние не сме постъпили правилно и от това е дошла неприятност или скръб; ако расъждаваме така по-малко ще се огорчаваме и по-малко ще се предаваме на гняв, който не върши Божия правда (преп. Амвросий).
Ако намираш, че в теб няма любов, а желаеш да имаш, върши делата на любовта, макар отначало и без любов. Господ ще види твоето старание и желание, и ще вложи любов в сърцето ти (преп. Амвросий).
Когато поради някаква причина помислите се пренасят върху други хора, моли се така: „Господи, помилуй нас!“ и ще се успокоиш (преп. Амвросий).
Любов към Бога
Любовта към Бога, преди всичко се изразява в спазването на Божиите заповеди. (Преп. Никон)
Пишеш, че в един момент ти се е сторило, че много обичаш Господа. А Господ в Евангелието казва: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат 5:44). Старай се винаги да проверяваш чувствата си, съгласни ли са с Евангелското учение и с учението на светите отци. Преп. Нил Сорски пише, че никога не е приемал мнение или мисъл, дори да са му изглеждали ясни и разбираеми, докато не е намирал свидетелство за тях в Евангелието, в Апостолското или светоотеческото учение (преп. Амвросий).
Любов към враговете
Не те обичат – затова пък ти ги обичай. Това, че не те обичат не зависи от теб, а да обичаш зависи от теб и е твой дълг, тъй като Господ е заповядал: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат 5:44), а когато това го няма у нас, колко повече трябва да се смиряваме, да прогонваме гордостта и да се молим на Господа (преп. Макарий).
Не очаквай другите да те обичат, но ти проявявай любов към тях и не само към ближните, но и към враговете си (преп. Макарий).
Любов към света
Опасявай се от пристрастие към света, макар и той да те приласкава с мнимото си спокойствие и утехи, те са толкова краткотрайни, че дори няма да усетиш как ще се лишиш от тях и ще настъпят съжаление, тъга, униние, без никаква утеха (преп. Лев).
Любопитство
Не вниквай в чуждите дела, ще загубиш душевния си мир (преп. Анатолий).
