Mетоди и средства за борба с греховните помисли

Светите отци са написали много трудове за опазването на ума. Тук ще приведем някои методи и средства за борба с греховните помисли.

„Средство за борба със злите помисли е осъзнаването им като чужди (нам). Голяма грешка е, всички възникващи в нас помисли да мислим за наша собственост. Всичко греховно идващо в нас е от другаде“ (Св. Теофан Затворник).

 „Първият способ за борба със злите помисли е да не считаме внушенията за свои, а привнесени…“ (Св. Теофан Затворник). 

„Ако у нас се зароди (лоша мисъл), трябва веднага да я прогонваме с благочестив размисъл“ (Св. Йоан Златоуст). 

 „Греховните мисли трябва веднага да се отхвърлят и гонят“ (Св. Игнатий Брянчанинов). 

„Как да се изгонват? С неприязнено към тях гневно движение (на мисълта — б. пр.), или с ненавиждането им. Веднага щом забележите страстния помисъл, по-скоро се постарайте да възбудите в себе си ненавист към него. Това ненавиждане е решителното отхвърляне на страстното. Страстното не mоже иначе да се задържи (в нас), освен чрез съчувствие към него, а с ненавиждането му се унищожава всякакво съчувствие; страстното се оттегля или отпада при първата й поява (на ненавистта — б. пр.). Ето и къде единствено е позволен и приложим за добро гневът. У всички свети отци намирам, че гневът за това е и даден (в човека — б. пр.) — за да се въоръжаваме с него против страстните и греховни движения на сърцето и да ги прогонваме чрез него“ (Св. Теофан Затворник).

„Злите помисли да гоним както искра от ръката“ (Схиархим. Йоан Маслов).

„Веднага щом греховните помисли бъдат осъзнати, тозчас следва да бъдат отсичани“. (Преп. Исихий).

„Всеки човек е като дърво, в което от вътрешността му, подобно на издънки и израстъци излизат зли помисли, гняв. Както градинарят подкастря излизащите от дървото негодни израстъци и издънки, та да не повредят самото дърво, когато пораснат (отнемайки силата му за плододаване — б. пр.), така подобава и на всеки християнин да подрязва злите помисли, едва щом започнат да излизат от сърцето и да се показват, та да не повредят вътрешния духовен човек, ако биха израснали“ (Св. Тихон Задонски). 

„Подвигът на отсичането на помислите стои пред всички християни без изключение, и то непрестанно…“ (Св. Тихон Задонски).

„Не слушай врага, не се съгласявай с него“;

 „Несъгласието с греха има твърде важно значение в живота на човека, и върху него трябва да бъде съсредоточено цялото внимание“ (Схиархим. Йоан Маслов).

„Когато разбойникът влиза в дома и иска да го ограби, всеки му се противи с каквото може. Злите помисли са неприятели и разбойници, които влизат в домовете на нашите души и искат да ограбят съкровището на душата, а нас самите да погубят. Трябва… да им се противим…“. „Началото на борбата с греха е съпротивата срещу помислите“. „Злите помисли не трябва да се приемат“ (Схиархим. Йоан Маслов). 

„Както хората влизат в дома и излизат от него, така и греховните помисли идват и отново могат да си отидат, ако не ги приемаш“ (Св. Силуан Атонски).

Помнейки, че Бог всичко вижда и чува, трябва да контролираме всички свои помисли (Схиархим. Йоан Маслов).

„Трябва да се стараем да отстраняваме от самия (си) ум всяка порочна и срамна мисъл“ (Св. Йоан Златоуст).

„Чуждата вражеска и беззаконна мисъл е невъзможно да се угаси, освен като бъде унищожена със срам; защото срамът отделя човека от греха“ (Св. Григорий Нисийски).

„Дошла е в главата ти зла мисъл – тук е (в сила) един закон…По скоро да възвърнеш вниманието си от недоброто към доброто и да се спреш на него“ (Св. Теофан Затворник).

 „Мисли за доброто, за да не мислиш за злото, защото умът не търпи да бъде в празност. Посвети ума на добрите мисли“ (Св. Ефрем Сириец).

„Преподобният Макарий сравнява състоянието на умовете на хората с разтърсването на зърната пшеница в сито. Помислите не ни дават нито да четем, нито да разсъждаваме за сериозното — все ни отклоняват от истинското дело. И как да се избавим от това?… Цялата работа е в това да заменим лошите и празни мисли с добри, тъй като мислите за доброто никога не произвеждат нито смутове, нито огорчения, а единствено съзидание и благонастроение“ (Св. Теофан Затворник).

„Поставете като закон за себе си, всеки път при нападението на лош помисъл или чувство да не се задоволявате с едното отхвърляне и несъгласие, но да добавяте към това и молитва, докато в душата се образуват противоположни чувства и мисли“ (Св. Теофан Затворник).

Всички греховни помисли и движения в себе си следва да побеждаваме, стараейки се всеки път да утвърждаваме в ума противоположни на тях добри мисли, чувства и разположения: вместо неверие — несъмнена вяра в Бога; вместо роптаене – искрена благодарност към Бога за всичко; вместо забравянето на Бога – непрестанно задълбочено помнене на Бога; вместо неразсъдителност – разсъждение на доброто и злото; вместо сластолюбие – всяческо въздържание, постничество; вместо сребролюбие – задоволяване с малко и нищелюбие; също, вместо гнева — кротост; вместо ненавист – любов; вместо завист – състрадание; вместо отмъстителност — прощаване и мирност; вместо злорадство – състрадание; вместо зложелателство – доброжелателност…“ (Св. Никодим Светогорец).

„Ако в нас се ражда нечист помисъл, трябва да го заглушим вътре в себе си и да не му позволяваме да премине в слово“ (Св. Йоан Златоуст).

„Който не обича да работи, той с бездействието си храни страстите и дава свобода на пожеланията да се устремяват към сродни на тях предмети… Делото (трудът) е котва на мисълта и ѝ дава безопасна посока. Нека отвсякъде да се приближават бури и пориви на ветровете.. мисълта стои неотклонно, удържана от труда като от котва“; „Тялото, трудещо се над дело (работа), удържа при себе си мисълта, което не по-малко от очите трябва да наблюдава какво се върши, и да съдейства на тялото за несъгрешаване в действията, а тялото, намиращо се в покой дава на мисълта свободата да се носи (насам-натам); защото по време на покоя се възбуждат страстите и при всеки похотлив спомен увличат мисълта и я завладяват като пленница“ (Св. Нил Синайски).

„Злите мисли пресичай със страха Божий“, „Страхът Божий запазва чистотата на мислите и не позволява на ума да се разсейва“ (Схиархим. Йоан Маслов).

 „Както майсторът, седейки до наковалнята, изработва благопотребни съдове, така и страхът Божий унищожава в сърцето всяка лукава мисъл и я заменя с разумно слово“; „Страхът Господен привежда в порядък духовната мисъл“ (Св. Ефрем Сириец).

„Човекът е длъжен винаги и навсякъде да мисли за вечността. И тогава мисълта му подобно на горяща свещ ще започне да му показва от какво да се отдалечава и към какво да се стреми… (ще му помогне) да побеждава злите помисли“. (Схиархим. Йоан Маслов).

От книгата „Значението на мислите в живота на човека“, Николай В. Маслов, Синодално издателство