Падения
Падането ни в гняв и в други страсти доказва предшестващата ги духовна гордост и неволно ни смирява; нека се опитаме да унищожим този корен, тогава клоните сами ще отпаднат… (преп. Макарий).
…Нашите врагове са енергични, неспящи, безплътни, хитри, зли, горди, затова е необходимо срещу нападенията им човек да се затвори в крепостта на смирението…, а докато все още сме далеч от любовта и смирението, ни е нужен страхът Божий… (преп. Макарий).
… Ще ти кажа, че и днес има змия, Ева и Адам, и дърво, и ние винаги подлежим на изкушение и измама; чувствеността е измамната змия, Ева е нашата воля, разумът е Адам; чувствеността заблуждава, волята се съгласява и разумът, послушал волята, пада. Така всеки ден вкусваме от забранения плод, бидейки побеждавани от различни страсти. Затова нека да стоим на стража и забелязвайки страстите си, да им се противопоставяме, а в случай на немощ да се смиряваме; затова те надделяват над нас, защото вместо смирение имаме превъзнасяне (преп. Макарий).
Памет за Бога
След като се събудим първата ни мисъл трябва да бъде за Бога и първите ни думи – към Бога (преп. Антоний).
Памет за смъртта
Да се готвим за кончината си имаме заповед от Самия Господ, който казва в Евангелието: затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий (Мат. 24:44) (преп. Амвросий).
Паметозлобие /злопаметност/
Трябва да се принуждаваме, макар и против волята си, да вършим някакво добро на враговете си, а главното – да не им отмъщаваме и да бъдем внимателни да не ги обидим с презрение или унижение (преп. Амвросий).
Пастир
Когато преминете под ръководство, не за собствени облаги и спокойствие, но заради спасението на ближните, това неизбежно е свързано със скърби и неспокойствие (преп. Макарий).
Пеене
Да се пее разумно (Пс. 46:7) означава първо да разбираме това, което пеем или слушаме в църквата и второ, да пеем или слушаме внимателно и благоговейно. Ако пък пеем или слушаме разсеяно или разговаряме с някого в църквата, как тогава пеенето да е разумно? Такова безстрашие Господ изобличава чрез прор. Исаия: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене (Ис. 29:13). За да принасяме разумно пеене на нашия Бог е нужен и въздържан, и изобщо изряден живот (преп. Амвросий).
Печал
Не се предавай безразсъдно на печал като помниш, че това е твоето главно изкушение, с което врагът се старае да отрови душата ти и да създаде пречки по твоя път. Свети Йоан Лествичник пише, че ненавременната и неуместна печал, а особено прекомерната, сякаш изпълва душата с дим, което поврежда душевните очи (преп. Амвросий).
Плач
Можеш да плачеш, Бог да благослови, колкото е угодно на душата, но без самомнение (като мислиш, че си придобила сълзи) (преп. Анатолий).
Благоразумно е да се плаче със смирение, сърдечно съкрушение и с памет за своите съгрешения, с памет за смъртта и Божия Съд (преп. Амвросий).
Плодовете на послушанието
Послушанието е полезно, защото трудовете и грижите предпазват от блудни помисли (преп. Иларион).
Сегашното послушание е по-полезно от предишния ти килиен живот; там си била като светица, не си познавала немощите си, а сега те са пред очите ти и ти се показват на всяка крачка. Като ги познаваш и смиряваш мъдруването си, с Божия помощ се изправяй (преп. Иларион).
Плът
Бог е сътворил човека в плът, за да се смирява като помни, че тялото му е създадено от пръст и в пръстта ще се върне; второ, за да може да бъде плътския човек помилван като немощен (преп. Амвросий).
Поведение в църквата
В църквата трябва да слушаме внимателно църковното пеене и четене, а който може, не трябва при това да оставя Иисусовата молитва, особено, когато църковното пеене не се чува добре или е неясно (преп. Амвросий).
Да се разговаря по време на църковните служби и да се гледа встрани, не само е неприлично, но и прогневява Господа, заради невниманието и липсата на страх Божий. Ако не можем душевно, нека поне телесно и видимо да се държим благоприлично. Телесното и видимо благоприличие ще приведе към вътрешно благо устроение (преп. Амвросий).
В църквата не трябва да се говори. Това е лош навик. За това се изпращат скърби (преп. Амвросий).
Подвиг
Да живееш в проста колиба и да не се смиряваш не ще доведе до нищо добро. За немощния по душа и тяло е по-полезнода живее в удобна килия и да се смирява, укорявайки се заради удобството (преп. Амвросий).
Едно е да мислиш и разсъждаваш за подвижническия живот, друго – да живееш такъв живот (преп. Амвросий).
Самоволното подвижничество (без благословение) е опасно и душевредно. Ако то е добро, тогава защо е тайно от духовния отец? (преп. Амвросий).
Подозрение
Може би грешиш в мнението си и напразно подозираш; има много примери за това, особено при наличие на ревност, врагът се опитва да покаже нещо, което не е реално… Той прави това, за да докара смут и раздори, от което да те избави Господ (преп. Макарий)
Покаяние
Работата не е в сложността на изповедта, а в съкрушението на сърцето (преп. Нектарий).
Покаянието тогава е истинско, когато след него всеусърдно се стремиш да живееш, както подобава (преп. Йосиф).
Покаяние трябва да се принася ежедневно, а още по-добре веднага след извършването на даден грях (преп. Йосиф).
Пишеш, че живееш в нерадение и много грешиш, а нямаш покаяние, осъждаш другите. Затова, в сърцето все още няма усещане, а само с езика си казваш така. Старай се в сърцето си да чувстваш себе си грешна. Оттова ще придобиеш смирение, няма да съдиш другите, тези, които не са подвластни на твоя съд и ще придобиеш покаяние с умиление (преп. Макарий).
Всеблагият Господ не иска нищо от нас, освен искрено покаяние и чрез него въвежда покаялите се в Своето Царство Небесно и вечно, според казаното в Евангелието: Покайте се, защото се приближи Царство Небесно (Мат. 3:2) (преп. Амвросий).
Покой
Да нямате скърби и изведнъж да получите покой е невъзможно. Когато победим всички страсти, унищожим гордостта и придобием смирение, тогава ще намерим покой (преп. Макарий).
Господ е заповядал да се научим от Него на кротост и смирение, за да придобием покой (преп. Макарий).
Осъждайки другите, си въобразяваме, че сме нещо и се лишаваме от покой. Ако нямаме душевен покой, значи нямаме кротост и смирение (преп. Макарий)..
Ние ще поменаваме, както умеем на земята, а напусналите този свят души ще ни поменават на небесата и тяхната небесна молитва за нас ще ни носи много по-голяма ползва, отколкото нашата на тях. И не само праведните души, които са в Божиите ръце, се молят за нашето спасение, но и душите на грешниците се грижат за нас, да не се озовем на същото място, където са те, според евангелската притча; молете праведния Авраам да изпрати в дома ни някой праведен Лазар да ни вразуми и да не попаднем там, но да избегнем вечните мъки (преп. Антоний).
На ектенията се поменават повече новопреставените и основателите на обителта. Но най-важното поменаване е на проскомидията, тъй като частиците, извадени за починалите, се потапят в Христовата Кръв и чрез тази велика жертва се очистват греховете. Когато се случи паметта на някой ваш роднина, може да запишете името му за поменаване на ектенията (преп. Макарий).
Помисли
Невидимият враг сам влага греховен помисъл в душата на човека и му я записва като негова собствена, за да може, впоследствие, на Страшния Съд да го обвини (преп. Амвросий).
Когато връхлитат мрачни помисли, се моли: „Да воскреснет Бог…“ и поклон, „Богородице Дево“ три пъти и след всеки път – поклон. „Достойно ест“ и поклон (преп. Амвросий).
Ако ти досаждат помисли за това какво ще понесеш утре и вдругиден, това е обикновено дяволско дело. Ще стане не това, което предсказва дяволът, но което Бог заповяда (преп. Амвросий).
Бъди внимателна и предпазлива относно благовидните помисли, които врагът внушава. Ако те донасят смущение и отчаяние, значи са вълци в овча кожа (преп. Амвросий).
Помисли – блудни
Средствата срещу блудните помисли са: смирение, самоукорение, въздържание и преди всичко – любов към ближните – слабите, болните, немощните, пленените от страсти (преп. Анатолий).
Най-яростната борба е тази с помислите на блуда и унинието. Трябва да се смирим. Смирението привлича Божията помощ. А при услаждане от блудни помисли, от нас отстъпва Божията благодат, която можем да привлечем обратно само с искрено покаяние и въздържане от тези помисли (преп. Никон).
При нашествие на блудни помисли, прави поклони по силите си. А без бран нито една душа не е влязла в рая (преп. Анатолий).
Живей въздържано, не яж до насита, защото от това се умножават помислите. Ако се държим смело и волно, не ще ни подмине люта плътска бран (преп. Йосиф).
Помисли – борба с тях
Когато ни смущават помисли, не бива да влизаме в разговор с тях, а просто да казваме: „Да бъде волята Божия!“ (преп. Варсануфий).
Забележиш ли, че някой помисъл постоянно дълбае сърцето ти, по-скоро се потруди да го изгониш с Иисусовата молитва, а ако и така не можеш, изповядай го пред духовника (преп. Никон).
Тщеславните помисли трябва да бъдат откривани на духовника, само така те могат да бъдат победени (преп. Иларион).
Ако по време на послушание нападат зли помисли, остави работата и положи 33 поклона, призовавайки Божията помощ и милост (преп. Амвросий).
Пишеш за ежедневното откриване на помислите, че чувстваш голяма промяна в себе си и особена полза. Това е действието на тайнството откровение. Сама виждаш от опит как измъчващата те тъга те напуска. Това винаги се случва при откровение (преп. Иларион).
Помисли за самоубийство
Такъв човек (склонен към самоубийство) може да получи полза, ако принесе искрена и смирена изповед пред духовния отец за своите заблуждения (преп. Йосиф).
Помисли на молитва
Съгласието с греховните помисли е общуване с врага, откъдето следва отстъпване на Божията сила и помощ от нас (преп. Никон).
Когато застанем на молитва, враговете се опълчват против нас, влагайки различни помисли, неподобаващи мечтания, за да ни откъснат от молитвата и да ни хвърлят в униние. Смущението при нашествието на помисли показва нашата немощ, произтичаща от гордостта. Ето защо не ни се дава чиста молитва, защото мислим високо за себе си. Затова е добре да се смирим и да се покаем за недостатъците си, вместо да се смущаваме и да високомъдърстваме (преп. Макарий).
Помисли – хулни
От богохулните мисли не се смущавай, но се старай да ги презираш. Бог няма да ти поиска сметка за тях. Те са от дявола (преп. Анатолий).
Хулните помисли се умножават от гордостта и осъждането на другите. Пази се и от двете, и хулните помисли ще избледнеят. Презирай ги като лаещи кученца, защото те не са твои, а на врага и ти няма да отговаряш за тях пред Бога (преп. Анатолий).
Помощ Божия
Божията помощ е необходима във всички дела на човека. Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ (Пс. 126:1)
Ако Господ не благослови, напразни ще са трудовете (преп. Амвросий).
Господ явява силата Си тогава, когато види, че са изчерпани всички човешки средства (преп. Амвросий).
Помощ на болни
Доколкото е възможно трябва да посещаваме болните и да им служим. А и как да ги оставим? Посещението на болен Господ вменява за посещение на Самия Него (Виж Мат. 25:36) (преп. Йосиф).
Помощ на роднини
Жал ти е, че роднините ти нямат православна вяра, а без нея всяка доброта е фалшива. В това дело ти не можеш да им помогнеш, остави на Божия Промисъл, който може да ги обърне на истинния път. Грижи се за своето спасение и се моли на Господа просто: „помилуй ги, Господи!“ (преп. Макарий).
Помощта на светиите
Когато кажеш: „Всички светии, молете Бога за мен“, тогава всички светии ще възкликнат на небесата: „Господи, помилуй!“ и ще получиш полза (преп. Нектарий).
Да се обръщаме за помощ към починалите старци и въобще – към непрославените светии трябва така: „Със светиите упокой, Господи, душата на (името) и по неговите свети молитви помилуй нас (преп. Никон)
Помощ на сестрите
/Към игумения на манастир/ Идващите при теб за съвет и утеха сестри не презирай, но първо молитвено въздъхни към Господа и кажи мислено: „Господи, по молитвите на идващите при мен сестри, вразуми безумието ми да им кажа нещо полезно“. А после им говори каквото Бог вложи в сърцето и укорявай себе си, че поучаваш хората, а сама не изпълняваш преподаваното и се моли в ума си, тогава това няма да ти е за осъждане (преп. Йосиф).
На сестрите, които са под твое ръководство, можеш да кажеш нещо полезно като вътрешно се самоукориш: уча другите, а аз самата живея по-зле от всички (преп. Йосиф).
