Te се изпълнили със страшна ненавист срещу Христа

Светите Отци учат, че когато Каиафа раздрал дрехите си, това билo знак, че благодатта е напуснала ветхозаветното свещенство.

Знаел е Каиафа, знаели са и фарисеите, и книжниците, че трябва да дойде Месия-Спасител, очаквали са Го. Те дори са знаели времето и мястото, където Христос ще се роди. Месията застанал пред тях, техният вечен живот стоял пред тях, a те се изпълнили със страшна сатанинска ненавист срещу Христа, своя Спасител. Защо? Защо паяците и скорпионите, бидейки докоснати от слънчев лъч, бягат отново в тъмнината? Защо змиите съскат при вида на светлината? Защото ненавиждат светлината. Така било и с тези хора. Те не можели да обичат Онзи, в чиято светлина проличавала низостта на собствения им живот. Тяхната гордост не можела да се примири с любовта, която проповядвал Христос, фалша на живота им – с Истината. И така те обрекли Христа на смърт като свой личен и най-лют враг…

Пилат знаел, че Христос е невинен, но, страхувайки се от гнева на кесаря, той осъдил Спасителя на смърт. Предал Го на войниците за бичуване – мъчение, което представлявало забавление за жестоки и груби хора… Войниците искали да вържат Христа за стълб, но (преди те да сторят това) Сам Христос обгърнал стълба. Войниците започнали да Го бият с камшици… В ремъците на тези камшици били зашити метални куки, които при удар се забивали в тялото, откъсвайки парчета от него. Измъчваният започвал да кърви и мнозина загивали по време на това ужасно мъчение.

След това освободили Христос и Той Сам, пълзейки по земята, започнал да събира одеждите Си. Воините, смеейки се, му облякли стара багреница като казвали: „Радвай се, Царю Иудейски!“

И като му сплели трънен венец, те го слагали и сваляли от главата на Спасителя неколкократно като го удряли с пръчки по главата и по трънения венец, така че шиповете се забивали дълбоко и цялото лице на Христа било обагрено в кръв…

Архимандрит Рафаил (Карелин)