Z

Завист

Зловредна и душевредна е страстта на завистта. Нека се стараем да я изтребваме при първото усещане… Със смирение да изповядваме тази немощ пред духовния отец. А третото средство е всякак да се стараем да не казваме нищо противно за човека, на когото завиждаме (преп. Амвросий).

Ако искаш да се избавиш от завистта и душевредната ревност, използвай гореспоменатите средства, молейки се: „От моите тайни грехове ме очисти, Господи“ (Пс. 18: 13), вярвайки, че духовното е неизчерпаемо – никой няма да отнеме твоето, също както и ти – чуждото, за всички ще има достатъчно и няма да оскъднее (преп. Амвросий).

Завистта отначало се разкрива в неуместна ревност и съперничество, а после – в яростта с досада и укор към онзи, на когото завиждаме (преп. Амвросий).

Очевидно е, че не можеш да се примириш от завист. Не бива да допускаш завистта. Майката игумения се отнася добре с нея и това те дразни… в Божиите очи тя може да е по-ценна от теб. Молете се едни за други, за изцеление (преп. Йосиф).

Заповедите Божии

Всички православни християни са длъжни да живеят според Христовите заповеди и няма нищо, с което можем да се оправдаем пред Бога за неизпълнението им (преподобни Макарий).

Евангелското добро изисква себеотрицание, „отказ от своята воля и разум“ (преп. Никон).

Прави добро на ближния си… прави външното и когато то е в изправност, ще се формира и вътрешното. Но вършейки добро, не се възгордявай, а благодари на Господа: „С Твоето благословение, Господи, направих това.“ Помнете завета: „… без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15: 5) (преп. Нектарий).

За да не загубите Божията благодат, старайте се по-усърдно да придобиете памет за Бога. Необходимо е да се следва словото Божие, Заповедите, както е казал Сам Господ: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“ (Йоан 14:21) (преподобни Нектарий).

Когато трябва да смени старата си кожа с нова, змията преминава през много тясно място и по такъв начин лесно оставя предишната си кожа: така и човекът, който желае да свали своята ветхост, трябва да върви по трудния път на Евангелските заповеди (преп. Амвросий).

Заповеди на старците

1) Отхвърляне на своя ум и воля;
2) При среща с всеки един човек, считане на себе си за по-лош от другия;
3) Дълбоко вкореняване на паметта за смъртта в сърцето;
4) Самоукорение;
5) Винаги смирена молитва;
6) Укорите от другите да се приемат като духовно лекарство, с радост;
7) Каквото каже духовникът с точност да се изпълнява;
8) Ако се случи поради забрава или по навик да се съгреши в нещо, то да се изповяда чистосърдечно, точно, без лукавство (преп. Антоний).

Помежду си пазете мълчание, не говорете нищо друго, освен необходимото, нека умът ви бъде чист в молитвите ви. Укорявайте се мислено и се унижавайте като се имате най-лоша от всички и Бог ще погледне на смирението Ви и ще Ви покрие от всички изкушения (преп. Мойсей).

Здраве

Разклатеното здраве може да разклати и спасението, когато от устата на болния се чуват думи на ропот и възгласи на безнадеждност… Здравето и болестта са в Божиите ръце. Божиите определения за нас са средства за спасение, когато едното и другото се ползва в духа на вярата… Но те довеждат и до гибел, когато се отнасяме към тях своенравно (св. Теофан Затворник).

Вие търсехте лечение. Ето ви и лечение. Прибягвайте към Божията Майка и Тя винаги ще ви държи в радостно настроение (св. Теофан Затворник).

…Да се обръщате към лекар при болест не е грях. Здравето е дар Божий. Трябва да се пази. А ако не го опазите, Бог е създал докторите и лекарствата. Да се ползваме от тях, не значи да престъпваме Божиите порядки (св. Теофан Затворник).

Въздържанието от страстите е по-добро от всички медикаменти; и то дава дългоденствие (св. Теофан Затворник).

…Здравето зависи не само от храната, а най-вече от душевното спокойствие. Животът в Бога, откъсвайки ни от вълните на света, осенява с мир сърцето, а чрез това и в тялото държи всичко в здрав строй (св. Теофан Затворник).

Оздравелият обикновено се чувства обновен. Мисля, че и вие сте имали същото чувство. Трябва да направите така, че това телесно обновление да се съпровожда с обновление духовно. Бог ви го е дал или указал в кратката молитва, която сте възнасяли тогава… При това дръжте вниманието си не в главата и не на небето, а в сърцето, там вътре, под лявата гръд. Когато свикнете, ще гоните с това всичко смущаващо – и ще призовавате мир в душата (св. Теофан Затворник).

Неспокойствието на духа и страстите развалят кръвта и съществено вредят на здравето. Постът и изобщо постническият живот са най-доброто средство за опазването на здравето и неговото процъфтяване (св. Теофан Затворник).

…Предвид най-бързото възстановяване на здравето си, за да работите повече за Господа, можете без грях да окажете малко снизхождение към немощите на тялото в съня, труда, стоенето на молитва — и в храната (св. Теофан Затворник).

Да пазим здравето, е задължение. Пазете го. А за смъртта трябва да мислят и здравите. Тя чака всички и всеки трябва често да се връща към мисълта: скоро ще дойде смъртта (св. Теофан Затворник).

Здравето е като конче. Ако го преуморите, няма да има с какво да пътувате. Всеки ден преди сън поне час на свеж въздух е достатъчно, може да се яде по-малко, вино изобщо да не се докосва; когато не пишете, повече да ходите из къщата, отколкото да седите. И трудът няма да остави разорителна следа. Ако пък е възможно към това да прибавите и телесно упражнение да изрязвате, пилите, дялате, сечете можете да станете напълно недостъпен за немощите (св. Теофан Затворник).

Целта на гимнастиката е да не позволяваме на нито един мускул да се залежава без работа, а напротив всеки ден да поразмърдаме… и понапрегнем всеки от тях. Това води до равномерно функциониране на хранителната система на тялото (св. Теофан Затворник).

Тялото и да изпитва болка, това е само временно,… а душата е вечна и безсмъртна (преп. Макарий).

Благочестивата ви баба, заради това че много се е молила и е спазвала постните дни, рядко е боледувала и е живяла близо сто години (преп. Антоний).

Земният живот

Животът на християнина трябва да бъде подобен на живота на Христос. Свети апостол Петър възвестява: „Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:“ (1 Пет. 2:21) (преп. Никон).

Онези, които очакват и търсят удобствата и спокойствието в живота, се заблуждават; за спасението са необходими скърби, лишения, трудности. Ако животът е толкова променлив, преходен, за какво да се прилепяме към него? (преп. Никон).

Зли духове (демони, бесове)

Още при раждането на човека, сатаната изпраща демон-изкусител, който го следва до гроба, подобно на тъмна сянка. Демонът е опитен ловец и умел стрелец, внимателен психолог-анализатор, който е изследвал човешката душа във всичките ѝ проявления. Целта му е да установи контакт с човека чрез помислите, които той влага в съзнанието му като плевел. Понякога това са нелепи богохулни помисли, от които душата трепери от страх; у човека се създава впечатлението, че това богохулство не идва отвън, а се поражда от собствената му душа. Той се опитва да се противопостави на демоничните мисли, но те се завъртат в съзнанието му като вихрушка. На човек му се струва, че спасението му е невъзможно и единствената участ на такъв богохулник като него е огнената геена. Тук тактиката на демона е съвсем проста: да заблуди човека, така че той да вземе предложението на демона за свои собствени мисли и богохулството – за състояние на сърцето си (архим. Рафаил Карелин).

Злопаметност

Ако видиш, че зли помисли тайно се гнездят в теб, отстранявайки се от тях, се моли на Бога за онези, които са те обидили и проси помилване по техните молитви: старай се винаги да намираш вината в себе си; дори да не си дала повод в конкретния случай, укорът се изпраща, заради предишните ти грехове и за изобличение на нашето бедно устроение… (преподобни Лев).

Злословие

Ако кажеш нещо лошо за ближния, дори това да е истина, ще нанесеш неизцелима рана на душата си. Да се предават чуждите грешки може само в случай, че единственото намерение на сърцето ти е ползата за душата на съгрешилия (преп. Никон).