Никога преди това не бях срещал такъв човек
До първата и единствена ми среща с отец Даниил Сысоев в Белград на 11 ноември 2009 г. почти нищо не бях чувал за него. Няколко дни преди мъченическата му кончина успях да разговарям с отец Даниил и Юрий Максимов (сега – дякон Георги). Взех интервю от тях за сръбския православен сайт „Светосавље.орг“.
От първия миг на разговора ми с него и до самия му край бях изумен. Никога преди не бях срещал такъв човек – толкова радостен и с такава сила на словото. Въпреки че в стаята бяхме само трима, той говореше сякаш пред цял стадион. Той напълно промени моето виждане за мисиoнерството. Разбрах, че православната мисия не е хоби, а изпълнение на Христовата заповед. Че това е дело на всеки от нас, а не само на отделни ентусиасти.
Спомням си, че когато се върнах у дома, в главата ми звучаха думите му: „Твърдението, че Христос не е единственият път към Бога, е път към антихриста. Твърдението, че извън Църквата има спасение, е път към антихриста“. Помислих си: „Имах щастието да срещна човек, който говори и вярва по същия начин, както светите отци, като Йоан Златоуст, авва Юстин (Попович), свети Игнатий (Брянчанинов)“.
Отец Даниил Сисоев предложи да организираме в нашия сайт рубрика, посветена на мисионерството. Свещениците-редактори на сайта одобриха това предложение. Само едно оставаше неясно: как да наречем тази рубрика. Отговорът дойде след няколко дни. Когато на 20 ноември прочетох новината, че отец Даниил е убит, първо ми стана тъжно, но после разбрах: той е мъченик!
Мога да кажа, че едва след смъртта на отеца се запознах с него чрез книгите, проповедите и лекциите му. Това, което ме впечатли в него, беше пълната липса на угодничество, а в същото време – голямата му любов към хората. Впечатли ме неговата насоченост към Бога, ясната му мисъл, великата сила на духа, но също и добродушният му хумор, с който улесняваше възприемането на казаното. Впечатли ме и неговата мисъл, че в мисията ние сме съработници на Бога, Който единствен обръща хората.
Аз взех най-активно участие в създаването на Православния мисионерски център „Отец Даниил Сисоев“. В началото нашата дейност се ограничаваше до превода на мисионерски материали за блога, но с времето се появиха и други направления.
Беше организиран преводът и издаването на книгата на свети Николай Сръбски „Вярата на образованите хора“ (тълкуване на Символа на вярата) на урду и индонезийски, на катехизиса на свети Николай на монголски език, Часослова за православната мисия в ЮАР и книжката „От мен беше това“ на преподобния Серафим Вирицки на езика кикуйю за Кения. Отпечатахме иконки на Спасителя и Божията Майка с надписи на испански език за мисията в Чили. Събрахме и изпратихме няколко хиляди кръстчета и икони на православните мисии в Пакистан, Танзания и Чили. Подготвя се и проект за сътрудничество с мисионерите в Гватемала. Цялата дейност на центъра зависи от даренията.
В момента реализираме инициативата „500 по 100“, чиято цел е да намерим 500 православни християни в Сърбия, които биха се съгласили всеки месец да отделят по 100 динара за мисионерските проекти. В нашата страна в момента има финансова криза, но 100 динара – това е цената на една чаша кафе, това е такава сума, която може да отдели дори човек с най-скромни доходи.
Издадохме на сръбски език пет малки книжки на отец Даниил. Освен това преведохме, издадохме и редовно разпространяваме листовката „Вечният Бог ви призовава при Себе Си“, подготвена от отец Даниил.
В края на краищата, преди това дори за миг не бих могъл да си представя, че след около две години и половина нашият център ще реализира проекти за подкрепа на мисията в десет държави от Азия, Африка и Южна Америка и ще се занимава с активна издателска дейност в самата Сърбия.
Особено ако се има предвид, че почти нищо не знаех за мисионерството, когато станах ръководител на центъра. Чувства се Божията ръка и молитвите на отец Даниил. А освен това, когато възникнат някакви препятствия в работата, всичко се разрешава много бързо, в което също виждам подкрепата на отец Даниил.
Вече напълно може да се каже, че благодарение на молитвите на свещеномъченика Даниил в Сръбската църква се пробужда мисионерският дух. Появяват се хора, които пишат добри думи на подкрепа, дават дарения, които съвсем не са малки за нашите материални условия. Всичко това е дело на отец Даниил.
Мисионерските книжки на отец Даниил се четат много у нас в Сърбия. Най-голям интерес предизвика брошурата „Защо да ходим на църква всяка неделя?“, голям интерес предизвикват също книгата за исляма и брошурата „Мога ли да се омъжа ли за невярващ?“. Хората ми разказаха, че „Инструкции за безсмъртие“ ги е събудила от съня в духовния живот и ги е вдъхновила.
Всичко това оказа влияние и върху моя личен духовен живот. Свещеномъченик Даниил ме научи, че не трябва да се срамуваме от истината. Още преди да се срещна с него знаех, че Църквата е единственото място за спасение, но не го казвах на глас. Страхувах се от реакцията на хората, които не са съгласни с тази Христова истина.
Отец Даниил ми показа пример за пълно доверие в Бога и за угаждане на Бога, а не на хората.
Отношението ми към Бога след първите години на църковен живот започна да изстива. Станах „опитен християнин“, изоставих молитвения си ред, „разумно“ решавах дали да постя в сряда и петък. Само два часа разговор с отец Даниил ме разтърсиха. В него видях, че християнският живот е непрестанен подвиг, че не бива да спираш по пътя към Бога, че Бог обича онези, които са ревностни.
През изминалите години преживях не малко житейски сътресения: смъртта на баща ми, няколко тежки операции на майка ми, проблеми със здравето на децата и съпругата ми, собствени здравословни проблеми – мога да кажа, че именно заниманието с мисионерската дейност ми даде сили да издържа всичко това.
Всичко е точно както казваше отец Даниил: „Когато искаш да помажеш някого с елей, най-напред с елей се помазва твоята ръка“; тоест мисионерската дейност в огромна степен помага в духовния живот на самия човек, който се занимава с нея, тя дава сили да се бориш със страстите и да не спираш по пътя към Бога. Мисията ни приближава към Бога и ни позволява да кажем: „Чудни дела видяхме днес“ (Лк. 5:26). Имах възможността да се убедя от собствен опит в истинността на думите на отец Даниил: „Ако искаш да видиш чудеса – стани мисионер“.
В заключение бих искал да кажа, че Господ ме благослови и утеши изобилно, като ми даде възможност да позная светеца. Това е един от най-великите дарове в моя църковен живот.
Станое Станкович (Сърбия)









