Старецът учел духовните си чеда да почитат и да обичат Пресветата Троица

Старецът Захария е учел духовните си чеда да почитат и да обичат Пресветата Троица.

Бог е един, но троичен, и тази тайна на Светата Троица е най-голяма любов, мъдрост и истина. Извън Троицата е невъзможно да се мисли за Бога и да се чувства Бога. Бог е Троица.

Отец Зосима е забелязвал всичко, което напомня за Светата Троица, и благоговейно се е издигал със сърцето си към Бога. Ако просто се съберат трима души, той веднага ще си спомни за Света Троица и казва: “Хубаво е, хубаво е, че сте тримца – в чест на Светата Троица и на трапезата ще похапнем, и ще побеседваме за небесните неща”. Ако горяло кандилце, старецът казвал: “Ето, огънчето свети. То може да гори, защото има фитилче, елей, огън. Трите образуват едно – горенето на кандилцето”. Старецът благословил една своя духовна дъщеря да нарисува старозаветна икона на Света Троица. Тя се изобразява така: Авраам приема трима Ангели във вид на странници и им служи. Старецът не се разделял с иконата на Света Троица и винаги я държал в килията си, а след смъртта му тази икона е съпровождала тялото му и в църквата, и на гроба.

“Всеки християнин трябва да познава и да обича Светата Троица – е наставлявал чедата си старецът. – Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът ми е Светият Дух. Пресвета Троице, помилуй ни; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Свети, посети и изцели немощите ни, заради Твоето име. Господи, помилуй (три пъти).

Необходимо е всеки християнин да знае службата на Света Троица. Нужно е да изучава църковната служба и църковния устав, тъй като красотата и дълбочината на християнското Богослужение превъзхождат ангелската, това е връзката на земята с небето. Това е хор от Ангели и хора, стремящи се към съединяване на сърцата си с Бога и на волята си с Божията воля.

Нужно е да следим душата ни да бъде чиста, цялата да бъде отдадена на Бога. Не бива да лъжем, да лукавстваме, да униваме. Трябва ясно да различаваме различните видове лъжа – с мисъл, с език, с дело и с живот – и трябва да помним, че бащата на лъжата е дяволът и който лъже, прави дявола свой баща.

Отец Зосима изключително много обичал Небесната Царица. Той сякаш винаги стоял пред Нея. Старецът нареждал на чедата си постоянно да се обръщат към Нея като към своя игумения и да вземат благословение от Нея за всичките си дела.

“Без благословение от Небесната Царица, чеда мои, не започвайте да правите нищо. А щом завършите работата, отново ѝ благодарете – на нашата скоропослушница и помощничка във всички добри дела”.

Старецът е считал за необходимо да се палят кандила пред иконите на Небесната Царица. А ако някой се разболее, трябва да бъде помазан с елей, горял пред чудотворна икона на Божията Майка, и това ще бъде за изцеление на душата и тялото на болния. В килията на стареца е имало две чудотворни икони на Небесната Царица: Владимирската и Казанската. Много чудеса са станали благодарение на тези икони, мнозина болни са получили изцеление.

Когато старецът се обръщал молитвено към Небесната Царица, той говорел с Нея като с жива, сякаш Я виждал в килията си. И действително, Небесната Царица винаги е била с него и целият вътрешен и външен живот на стареца е протичал под Нейния покров. Той съветвал всичките си духовни чеда ежедневно по броя на часовете на денонощието да казват: “Богородице Дево, радвай се” (цялата молитва до края) и да измолват благословението на Приснодевата за всеки час от живота си и от живота на своите близки.

Старецът се радвал, ако някое от духовните му чеда изпълнявало Богородичното правило, като казвало “Богородице Дево” по сто и петдесет пъти на денонощие.

“Пречистата Майка дава Христа на душата. Моли се усърдно на Пресветата и ще бъдеш със Сина ѝ. Запомнете тези думи” – казвал старецът.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-3/book.pdf