Евангелие
За да се изпълняват Христовите заповеди, човек трябва да ги знае. Те са изложени в Евангелието. Четете Светото Евангелие, вникнете в духа му, направете го правило на живота си, настолна книга. При всяка постъпка и всеки житейски въпрос, постъпвайте в съответствие с Евангелското учение. Това е единствената светлина в живота ни (преп. Никон).
Благодатното Евангелско слово е силно да прогони скуката и унинието и ще те успокои, само чети повече и по-дълго (преп. Амвросий).
Евхаристия
Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят (Матей 16:18), е казано в Евангелието. Апостолът казва, че Тайнството Евхаристия ще се извършва до Второто пришествие на Господа. А преподобни Ефрем Сирин – че ще дойде време, когато Безкръвната Жертва ще се прекрати. Тук сякаш има противоречие, но – не е така. Трябва да разбираме това по следния начин: в Църквата няма да се извършва открито служение, но самото Тайнство Евхаристия ще продължи до Второто пришествие на Спасителя (преп. Никон).
Език
При едни хора езикът е оръдие на Светия Дух, назидава и утешава, при други езикът изрича думи дяволски, раздразнителни, разстройващи слушащите ги до болест…
…Ползата не е в количеството на думите, а в качеството им. Понякога се говори много, но няма какво да чуем, а друг път ще чуеш една дума и ще я запомниш за цял живот.
… Ако вземем под внимание езика ни, то ще видим колко зло е изречено от него – хула на Бога, осъждане на ближните, ропот, подигравки, богохулство, празнословие, спорове, божба и прочие! И минава ли дори един ден в годината, в който да не съгрешим с езика си, забравяйки, че за всяка празна дума ще отговаряме пред Бога. Затова Господ Бог, промислящ за нашето изправление и спасение, изпраща скърби, от които човек не само спира да празнослови, но се затруднява да говори дори полезното (преп. Антоний).
Епитимия
При пропускане и неизпълнение на монашеското правило, си наложете ето каква епитимия: не осъждайте никого, прощавайте на всички и се смятайте (в душата си) за най-лошия от всички човеци на света… Тази лека епитимия е от полза за всички (преп. Йосиф).
За греховете си да се понесе наказание още тук на земята… мнозина казват – защо е нужно наказание? Господ е милостив и е простил и на разкаялия се разбойник, и тозчас го е въвел със Себе Си в рая. Светците, обаче, тълкуват това иначе: разбойникът вече е бил понесъл наказанието си, висейки на кръста, а след това са му пребили пищялите. Значи смъртта му е била мъчителна. Така той е понесъл наказание за греховете си. По същия начин и на теб като наказание ти налагам епитимия: дванадесет поклона на ден, цяла година, за целия ти изминал живот, така че там, в бъдещия живот, да не бъдеш наказван (преп. Амвросий).
Ерес
Пишете за своя Н., при когото живеете, като го наричате идеално нравствен във всички отношения, но добавяте, че той вярва „посвоему“ – по свой избор. Но такова своеобразно вярване не е признак за идеално нравствен човек. Напротив, такива хора винаги са се наричали и се наричат еретици (преп. Амвросий).
Чедо мое, знай че в последните дни, както говори Апостолът, ще настъпят тежки времена (2 Тим. 3:1-6). И ето, вследствие оскъдняването на благочестието, ще влязат в Церквата ереси и разколи и тогава, според предсказанията на Светите отци, няма да има на Първосветителските престоли и в монастирите хора опитни и изкусни в духовната бран. От това ересите ще се разпространяват навсякъде и ще прелъстяват мнозина.
Врагът на човешкия род ще действа с хитрост, за да склони към ерес и избраните. Той няма грубо да отхвърля догматите за Светата Троица, за Божествеността на Иисус Христос, за света Богородица, а незабележимо ще почне да извращава предаденото ни от светите отци и Светия Дух учение на Църквата, нейния дух и устави, като тези хитрости на врага ще забележат едва неколцина и то най-изкусните в духовния живот.
Еретиците ще вземат властта над Църквата, навсякъде ще поставят свои слуги и благочестието ще бъде в пренебрежение. Но Господ няма да остави рабите Си без защита и в неведение. Той е казал: По плодовете им ще ги познаете, (Мат. 7:16). Ето и ти по действията им се старай да различиш еретиците от истинските пастири. Това са духовни крадци, разхищаващи духовното стадо, влизащи в кошарата – Църквата като прескачат отдругаде, както е казал Господ (Иоан. 10:1), тоест по незаконен път, употребявайки насилие и потъпквайки Божиите устави.
Господ ги именува разбойници (Иоан. 10:1). Действително, първите им стъпки ще бъдат гонение на истинските пастири, заточаването им, отпращането им на покой, защото без това няма да успеят да разграбят овците. Ето затова, сине мой, когато видиш разрушаването на Божествения чин в Църквата, на отеческите предания и установения порядък от Бога знай, че еретиците вече са дошли, въпреки че може до време да скриват своето нечестие и да изкривяват вярата съвсем незабележимо, така че още повече да преуспяват в прелъстяването и завличането на неопитните в мрежите си.
Гонение ще има не само на пастирите, но и на всички Божии раби, защото бесът, ръководещ ересите, не търпи благочестието. Разпознавай тези вълци в овчи кожи по горделивия им нрав, по сластолюбието и властолюбието – те ще бъдат клеветници и предатели, сеещи вражда и злоба. Истинските раби Божии са смирени, братолюбиви и послушни на Църквата.
Голямо притеснение ще има от еретиците и за монасите. Монашеският живот тогава също ще бъде поругаван: монашеските обители ще останат празни, ще се съкрати броя на монасите в тях, а тези, които останат ще са принудени да търпят насилие над себе си. Въпреки това ненавистниците на монашеския живот, бидейки само на външен вид благочестиви, ще се опитат да склонят самите иноци на своя страна, като им обещаят покровителство и житейски блага, а непокорните ще плашат с изгонване. От тези заплахи тогава малодушните ще изпаднат в голямо униние, но ти, сине мой, ако само доживееш до тези времена, радвай се, защото тогава правовярващите, но не показващите на другите своите добродетели, ще получават венци за едното само стоене във вярата, по думите на Господа: всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, Мат. 10:32.
Бой се от Господа Бога, сине мой, бой се да не загубиш приготвения венец, бой се да не бъдеш хвърлен от Христа във външната тъмнина и във вечната мъка! Мъжествено стой в Православната вяра и, ако е нужно, с радост претърпи и изгнание и други скърби, защото с теб ще бъде Господ и светите мъченици и изповедници, които с радост ще гледат на твоя подвиг!
Но тежкò на онези монаси тогава, които са придобивали имущество и богатство и които заради любовта към спокойствието, са били готови да се подчинят на еретиците! Те ще приспят своята съвест, казвайки: “Ако запазим и спасим нашата обител, Господ ще ни прости”. Нещастни и слепи, те дори няма да осъзнаят, че заедно с ересите в монашеската обител ще влязат и бесовете и тогава тя вече няма да бъде света обител, а обикновена сграда, откъдето ще е отстъпила благодатта.
Но Бог е по-силен от врага и никога няма да изостави Своите раби. И истинските монастири ще пребъдат до свършека на света, само ще се устройват на пусти и уединени места.
Не се бой от тези скърби, а се бой от пагубната ерес, защото тя ще лиши човека от благодатта и ще го отдели от Христос. Затова е и заповядал Господ да считаш еретика за езичник и митар, (срв. Мат. 16:17).
И така, укрепявай се, сине мой, в благодатта с помощта на Иисус Христос, с радост бързай към подвига на изповедничеството и пренеси страданията като добър воин Христов (2 Тим. 2:1-2), Който Сам е казал: Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота, (Откр. 2:10)! Нему заедно с Отец и Светия Дух чест, слава и владичество во веки веков. Амин (преп. Анатолий Оптински, Младши).
