Спасил се, като проявил смирение

Веднъж дядо Павел, както обикновено го наричали братята, решил да се поразходи из околността. Спрял молитвата и излязъл в гората. Едва успял да напусне килията си и цял рояк нечисти духове го нападнали. „Бръмчат, братя, като рояк пчели наоколо ти”, разказвал той.

Не знаел какво да прави. В такова състояние на страх и отчаяние се лишил от възможността да се моли. Опитал се да избяга от нечистите духове, а те, зарадвани от безсилието му да им се противопостави, го нападнали още по-силно.

Благодарение на милостивия Божи спасителен промисъл, неволно погледнал надолу в далечината. Видял един пастир, който пасял голямо стадо овце. Дошла му спасителна мисъл.

От дълбочината на душата си извикал: „Господи, заради молитвите на този пастир, помилвай мене, грешния“. Веднага нечистите духове се пръснали и го оставили на спокойствие. Той въздъхнал облекчено и благодарил на Бога.

Спасил се, като проявил смирение.

***

Дядо Павел не разсейвал мисълта си по земни неща, за да упражнява без пречки Иисусовата молитва. Понеже казвал хиляди молитви на ден, измислил улеснение за случаите, когато трябва да общува с поклонници. Това е една оригинална „броеница“, която се пазела грижливо след смъртта му.

Казвал по 4000 молитви на ден, като ги отброявал с помощта на орехи, които прехвърлял от едно сандъче в друго. Така можел да откликва на молбата на братя или посетители, които често идвали при него за съвети. Прекъсването на правилото не му пречело, защото всеки момент знаел докъде е стигнал.

Схимонах Павел Светогорец

“Български Патерик. Подвижници на благочестието по българските земи през вековете”

Издава Софийска света митрополия
Със съдействието на Сдружение „Православно отечество“
София, 2022 г.