Магия
На въпроса ви за магиите отговарям, че врагът няма сила да въздейства на онези, които живеят и изпълняват волята Божия. След като дяволът сам не е посмял да влезе в стадото свине с цял легион, но е поискал разрешение от нашия Господ Иисус Христос, Който е изгонил тази легион от човека, тогава какво може да причини на човека, освен ако Господ не допусне това като наказание за греховете или за изпитване на вярата? (преп. Макарий)
Малодушие
…Никой благоразумен човек не скърби преждевременно, а чака това, което Господ ще му изпрати. А това, което Господ изпрати – добро или лошо, приема с радост и се опитва да претърпи случващото се според силите си. А ако не издържи, се разкайва за своето малодушие. А ние с теб изпадаме в малодушие, преди още да е дошла бедата и скърбим, преди още да е дошла скръбта. Християнино, живей по християнски. (преп. Анатолий)
… Остави детското малодушие: въпросът е сериозен – за душата ти, за безконечното Царство, което врагът, дяволът, е загубил. Всички Небесни Сили те наблюдават как се биеш с княза на този свят и молят Всевишния да ти помогне. И Той ще помогне, само не унивай! Господ е близо! (преп. Анатолий)
Манастир
… За монашеския път не бива да се обмисля седем, но седемдесет пъти и то внимателно, а след това веднъж завинаги да се вземе решение за встъпване в светата обител за монашески живот (преп. Антоний).
В Свещеното Писание, например, в Апокалипсиса и дори в Стария Завет, се среща думата „остров“. Например, островите ще се уповават на Мене… (Исая 51, 5). Как могат островите да се уповават? Под думата “острови” тук се разбира „манастири“. А целият текст означава, че при идването на Антихриста, вярата ще бъде запазена в манастирите… (преп. Варсануфий).
Местожителство
… Много хора, подобно на св. ап. Петър, си изграждат сенници, тоест жилищни помещения, вярвайки, че в тях ще им бъде добре, но след като ги построят, се оказват излъгани, защото мястото за покой се намира за нас на небесата, а не на земята, както казва свети апостол Павел: „нашето живелище е на небесата“ (Фил. 3:20). Затова молете светия апостол Тома и другите светии да Ви построят или измолят от Бога за вас на небето място светло, място злачно, място покойно, където няма никаква болест, скръб и въздишка. И сегашното ви място, ако и да е неудобно, тоест неспокойно и тясно, студено и влажно, пак е по-добро от тесния гроб (преп. Антоний).
Милостиня
Духовната милостиня е по-голяма от веществената и този, който не я отделя за ближния си, но я използва само за себе си, е скъперник и немилостив (преп. Макарий).
Има два вида благотворителност: първо, благодеяние за собствената ни душа посредством делата на благочестие, със смирение и неосъждане на другите, за да не бъдем подложени на онова, на което е бил подложен фарисеят; вторият вид благотворителност е външна, чрез външни средства, която също принася полза за душата ни, ако не осъждаме и не се доверяваме на помисъла, че тези средства няма да се използват по правилния начин. Най-полезно е да благотворим с несъмнена вяра, че ще получим въздаяние от Господа за това, според думите на св. Пророк Даниил: „с богатството си човек изкупува живота си“ (Срв. Притчи 13, 8). И на друго място: „с милосърдие и правда се грях очиства“ (Вж. Притчи 16: 6) (преп. Амвросий).
Милосърдие
Тогава е добре да се покриват недостатъците на ближните ни, когато това е възможно и когато не причиняват вреда, но ако тези недостатъци започват да се разкриват сами, тогава е по-добре да се придържаме към истината, полагайки се на волята Божия (преп. Йосиф).
… Към ближните трябва да проявяваме всякаква милост, снизхождение, а от себе си да изискваме всяка истина, всяка правда (преп. Амвросий).
Мир
…Сам Бог живее в човека, който има мирно сърце. Главното е: считай себе си за най-лоша от всички, не търси нито любов, нито чест от никого, но ти ги имай за всички тях – и ще придобиеш мир! А ако очакваш другите да те забелязват и да намират у теб достойнства и добродетели, тогава кажи сбогом на душевния мир! (преп. Анатолий).
Там, където е Бог, цари мир. И обратното: където има завист, вражда, нетърпение, самолюбие, гордост – там е дяволът. Там, където е дяволът, всичко е разрушително, гордо, враждебно (преп. Анатолий).
Мир в душата
Мирът не може да бъде постигнат без борба със страстите и победа над тях, а когато те са наши господари, то къде е мирът? – не е ли винаги в плен? (преп. Макарий).
Където има мир, там Господ е сред вас, а където има смущение, там е врагът. Нека възжелаем и привлечем първото и да се отвърнем от второто. Средствата за това са известни: самоукорение и смирение… (преп. Макарий).
Никой не те обвинява в нищо, само ти спри да обвиняваш другите и ще усетиш мир. Няма никаква полза от това да обвиняваме другите; ако си напълно права, то бъди спокойна. Чистата съвест е нашата утеха – защо ни е да търсим у другите правота или вина? Всеки според делата си или ще се прослави, или ще посрами себе си (преп. Амвросий).
Мнителност
Има немалко такива, които непрестанно се съмняват в доброжелателността на ближните… И като се съмняват във всичко и във всички, накрая стигат и до съмнение и до неверие относно бъдещия живот, и сами правят живота си жалък и безотраден (преп. Амвросий).
Молитва
Моли се повече! И като вървиш, и като лежиш. А това, че ти се смеят, е полезно и спасително за теб. Слава Богу за всичко! (преп. Анатолий).
„Искайте и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7). Много от вас, след като дълго време не получават просимото, униват. Не бива да се унива. Спомнете си как Господ се е отнесъл с хананейката. Как тя Го молила да излекува дъщеря ѝ! Дори апостолите започнали да уговарят Господ да я отпрати. А Господ даже я сравнил с псе… А вие се помолите малко и като не получите просимото, унивате. Това се случва, защото забравяме, че между сеитбата и жътвата трябва да мине определено време (преп. Никон).
Не прилепяйте сърцето си към светската суета. Особено по време на молитва, оставете всички житейски помисли. След молитва у дома или в църквата, за да се поддържа молитвено, умилно настроение на душата, е необходима тишина. Понякога дори обикновената, на пръв поглед, незначителна дума може да прогони като птичка умилението от душите ни (преп. Никон).
Плодът на молитвата трябва да се пази. Той много често се губи при празнословие непосредствено след молитва и от мечтания, които също са вид празнословие, но със самия себе си. Мълчанието след молитвата е много полезно: запазва молитвата в ума и сърцето… (преп. Никон).
Силата на молитвата не е в многословието, а в искреността на молитвената въздишка (преп. Нектарий).
Четете „Отче наш“, но не лъжете: и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме… (преп. Амвросий).
Молитвата се състои не (само) в поклони, но ѝ помагат и добрите дела. Можем да се молим винаги и навсякъде, ходейки и седейки. Молитвата е пренасяне на ума към Бога. При това трябва да молим по Неговата благост да ни прости греховете, като казваме: „Господи! Прости греховете ми и не ме лишавай от Твоето милосърдие, дарувай ми победа над врага и над всичките ми страсти”. Така трябва да изпросваме Божията помощ, а сами трябва да живеем добре. Винаги ви казвам: ако не живеете добре, молитвата ви ще бъде безполезна. За молене – молите се, но сами не се стараете за живота си, живеете в леност, и така молитвата ви е нищо. (преп. старец Теодор Санаксарски)
Не множество молитви иска от нас Бог, а да заставаме на молитва със страх Божий и умиление, както Ангел Господен е заповядал на великия Пахомий. Старанието ти трябва да бъде насочено не към количеството, а към това – да имаш дълбоко разсъждение и внимание, така че всичко, което кажеш в молитва, да бъде прието от Бога.
Придобий пост и страх Божий… стой на молитва умилено, скромно, като си представяш, че се намираш пред Божия Престол и считаш себе си за прах и пепел, за паяк и мравка, а делото си – за паяжина, чувствай се като подсъдим, съден от Бога, престъпил заповедите Му и извършил всяко зло. Трябва да държиш нозете изправени, ходилата – долепени едно към друго, и да не пристъпваш от крак на крак. Ръцете е обичайно да поставяш пред гърдите. Подобно на това, както осъденият на смърт стои пред съдията, без да се да се оглежда насам-натам, така и ти трябва да стоиш пред Бога, пред Когото Ангелите стоят със страх и Го прославят с непрестанни песни. Защото недремещото око ден и нощ гледа какво вършим, какво мислим или как живеем, на кого възлагаме надеждата си във всяка скръб и нужда – на човек ли или на Неговите щедрости. И както иска Великият Владика и праведен наш Господ Иисус Христос – Синът Божий, истинският Бог, така може да ни избави от всяка напаст и беда. А себе си считай за по-лош от всеки човек и от всяка твар и считай делото си за неугодно на Бога. Ако не постъпваш така, тайното безстрашие възбужда хулно високоумие. Според вярата ни и Бог ни помага във всяка нужда. Ако по-силно се надяваме и се уповаваме, по-силно ни помага и Бог. (преп. Паисий Величковски)
Затова всеки човек, и най-вече монахът, трябва да пребивава в непрестанна молитва, съгласно думите на апостола: Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17). Бъдете трезвени, бъдете бодри (винаги се молете), защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне (1 Петр. 5:8). Затова Господ е казал: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Марк. 14:38). Заповядвайки ни да имаме непрестанна молитва, божественият Апостол има предвид умствена молитва, а не само словесна, понеже молитвата е двойна – едната е словесна, а другата – умствена.
Словесната молитва е временна, тоест всеки се моли колкото и по което време иска, а умствената молитва, по думите на апостола, може да бъде извършвана винаги: Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете (1 Кор. 10:31), тоест по всяко време помнете (благодарно – молитвено) вашият Господ Бог. В какво се състои умствената молитва? В това – всеки човек, и най-вече – монахът, винаги да издига ума си към Бога, просейки Неговата Божествена помощ за побеждаване на нашия противник (дявола) и на душегибелните му страсти и за извършване на делата на добродетелите. (преп. старец Теодор Санаксарски)
Добре е да се молим пред разпятието, спомняйки си страданията на Спасителя, оплюването, плесниците, поруганията, биенето, при това се смирява духът (преп. Амвросий).
Църковната молитва
Що се отнася до църковната молитва, знайте, че тя стои по-високо от вашата домашна молитва, тъй като се възнася от цяла група вярващи, между които, може би, се въздигат много чисти молитви, принасяни на Бога от смирено сърце, които Той приема като благовонно кадило, а с тях и вашите, макар и слаби и нищожни молитви (преп. Макарий).
… Особено важно е да се отива в храма в мирен дух, защото молитвата ни няма да бъде приета, ако таим нещо срещу някого или сме обидили някого (преп. Макарий).
Прелест в молитвата
…Когато се молиш… всячески пази смирение и памет за греховете си, молейки се за помилване и доколкото е възможно внимавай да не се увлечеш в самомнение като търсиш нещо високо. Прелестта е близо (преп. Макарий).
Виж ти, каква висота си достигнала – като застанеш на молитва или започнеш мислено да се молиш, забравяш за всичко земно. Мислиш ли, че това е истинска молитва? Напротив, това е истинска прелест, водеща към високоумие, издигаща те до въображаеми небеса; съветвам те смирено да се молиш, да виждаш греховете си и изобщо да не мислиш, че си достигнала съзерцателна молитва. Очевидно врагът отстъпва и не надига борба срещу теб, за да те съблазни с високоумие. И сълзите ти са неправилни. „Молитвата на този, който не смята себе си за грешен, не е угодна Богу“, пише свети Исаак (Слово 55) (преп. Макарий)
Разсеяна молитва
Смущавате се, че по време на молитвата не можете да съберете мислите си, но се разсейвате: неразсеяната молитва е дело на съвършените, а ние, които сме немощни и слаби в борбата (с греха), се налага да събираме странстващите си мисли и да се смиряваме; когато открием помисли, да не се смущаваме от тях, защото смущението дава на врага сила да се въоръжи още повече срещу нас, а смирението го прогонва. А ако можеше винаги да имаме чиста неразсеяна молитва, тогава нямаше да избегнем тщеславните и горди помисли, внушавани от врага. Помнете, че Бог приема смирената молитва (преп. Макарий).
Чувства в молитвата
По време на молитвата не е полезно да се стремим към високи чувства. Необходимо е само да вникваме в смисъла на произнасяните думи, да се молим внимателно и тогава, след време, Господ ще ни даде духовно озарение и сърдечно умиление (преп. Никон).
Иисусовата молитва
…Старайте се с все сили да държите Иисусовата молитва – тя е целият ни живот, цялата красота, всичката ни утеха, а че в началото е трудна – това е всеизвестно, но затова после е безценна, всерадостна… (преп. Анатолий)
Казвай я според според силите си, със смирение и самоукорение и ще привикнеш към нея и ще я обикнеш така, че и насила няма да могат да те откъснат от нея. Защото тя е сладка и радостотворна.
„Спомням си за Бога и треперя“ (Пс. 76: 4) (преп. Анатолий).
Казвай по-често Иисусовата молитва – тя ще развесели сърцето ти … и се старай да изтръгваш гнилото от сърцето си, т.е. не се увличай от нечисти помисли (преп. Анатолий).
Молитва за враговете
…Умолявам ви да се молите за онези, които Ви обиждат, като казвате: на ненавиждащите и обиждащите ни, Твои раби (имена), прости, Господи Човеколюбче, защото те не знаят какво вършат и съгрей сърцата им с любов към нас недостойните (преп. Антоний).
Моли се за онези, които те обиждат с думите: „Спаси, Господи, (името) … и по нейните молитви помилуй и мене грешната“. Особено се моли така при случаи на силно смущение, извършвайки земни поклони (преп. Амвросий).
Молитва за ближните
За твоите сестри и братя, които са изпаднали в заблуда, съжалявам. Моли се за тях така: „Устрой, Господи, за моите братя (имена) полезното и спасителното според Твоята Света воля“ (преп. Йосиф).
Монашество
Поздравявам те с встъпването на новия житейски път. Това е тесният път, възхваляван от Господа, който малцина следват. Но той води към Царството – и то Царство не временно, не мимолетно, а вечно… Царството на всички векове (преп. Анатолий).
… Необходимо е да се чете книгата на авва Доротей и да се знае така, както войникът знае разпоредбите на военната служба. Без това няма утвърждаване в духовния живот и монахът не може да живее правилно (преп. Амвросий).
… Винаги се надявай само на Бога, а не на човека. Тогава всяко зло ще отпада от теб като отсечен клон… (преп. Варсануфий)
Свети Йоан Лествичник казва: „Ангелите са светлината на монасите, а монасите – светлината на света“. (преп. Варсануфий).
Ти знаеш какво значи в превод думата „монах“ – той трябва да бъде сам (преп. Амвросий).
Един епископ, отивайки в манастир, попитал игумена: „Имаш ли добри монаси?“, „Да“ – бил отговорът. „Е, покажи ми ги“. Игуменът ги извикал и казал: „Ето един добър ковач, един добър майстор и т. н.“. Епископът изслушал и казал: „Помолих те да ми покажеш добър монах, тоест деятел на молитвата или смирението, а ти ми показваш добри занаятчии. Такива има много и в света“. Епископът си тръгнал и по-късно сменил този игумен (преп. Никон).
Не мисли високо за себе си, че си дошла в манастир и че си направила нещо велико. Бог приема от нас всичко, което е със смирение, а от гордите се отвръща. Учи се да разпознаваш във всичко своите немощи и да се смиряваш, и ще намериш мир. (преп. Макарий)
Мълчание
Мълчанието е полезно за душата. Когато говорим, е трудно да се въздържим от празнословие и осъждане. Но има лошо мълчание, когато някой е озлобен и по тази причина мълчи (преп. Никон).
Повече мълчете. А ако ви питат нещо, дори и в църквата, отговаряйте без раздразнение, без да показвате мрачен вид (преп. Варсонуфий).
Помни монашеското правило – не започвай да говориш сам, ако не те попитат (преп. Никон).
Мълчанието подготвя душата за молитвата. Тишината – как благотворно действа тя на душата! (преп. Никон).
Царството Божие не е в думите, а в силата; нужно е да се говори по-малко, повече да се мълчи, да не се осъжда и на всички – моето почитание (преп. Амвросий).
Да се говори благо е като сребро, а благоразумното мълчание е злато (преп. Амвросий).
По-добре да предвиждаш и да мълчиш, отколкото да говориш и после да се разкайваш (преп. Амвросий).
Мярка
Мярата във всичко е добра. Има духовна възраст, както и външната възраст. Както деветгодишните не могат да се заловят за това, което подобава на двадесетгодишните, така е и в духовния живот: с непосилната и неразумна ревност човек може да си нареди в духовно отношение. Който върви полека, той отива далеко, са казали опитни хора. Вредно е да оставиш задълженията си и не е безопасно да се заемаш с нещо извън мярата си. Придържай се най-вече към три неща: страха Божий, смирението и постоянното покаяние (преп. Амвросий).
