Високоумие
Всеки горделив по сърце е мерзостен пред Господа (Ср .: Притч. 16, 5). Пред Него, Чистия и Святия, – «самото небе е нечисто». И какво е всяка наша правда? Отдавна е изрекъл пророк Исайя: «зацапана дреха!» (Ср .: Ис. 64, 6).
Внимание над себе си
Над себе си внимава този, който не вниква в чуждите работи ненавременно, безсрамно и любопитно.
Внимавайте над себе си. Безчинните, похотливи и лукави очи не виждат своите падения, а чуждите. Не забелязват своите грехове, но ясно виждат чуждите грешки. Не искат и да знаят за своите дела, а обвиняват другите. Видят ли чужда грешка пламват от ревност, а при своя – охладняват. Накратко казано, по думите на Господ, такива очи не усещат гредата в себе си, а в чуждите виждат и сламката (виж Мат. 7:3) (преп. старец Теодор Санаксарски).
Воля
Да не се доверяваш на себе си и да не следваш своя разум и воля е пътят към смирението; без него, дори доброто, което сме направили, е неприятно на Бога (преп. Макарий).
Трябва да знаете, че подвигът на монашеството не е без труд, защото Господ казва: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;“ (Матей 16:24). Отричането на себе си се състои главно в отхвърлянето на собствената воля и разум и в подчиняването им на вашия пастир и духовен ръководител, чрез което човек може да постигне смирение, да се освободи от страстите и греховните действия и с Божията помощ да получи спасение (преп. Макарий).
Воля Божия
…На този свят нищо не е постоянно. Погледни навън: сутринта валеше, по обяд беше ясно, а до вечерта отново – студено. Ту вятър, ту тихо, ту буря, ту пек; така е и в нашия живот – винаги трябва да сме готови да следваме Божията воля, независимо дали това ни харесва или не (преп. Анатолий).
В днешно време се случва и това: не искаш да следваш волята си и няма кого да попиташ. Как да постъпиш? Необходимо е да се помисли как би постъпил Господ по Своята кротост … Божиите заповеди са били и винаги ще бъдат основата на живота … Предай се на Божията воля (преп. Никон).
Трябва да се молим Господ да ни укаже пътя… Нека се молим на Господ да ни спаси и да ни помогне в беди и нужди. Не виждам друго пристанище и надежда. Човешките разчети са суетни и погрешни (преп. Никон).
Имай силно, неотклонно желание за спасение и предостави (устройването на съдбата ти) на Бога, очаквай помощ от Него докато не дойде времето (преп. Амвросий).
Вражда
… Тези, които негодуват срещу нас, ни помагат да изпитаме себе си: наистина ли сме християни? обичаме ли враговете си? – и да познаем своята немощ (преп. Макарий).
Вражеските козни
… Главните ни врагове са бесовете, които ни борят чрез нашите страсти. Главното оръжие срещу всичките им козни, стрели и мрежи е смирението; тъй като те са горди, те повалят тези, които гордо възнамеряват да се сражават с тях, а срещу смирението не могат да устоят (преп. Макарий).
Видими врагове не бива да имаш, срещу тях оръжието е едно: молитва за тях, а невидимите врагове винаги са били и ще бъдат много (преп. Варсануфий).
Въздаяние
Там (на Страшния Съд) всичко ще бъде изнесено, всичко ще бъде претеглено, всичко – оценено, всичко ще бъде стократно възнаградено: и болестите, и озлоблението, и немощите (преп. Анатолий).
Виждам, че се подвизаваш. По силите си се трудиш, търпиш, страдаш и макар и малко, едва-едва, но все пак се принуждаваш – вярвай, че за всичко това ще получиш награда от Сладчайшия Иисус. И дори – стократна (преп. Анатолий).
Въздържание
Въздържанието е умереност във всичко и ограничаване до най-необходимото, и удържане на излишните похоти, съгласно думите на апостола: грижите за плътта не превръщайте в похоти (Рим. 13:14). Необходимо е въздържание по отношение на стомаха, на езика, на зрението, на слуха и на всяка мислена похот на плътта и духа. Въздържанието на стомаха се състои в удържането му от излишества при приемането на сладки храни. Ако се появи похот към сладки храни, то не бива да задоволяваме тази похот, а по всякакъв начин трябва да се въздържаме от нея. Езикът охотно се движи към празнословие, кощунство и към много други неподобаващи неща. Необходимо е по всякакъв начин да го възпираме от това. Очите искат да видят различни непозволени неща и съблазнителни увеселения. Не бива да ги допускаме до това и трябва по всякакъв начин да ги сдържаме. Слухът желае да слуша празнословни и смехотворни разговори или бесовски песни. Не бива да ги допускаме до ушите и трябва по всякакъв начин да се отвръщаме от това. И не бива да допускаме до изпълнение на дело всяко излишно пожелание, освен необходимото. Ето в какво се състои въздържанието (преподобният старец Теодор Санаксарски).
Възпитание на децата
За вас ще бъде достатъчно, ако се потрудите да възпитавате децата си в страх Божий, да им внушите православните понятия и с благонамерени наставления да ги оградите от понятия, които са чужди на Православната църква. Доброто, което посеете в душите на децата си в младостта им, впоследствие може да израсне в сърцата им, когато узреят, след горчивите училищни и съвременни изпитания, които нерядко откъсват клоните на доброто домашно християнско възпитание (преп. Амвросий).
Вяра
Много крадци се появиха у нас. Не тези, които ровят в джобовете или обират къщи, не, но крадци – много по-злобни и по-опасни. Те идват при вас в костюм, говорят гръмки фрази, а в резултат крадат най-ценното – вярата. Когато вярата на човек е открадната, той пита новите си учители: „А как да живея сега?“ „Живей според разума си“, – отговарят те. Разумът, както е известно, без вяра, не винаги е добър съветник и човек започва да следва желанията на плътта си и пада все по-ниско и по-ниско. Чеда мои, пазете светата вяра, това е безценно съкровище, с което ще влезете в Царството: все пак не се трудим за нещо нищожно, а за завоюването на Царството, и то какво – Небесното! (преп. Варсануфий)
… Моля ви да живеете благочестиво, за да запазите Православната вяра, така че никой и нищо, никакви обстоятелства, никакви скърби да не могат да ви откъснат от нея, а за това непременно трябва да се молите, да изпросвате Божията помощ, за да запазите вярата си непорочна (преп. Никон).
Сега дойде време на изпитания, истинска ли е вярата ни? Вярата може да опази този, който пламенно и искрено вярва, на когото Бог е по-скъп от всичко. Само този, който се пази от всеки грях, според Евангелското слово, може да запази вярата: „светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши... ” (Йоан 3:19) (преп. Никон).
Ако човек е бил богат и внезапно обеднее, това е тежко, но поправимо. Ако е бил здрав и се разболее и това е поправимо, защото с бедните и с болните е Христос. А да загубиш вярата е велико нещастие. То е ужасно поради това, че човек остава без всякаква опора (преп. Варсануфий).
