Животът
Ние живеем в долината на плача и затова понякога прекарваме времето си плачейки, понякога – скачайки. Нека поне ни утешава мисълта, че тази плачевна долина е временна. Всичко ще отлети, всичко ще премине като сянка, като ехо, а ще настане вечност постоянна, неизменна, безкрайна и дано да бъде блажена, светла за нас (преп. Амвросий).
Впрочем трябва да знаем, че само в Царството Небесно ще бъде съвършено спокойно, а на земята, е казал Господ, скърби ще имате. Хората казват: хубаво е там, където ни няма! И затова винаги завършват с думите: „Каквото и да правиш, все на камък ще удариш!“ (преп. Амвросий).
Въпрос: Отче, тежко е да се живее на света!
Отговор: Затова, земята се нарича долина на плача. Eдни хора плачат, а други скачат. Но на последните няма да им е добре (преп. Амвросий).
Жизненият път
Животът на всеки човек, а особено на монаха, следва някакъв тайнствен план; всичко в него е целенасочено и премъдро (преп. Варсануфий).
Относно устройването на живота ти прави сутрин и вечер по шест поклона – три на свети Николай и три на преподобна Ефросиния, с молитва към свети Николай: моли Бога за мен грешната и устрой съдбата ми по Божията воля за спасение (преп. Анатолий).
