Аз не достигнах моя баща

Млад, красив, силен, а по това време вече и заможен, Симеон се наслаждавал на живота. В селото го обичали заради добрия му, миролюбив и весел характер, а девойките гледали на него като на завиден жених.
Един ден, когато Симеон работел с баща си, баща му тихо казал:
,,Синко, къде беше вчера, сърцето ми се тревожеше“. Тези кротки думи на баща му се запечатали дълбоко в душата на Симеон, и по-късно, спомняйки си ги, Старецът казваше:
“Аз не достигнах моя баща. Той беше съвсем неграмотен и даже,,Отче наш“ четеше с грешки, казваше „днест“ вместо “днес“, учеше в църквата по слух, но беше кротък и мъдър човек“.

https://www.svetogorski.com/свети-силуан-атонски-писания/